Психодинамика

Преден ред: Зигмунд Фройд, Грандвил Стенли Хол, Карл Юнг; Заден ред: Ейбрахам Брил, Ърнест Джоунс, Шандор Ференци, в: Университета Кларк в Уорчестър, Масачузетс.

Психодинамика е систематизирано изследване и теория за психологическите сили, които лежат в основата на човешкото поведение, наблягайки на взаимодействието между несъзнаваната и съзнаваната мотивация.[1]

Оригиналната концепция за „психодинамика“ е развита от Зигмунд Фройд [2] Фройд смята, че психологическите процеси са потоци от психологическа енергия в сложния мозък, установявайки „психодинамики“ на основата на психологическа енергия, която е наричана либидо.

Психодинамичната психотерапия е по-малко интензивна форма сравнена с класическата психоанализа, практикувана от ортодоксалните фройдисти, изискваща сесии само по един път седмично вместо от 3 до 5 пъти седмично, както е типично за традиционната психоанализа.

Психодинамичните терапии зависят от теорията за вътрешните конфликти, които се появяват в поведението или емоциите. Основно един конфликт е несъзнаван.[3]

Общ преглед

[редактиране | редактиране на кода]

Всъщност психодинамиката, още позната като динамична психология, е изследване на вътрешните взаимовръзки между различни части на ума, личността или психиката, както те се свързват с душевните, емоционални или мотивационни сили, особено на несъзнателно ниво.[4][5][6] Душевните сили включени в психодинамиката често са разделени на части:[7] (a) взаимодействие на емоционалните сили: взаимодействието на емоционалните и мотивационни сили, които засягат поведението и душевните състояния, особено на подсъзнателно ниво; (b) вътрешни сили, засягащи поведението: изследването на емоционалните и емоционални сили, които засягат поведението и състоянията на ума;.

Фройд предполага, че психологическата енергия е постоянна (следователно и емоционалните промени съдържат само измествания) и това е насочено към спокойствие чрез разреждане (катарзис).[8]

В психологията на половия акт психодинамиката е дефинирана като изследване на сили, мотиви и енергия, създадени от най-дълбоките човешки нужди.[9]

Основно психодинамиката изследва трансформациите и обмяната на „психичната енергия“ в личността.[5] Фокус в психодинамиката е връзката между енергетиките на емоционалните състояния в То, Аз и Свръхаз и как те се свързват с развитието и процесите в ранното детство. В сърцето на психологическите процеси, според Фройд, е Аз-а, който той вижда като в битка с три сили: То, Свръхаз и външния свят.[4] Следователно основния психодинамичен модел се фокусира върху динамичните взаимодейстмия между То, Аз и Свръхаз.[10] Психодинамиките след това се опитват да обяснят или интерпретират поведението или душевните състояния в термините на вътрешните емоционални сили или процеси.

История

[редактиране | редактиране на кода]
Ернст Брюке, ранен учен, развил психодинамиката.

Психодинамиката отначало е развита от Ернст Брюке, Зигмунд Фройд, Карл Юнг, Алфред Адлер и Мелани Клайн.[5][6] От средата на 40-те и 50-те години на XX век основното приложение на „психодинамичната теория“ е добре установена.

В своята книга от 1988 г. Въведение в психодинамиката – Нов синтез, психологът Марди Хоровиц твърди, че неговия собствен интерес и интерес от психодинамиката започва от средата на 50-те, когато чува Ралф Грийнсън, прочут психоаналитик, който говори публично на теми като „Хората, които мразят“ по радиото. В своите радио дискусии, според Хоровиц, той „ясно описва невротичното поведение и несъзнавани душевни процеси и свързва психодинамичната теория директно с всекидневния живот“.[11]

Отново през 50-те американския психиатър и психоаналитик Ерик Бърн построява върху фройдовия психодинамичен модел своята идея за его състоянията, за да развие психология на човешките взаимодействия наречена трансакционен анализ,[12] която според лекаря Джеймс Алън е „когнитивно поведенчески подход за лечение и е много ефективен начин за справяне с вътрешните модели на личността и другите, както и с другите психодинамични неща“.[12] Теорията е популяризирана от книгата от 1964 г. „Игрите, които хората играят“, книга, която се продава в пет милиона копия, давайки път на такива фрази като „Момче, той има твоя номер!“.

