Прозрачност

Дихроичните филтри са създадени с помощта на оптически прозрачни материали

Прозрачност в оптиката е свойство на веществото да пропуска насочена светлина без значително разсейване. Пропускането на светлина от материалите е тясно свързано със свойствата отражение, поглъщане и разсейване. В макроскопичен мащаб (такъв, при който размерите са много по-големи от дължината на вълната на светлината), е в сила законът на Снелиус за пречупване на светлинните лъчи. Прозрачният материал е съставен от компоненти с еднакъв показател на пречупване.^[1] и за човешкото око изглежда с ясен цвят. Прозрачните предмети могат да хвърлят сянка. От друга страна, свойството полупрозрачност (на английски: translucency) позволява на светлината да премине, но не е задължително (отново в макроскопичен мащаб) да е в сила Законът на Снелиус: например нееднородна среда като лист хартия не е прозрачна, но пропуска известна светлина. С други думи, полупрозрачният материал се състои от компоненти с различни показатели на пречупване.

Прозрачността зависи от дължината на вълната; затова се говори за прозрачност в определен спектрален диапазон. Когато не се посочва средата, обичайно се подразбира прозрачност за светлината от видимия спектър. Някои материали, като плоското стъкло и чистата вода, пропускат повечето светлина, попаднала върху тях и отразяват незначителна част; такива материали се наричат оптически прозрачни. Много течности и водни разтвори са прозрачни.

Обратното свойство на прозрачността е непрозрачността. Много от непрозрачните материали имат такъв химичен състав, който включва центрове на абсорбция на електромагнитните вълни. Понякога тези центрове поглъщат селективно слънчевата светлина, т.е. поглъщат светлината с дадена дължина на вълната и отразяват другите дължини на вълните - така се получава усещането за цвят.^[2]

Прозрачността може да служи за камуфлаж при някои живи организми, например медузите са прозрачни.

• 
  Сравнения на панел, зад който се намира звезда:
  1. непрозрачност
  2. полупрозрачност
  3. прозрачност
• 
  Много животни в открито море, като тази медуза Aurelia labiata, са до голяма степен прозрачни

Източници

1. Thomas, S.M. What determines whether a substance is transparent? // Scientific American. October 21, 1999.
2. Fox, M. Optical Properties of Solids. Oxford University Press, 2002.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Transparency and translucency в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​