Промишленост на България

Като индустриализирана нация България има добре развита тежка и лека промишленост, която допринася за 32,1% от БВП на страната за 2006 г.^[1] Това прави българската промишленост втори по важност за икономиката сектор след този на услугите. За начало на индустриалното развитие може да се счита построяването на първата българска фабрика в Сливен през 1834 г. До Освобождението обаче няма голямо развитие.

История на българската промишленост

Вижте също: Стопанска история на България

Промишлеността от Освобождението до Деветосептемврийския преврат

След края на Руско-турската освободителна война България е почти изцяло бедна земеделска страна. Въпреки това между 1880 и 1900 г. започва бързо развитие. В този период се развива предимно леката промишленост, построени са множество текстилни и мебелни фабрики, както и няколко бирени фабрики. Голям напредък е отбелязан в периода между двете световни войни – 1919 – 1941. След рязък икономически спад вследствие на загубата през Първата световна война започва интензивната модернизация и разширението на промишления сектор.

Промишлеността по време на социализма

След 9 септември 1944 г. започва най-мащабното развитие на промишления сектор в българската история. Всички отрасли увеличават значително дела си, построени са големи промишлени комплекси („Кремиковци“, „Червена могила“), създадени са голям брой електроцентрали, военни заводи, химически заводи, научно-експериментални бази. Построена е АЕЦ „Козлодуй“ (1974).

През 1940-те години главната задача на Българската комунистическа партия е възстановяването на щетите от Втората световна война. Строят се главно пътища, железници и неголеми заводи.
През 1950-те години започва масивно разширяване на електропреносната мрежа. Построени са множество ВЕЦ, както и няколко ТЕЦ. Значително се увеличава въгледобивът. За първи път е извлечен нефт край Шабла. Първо телевизионно предаване от БНТ (26 декември 1959).
През 1960-те години са създадени оръжейни заводи, металургични комбинати. Сътрудничество със СССР в космическите разработки. Ускорено развитие на ядрената енергетика. Създаване на заводи за усъвършенствана електротехника. Откриване на най-големия металургичен комбинат „Кремиковци“.
През 1970-те години продължава увеличаването на дела на промишления сектор в икономиката. Построена е АЕЦ „Козлодуй“. Излита първият български космонавт Георги Иванов (10 април 1979).
През 1980-те години България става една от първите страни, произвеждащи компютри за масова употреба. Страната вече произвежда всички видове високи технологии – електроника, космически апаратури и т.н.

Промишленост в периода след 10 ноември 1989 г.

След разпадането на социалистическата система България, както другите източноевропейски страни, започва да отслабва в промишлено отношение. Предприятия работят на загуба още от 80-те години. Закрити са много предприятия на тежката промишленост, други фалират. Драстично спада износът на технологични продукти. В последните пет-шест години, обаче, се отчита ръст на промишлеността, най-вече във връзка с европейското финансиране и членството в ЕС, което позволява външни инвестиции в ДМА (основен капитал). Много компании са приватизирани и „заредени“ със свежи капитали.

Сектори

Текстилна промишленост

Природните и социално-икономическите фактори са обусловили формирането на четири района на текстилната промишленост в България със съответната специализация:

Софийски – обхваща София и областите Софийска, Пернишка и Кюстендилска;
Габровски – обхваща Габровска област;
Пловдивски – обхваща Пловдивска и Пазарджишка области. Специализацията е в производството на памучен и вълнен текстил, както и на килими и одеяла;
Сливенски – обхваща Сливенска и Ямболска области, а центрове са Сливен, Ямбол и Котел. Специализацията е в производството на вълнен и памучен текстил и килими.

30 % от общата продукция на текстилната промишленост в България дава памукотекстилната. Поради вноса на скъпа суровина, предимно от Казахстан, Индия и Египет, делът ѝ намалява. Началото на производството на памучен текстил в България е поставено с откриването на фабрика в Ямбол през 1903 г. За периода 1939 – 1980 г. се отчита десет пъти ръст в производството, а в следващите двадесет години – четири пъти спад.

Машиностроене

В България е сравнително добре развито корабостроенето с водещи корабостроителници Варна ^[2], Русе ^[3] и Бургас ^[4]. Произвежданите кораби са с различен тонаж и предназначение главно танкери, за насипни товари, пътнически, речни тласкачи и шлепове и др.

Автомобилостроенето в България е сравнително млад подотрасъл на транспортното машиностроене. В близкото минало са произвеждани редица марки леки автомобили ”Фиат”, ”Рено”, ”Москвич”, ”Роувър” в Ловеч, Пловдив и Варна, като през 2011 се произвежда единствено автомобили по лиценз на Great Wall Motors от Литекс Моторс България^[5] чиито производствени мощности са 50 000 автомобила годишно, но бяха построени десетки заводи за автомобилни части.

Фармацевтична индустрия

Силни страни

Слаби страни

Опит в производството на фармацевтични продукти с широко приложение; ниска степен на производствените разходи; спазване на разпоредбите на ЕС в областта; значителни инвестиции в модернизация на местните производствени мощности; голям брой аптеки.

Относително малък вътрешен пазар; сравнително ниски нива на възстановяване; неефективно управление и дългове, натрупани от местните болници.