Фройдистка психодинамика

[редактиране | редактиране на кода]

Според американския психолог Калвин Хол в неговата книга от 1954 г. Учебник по Фройдистка психология:

“ Фройд много подкрепя Брюке и бързо е повлиян от тази нова динамична физиология. Благодарение на Фройдовия необикновен гений, той ще открие двадесет години по-късно, че законите на динамиката могат да бъдат приложени към личността на човека така както и към неговото тяло. Когато прави своето откритие Фройд продължава да създава динамична психология. Динамичната психология е тази, която изследва трансформацията на енергия вътре в личността. Това е най-големият принос на Фройд и един от най-големите приноси в модерната наука. Това със сигурност е съдбоносно събитие в историята на психологията. ”

В сърцето на психологическите процеси, според Фройд, е Аз-а, който той вижда като в битка с три сили: То, Свръхаз и външния свят.[4] Следователно основния психодинамичен модел се фокусира върху динамичните взаимодейстмия между То, Аз и Свръхаз.[10] Психодинамиките след това се опитват да обяснят или интерпретират поведението или душевните състояния в термините на вътрешните емоционални сили или процеси. В своите трудове за „двигателя на човешкото поведение“, Фройд използва немската дума Trieb, дума, която може да бъде преведена на български език или като инстинкт или нагон.[13]

През 30-те години дъщерята на Фройд, Ана Фройд започва да прилага психодинамичните му теории за „Аз-а“ към изследването на привързаността по оста родител-дете и особено депривацията в развиването на Его психологията.

Юнгианска психодинамика

[редактиране | редактиране на кода]

В началото на XX век по време на тези критични години, младия швейцарски психиатър Карл Юнг следва написаното от Фройд и му изпраща копия от своите статии, както и първата си книга издадена 1907 г. „Психология на деменция прекокс“. В тази книга той подкрепя гледната точка на Фройд за психодинамиката, макар и с някои възражения. Същата година Фройд кани Юнг да го посети във Виена. Двамата мъже са силно привлечени един от друг и си говорят в продължение на 13 часа. Това води до професионални отношения, в които те си водят кореспонденция всяка седмица за период от 6 години.[14]

Приносите на Карл Юнг към психодинамичната психология включват:

  1. Психиката има тенденцията да се насочва към цялостност.
  2. Собственото ни същност е съставена от его, лично несъзнавано и колективно несъзнавано.[15] Колективното несъзнавано съдържа архетипи, които се изразяват по различни начини за всеки индивид.
  3. Архетипите са съставени от динамични напрежения и се появяват в индивидуалната и колективната психика. Архетипите са автономни енергии общи за човешкия вид. Те дават на психето нейните динамични функции и ѝ помагат да ги организира. Техните ефекти могат да бъдат видени в много форми и във всички култури.
  4. Трансцендентната функция: Изплуването на третото разрешава разделянето между динамичните полярни напрежения вътре в архетипната структура.
  5. Разпознаването на духовното измерение на човешкото психе (психика).
  6. Ролята на образите, които спонтанно изплуват в човешкото психе (образите включват взаимната връзка между афектите, образите и инстинкта) комуникират динамичните процеси взимат място в личното и колективно несъзнавано, образи, които могат да бъдат използвани, за да помогнат на егото да се придвижи в направление към психична цялост.
  7. Разпознаването на многообразието на психето и психичния живот, където има няколко организиращи принципи вътре в психиката и те са в конфликт.

Позитивна психология

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Поток (психология)

В позитивната психология психодинамичната концепция за поток е дефинирана като съзнателно състояние на ума в хармоничен ред. В обикновени термини, това е състояние, в което хората са толкова заети с дадена дейност, извън която нищо друго няма значение; преживяването само по себе си е толкова удовлетворяващо, че хората го правят дори на по-голяма цена, с цел да го направят.[16] С други думи, в позитивната психология, потокът е състояние на душевна активност или операция, в която човекът е напълно потопен в това което той прави, характеризиран от енергизиран фокус, пълно включване и успех в процеса на дейност.

Концепцията за потока във връзка с душевното задоволство е разработена от американския психолог от унгарски произход Михали Чиксенмихали, който в началото на 70-те интервюирал и изучил стотици успешни хора като музиканти, атлети, актьори, шах играчи и хирурзи. В своите изследвания той накарал хората да носят по време на работния си ден „таймери на потока“, в които, в произволно избрани часове, таймерът се изключвал и участниците трябвало да документират състоянието на потока си на хартия.

