Провлак

Панамски провлак

Провлакът в Несебър

Провлак е тясна ивица земя, заобиколена от двете страни от вода, която съединява две по-големи части от сушата или два континента.^[1] Провлакът е противоположност на протока. За разлика от протоците обаче, които са многобройни, провлаците, както са определени от хората, са само няколко на брой.

Название

Думата провлак на български език напомня на нещо тясно, което е провлечено между две по-големи неща. На другите славянски езици се използва или подобна дума (на хърватски prevlaka) или дума, която се свързва с шия: на руски (перешеек). На повечето западноевропейски езици се използват думи, призводни от названието на най-стария определен от хората провлак – Коринтския. Неговото частно име Isthmus е прието без изменения на английски и немски език и е адаптирано към френския, испанския и италианския.

Видове

Според значението си:

• между континенти, тоест със световно значение;
• между континенти и полуострови, тоест с регионално значение;
• провлаци, които отделят море от езеро или между езера;

Според начина на образуване:

• Смята се, че Панамският провлак е образуван от вулканична дейност – редица вулкани са образували острови, които постепенно са се съединили.^[2]
• Суецкият провлак е резултат от тектонските движения – Червено море на юг е част от голям разлом (грабен), образуван през последните 60 млн. години,^[3] който отделя Африка от Азия, но в северната си част разломът продължава в посока на Мъртво море и неговата депресия, оставяйки тясна връзка между континентите.
• Съществуват малки пясъчни провлаци, образувани от наносите в моретата – те представляват пясъчни коси, които свързват континент с малък остров наблизо. Такъв провлак се нарича томболо.^[4]

Провлаците по света

• Суецки – между Азия и Африка (ширина 125 км)
• Панамски – между Централна и Южна Америка (ширина 48 км);
• Теуантепек – между Северна и Централна Америка (200 км);
• Кра – между полуостров Индокитай и Малакския полуостров (44 км);
• Корейски – между полуостров Корея и Азия (160 км);
• Коринтски – между Европа и полуостров Пелопонес (6,3 км);
• Карелски – отделя Ладожкото езеро и Финския залив (55 км);
• Перекоп – между Кримския полуостров и Европа (5 км);
• Катандзаро – между северната и южната част на Калабрия (Италия);
• Ривас – отделя езерото Никарагуа от Тихия океан.^[5]

По света са известни много други провлаци, но те са с микрогеографско значение. Такъв е провлакът в Несебър, който свързва стария град с континента.

Значение

Провлаците са удобни за придвижване на сухопътни превозни средства и пеша. През праисторическо време образуването им е давало възможност на животни и хора да се придвижват от един на друг континент. Така например хората от вида Хомо Еректус са преминали от Африка в Азия през Суецкия провлак. Образуването на Панамския провлак е позволило на големи хищници от Северна Америка да преминат в Южна и да променят значително фауната ѝ.^[6]

От друга страна, провлаците са пречка за корабоплаването. Заради тях се е налагало дълго и тежко заобикаляне на Африка и Южна Америка. Ето защо през много провлаци са прокопани канали – Панамският (1914), Суецкият (1869), Коринтският (1893) – които спестяват време и гориво.

Бележки

1. Пенин, Румен. Физическа география и ландшафтна екология. Терминологичен речник. София, Булвест 2000, 2007. ISBN 978-954-18-0547-3. с. 259.
2. Мирела Любенова, Що за чудо е провлакът?, на сайта az-deteto.bg
3. William B. Fisher, Suez Canal, Encyclopedia Britannica
4. Майкъл Алаби и др., Илюстрована енциклопения Земята, София 2013, с. 208 ISBN 978-954-625-784-0
5. Списък на провлацитепо света виж на Isthmus Examples, Your Dictionary
6. Isthmus, Encyclopaedia Britannica