Протекционизъм
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. Шаблонът е поставен на 06:54, 28 април 2021 (UTC). |  |
Протекционизмът (на латински: protectio, предпазване) е икономическа политика по ограничаване на външната търговия на дадена страна, чрез такива методи като: високи тарифни ставки на импортните стоки, рестриктивни квоти, разнообразни правителствени регулации за намаляване на вноса и антидъмпингови закони, с цел защита на националната индустрия от чуждестранна конкуренция или нахлуване. Протекционизмът е противоположен на свободната търговия, при която не се установяват изкуствени бариери на навлизане пред вноса.
Терминът най-често се използва в икономически контекст, в който протекционизмът се отнася до политики или доктрини, които защитават бизнеса и минималните работни заплати чрез ограничаване и регулиране на търговията между различните държави:
- Субсидии – за защита на съществуващия бизнес от рискове от промяната, например такива свързани с работната ръка, суровините и материалите и други.
- Защитни тарифи – за да се увеличат цените на стоките на чуждестранните конкуренти и така те да се изравнят или да превишат цените на стоките на местните производители.
- Квоти – за да се предотврати дъмпинга на по-евтини чужди стоки, които биха залели пазара.
- Намаляване на данъчната тежест – облекчаване на социалната и икономическа цена, която плащат производителите.
- Държавна намеса – употреба на държавна власт, за да се подпомогнат икономическите субекти.
- Ограничения върху търговията.
Протекционизмът често се асоциира с икономически теории като меркантилизма, вярата в ползата от положителен външнотърговски баланс и замените във вноса.