Сред многобройните му книги на тази тема, кулминационната публикация е книгата му от 1990 г. Поток – Психологията на оптималното преживяване, която представя на света психологическата концепция за потока и оптималното преживяване. В тази книга той твърди, че „нашето възприятие за живота ни е резултат от множеството сили, които оформят преживяването ни, връзка в зависимост от това дали го чувстваме като добро или зло“.[17]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ What is psychodynamics? – WebMD, Stedman’s Medical Dictionary 28th Edition, Copyright© 2006_Lippincott Williams & Wilkins.
  2. ↑ Bowlby, John. Attachment and Loss: Vol I, 2nd Ed. Basic Books, 1999. ISBN 0-465-00543-8. с. 13 – 23.
  3. ↑ Adapted from Corsini and Wedding 2008; Corsini, R. J., & Wedding, D. (2008) Current Psychotherapies, 8th Edition. Belmont, CA.: Thomson Brooks/Cole. (pp. 15 – 17).
  4. ↑ а б в Freud, Sigmund. The Ego and the Id. W.W. Norton & Company, 1923. ISBN 0-393-0042-3. с. (4 – 5).
  5. ↑ а б в Hall, Calvin, S. A Primer in Freudian Psychology. Meridian Book, 1954. ISBN 0452011833.
  6. ↑ а б Psychodynamics (1874) – (1) the psychology of mental or emotional forces or processes developing especially in early childhood and their effects on behavior and mental states; (2) explanation ! or interpretation, as of behavior or mental states, in terms of mental or emotional forces or processes; (3) motivational forces acting especially at the unconscious level. Source: Merriam-Webster, 2000, CD-ROM, version 2.5
  7. ↑ Psychodynamics Архив на оригинала от 2007-11-16 в Wayback Machine. – Microsoft Encarta
  8. ↑ Robertson, Robin и др. Chaos theory in Psychology and Life Sciences. LEA, Inc., 1995. ISBN 0805817379. с. (83).
  9. ↑ Klimek, David. Beneath Mate Selection and Marriage – the Unconscious Motives in Human Pairing. Van Nostrand Reinhold, 1979. ISBN 0-442-23074-5. с. 3.
  10. ↑ а б Ahles, Scott, R. Our Inner World: A Guide to Psychodynamics and Psychotherapy. Johns Hopkins University Press, 2004. ISBN 0801878365. с. (1 – 2).
  11. ↑ Horowitz, Mardi, J. Introduction to Psychodynamics – a New Synthesis. Basic Books, 1988. ISBN 0-465-03561-2. с. 3.
  12. ↑ а б Berne, Eric. Games People Play – The Basic Hand Book of Transactional Analysis. New York, Ballantine Books, 1964. ISBN 0-345-41003-3.
  13. ↑ Walsh, Anthony. The Science of Love – Understanding Love and its Effects on Mind and Body. Buffalo, New York, Prometheus Books, 1991. ISBN 0-87957-648-9. с. 58.
  14. ↑ Hall, Calvin S.; Nordby, Vernon J. A Primer of Jungian Psychology. New York, Meridian, 1999. ISBN 0-452-01186-8.
  15. ↑ niu.edu Архив на оригинала от 2007-06-26 в Wayback Machine. Outline of the Major Points in Carl Jung's Contributions to Psychology
  16. ↑ Csikszentmihalyi, Mihaly (1990). Flow: The Psychology of Optimal Experience. (pgs. 4,6). New York: Harper and Row. ISBN 0-06-092043-2
  17. ↑ Marsh, Ann. (2005). „The Art of Work Архив на оригинала от 2009-09-06 в Wayback Machine.“ Fast Company, Issue 97, August, pg. 76.

По-нататъшно четене

[редактиране | редактиране на кода]
  • Brown, Junius Flagg & Menninger, Karl Augustus (1940). The Psychodynamics of Abnormal Behavior, 484 pages, McGraw-Hill Book Company, inc.
  • Weiss, Edoardo (1950). Principles of Psychodynamics, 268 pages, Grune & Stratton
  • Pearson Education (1970). The Psychodynamics of Patient Care Prentice Hall, 422 pgs. Standford University: Higher Education Division.
  • Жан Лапланш et J.B. Pontalis (1974). The Language of Psycho-Analysis, Editeur: W. W. Norton & Company, ISBN 0-393-01105-4
  • Raphael-Leff, Joan. Parent Infant Psychodynamics – Wild Things, Mirrors, and Ghosts. Wiley, 2005. ISBN 1-86156-346-9.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]