Провлак е тясна ивица земя, заобиколена от двете страни от вода, която съединява две по-големи части от сушата или два континента.[1] Провлакът е противоположност на протока. За разлика от протоците обаче, които са многобройни, провлаците, както са определени от хората, са само няколко на брой.
Думата провлак на български език напомня на нещо тясно, което е провлечено между две по-големи неща. На другите славянски езици се използва или подобна дума (на хърватски prevlaka) или дума, която се свързва с шия: на руски (перешеек). На повечето западноевропейски езици се използват думи, призводни от названието на най-стария определен от хората провлак – Коринтския. Неговото частно име Isthmus е прието без изменения на английски и немски език и е адаптирано към френския, испанския и италианския.
По света са известни много други провлаци, но те са с микрогеографско значение. Такъв е провлакът в Несебър, който свързва стария град с континента.
Провлаците са удобни за придвижване на сухопътни превозни средства и пеша. През праисторическо време образуването им е давало възможност на животни и хора да се придвижват от един на друг континент. Така например хората от вида Хомо Еректус са преминали от Африка в Азия през Суецкия провлак. Образуването на Панамския провлак е позволило на големи хищници от Северна Америка да преминат в Южна и да променят значително фауната ѝ.[6]
От друга страна, провлаците са пречка за корабоплаването. Заради тях се е налагало дълго и тежко заобикаляне на Африка и Южна Америка. Ето защо през много провлаци са прокопани канали – Панамският (1914), Суецкият (1869), Коринтският (1893) – които спестяват време и гориво.