Пулицър | |
Орденът на наградата „Пулицър“ | |
Присъждана за | журналистика, литературни постижения и музикална композиция |
---|---|
От | Колумбийски университет |
Държава | САЩ |
Възнаграждение | 15 000 щ.д. златен медал за журналистика |
Първо връчване | 1917 г. |
Уебсайт | www.pulitzer.org |
Пулицър в Общомедия |
„Пулицър“ (на английски: Pulitzer) е престижна американска награда за журналистика, литература и музика.
През октомври 1911 г. умира американският издател, редактор и журналист, вестникарски магнат от унгарско-еврейски произход Джоузеф Пулицър (1847 – 1911). В изпълнение на неговото завещание е основан фонд на негово име с оставените за тази цел 250 000 щ.д. за награди и стипендии.[1] Завещанието е съставено на 17 август 1903 г., и този ден се смята за дата на учредяването на наградата „Пулицър“.
Присъжда се за вестникарска и онлайн журналистика, литературни постижения и музикална композиция. Администрира се от Колумбийския университет, Ню Йорк. Всяка година над 100 специалиста се избират от борда на наградата „Пулицър“, за да работят в 22 отделни журита за 23-те категории награди.
От 1917 г. наградата се връчва ежегодно в първия понеделник на май от попечителите на Колумбийския университет в Ню Йорк. Размерът на наградата от 2017 г. е 15 хил. щ.д.
Пръв лауреат на наградата през 1917 г. в категорията „За репортаж“ (Pulitzer Prize for Reporting) става американският журналист Хърбърт Байярд Суоуп. Той е удостоен с престижната награда за серия материали във вестник „Ню Йорк Уърлд“ под заглавие „Германската империя отвътре“ (Inside The German Empire), публикувани през октомври 1916 г.[2] Сред известните носители на наградата „Пулицър“ са Джон Кенеди за биография; Ърнест Хемингуей, Маргарет Мичъл, Сол Белоу, Артър Милър за драма, Харпър Ли, Уилям Фокнър, Едуард Олби, Тони Морисън за художествена литература, Кендрик Ламар за музика и др.