Пу̀ста рѐка (изписване до 1945 година : Пуста рѣка ; на македонска литературна норма : Пуста Река ) е село в община Крушево , Северна Македония .
Пуста река е разположено в областта Горен Демир Хисар.
Старото училище в 1948 г.
В XIX век Пуста река е чисто българско село в Битолска кааза, Крушевска нахия на Османската империя . Според Васил Кънчов в 90-те години Пуста река има 15 християнски къщи, които се занимават със скотовъдство.[ 1] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика “) в 1900 година Пуста Рѣка има 300 жители, всички българи християни .[ 2]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Пуста река е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 61 къщи.[ 3]
Според Никола Киров („Крушово и борбите му за свобода “) към 1901 година Пуста рѣка има 100 български къщи.[ 4]
Църквата „Свeти Илия“ в селото
Църквата „Свети Никола “
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия . По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne “) в 1905 година в Пуста река има 400 българи екзархисти и работи българско училище.[ 5] В училището в Пуста река в учебната 1894/1895 година преподава деецът на ВМОРО Тодор Златков .[ 6]
През септември 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците . Селото е блокирано от войска и много от жителите му са арестувани и изтезавани, тъй като давали убежище на четата на Блаже Кръстев .[ 7] [ 8]
Според преброяването от 2002 година селото има 134 жители, всички македонци .[ 9]
Родени в Пуста река
Андрея Велев, участник в Илинденско-Преображенското въстание[ 10]
Бимбиле Божинов, участник в Илинденско-Преображенското въстание[ 10]
Богоя Кузманов – Мюлязимот, участник в Илинденско-Преображенското въстание[ 10] [ 11]
Богоя Илиев Чигулецот, участник в Илинденско-Преображенското въстание[ 10]
Богоя Павлев, участник в Илинденско-Преображенското въстание[ 10]
Василе Цветанов, участник в Илинденско-Преображенското въстание[ 10]
Дафиле Димов, участник в Илинденско-Преображенското въстание[ 10]
Димо Спасов, участник в Илинденско-Преображенското въстание[ 10]
Дуко Найдов, участник в Илинденско-Преображенското въстание[ 10]
Иван Петрев, участник в Илинденско-Преображенското въстание[ 10]
Йоан Стойков, участник в Илинденско-Преображенското въстание[ 10]
Златко Биляновски (1920 - 2009), югославски политик, народен герой на Югославия, началник на скопската УДБА
Коле Цветанов, участник в Илинденско-Преображенското въстание[ 10]
Костадин Димитриев, участник в Илинденско-Преображенското въстание[ 10]
Лозе Мицев, участник в Илинденско-Преображенското въстание[ 10]
Миладин Велев, участник в Илинденско-Преображенското въстание[ 10]
Милош Найдов, участник в Илинденско-Преображенското въстание[ 10]
Мицко Павлев, участник в Илинденско-Преображенското въстание[ 10]
Наке, Йосиф и Тирчо Цветанови, братя, участници в Илинденско-Преображенското въстание[ 10]
Насте Велев, участник в Илинденско-Преображенското въстание[ 10]
Никодим Марков, участник в Илинденско-Преображенското въстание[ 10]
Секула Силянов, участник в Илинденско-Преображенското въстание[ 10]
Стойко Велев, участник в Илинденско-Преображенското въстание[ 10]
Сърбин Цветанов, участник в Илинденско-Преображенското въстание[ 10]
Тасе Найдов, участник в Илинденско-Преображенското въстание[ 10]
Томче Христов, участник в Илинденско-Преображенското въстание[ 10]
Христо Георгиев, участник в Илинденско-Преображенското въстание[ 10]
Христо Кузманов, участник в Илинденско-Преображенското въстание[ 10]
Починали в Пуста река
↑ Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 23.
↑ Кѫнчовъ, Василъ . Македония. Етнография и статистика . София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X . с. 240.
↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела) . Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5 . с. 14. (на македонска литературна норма)
↑ Майски, Никола Киров . Крушово и борбитѣ му за свобода . София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 9, 19.
↑ Brancoff, D. M . La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques . Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 172-173. (на френски)
↑ Христовъ, Георги п. Тодоръ Златковъ // Илюстрация Илиндень XIV (1 (131). София, Издание на Илинденската Организация, януарий 1942. с. 12.
↑ Дебърски глас, година 2, брой 23, 25 септември 1910, стр. 3.
↑ Дебърски глас, година 2, брой 24, 2 октомври 1910, стр. 2.
↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови , архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/ , посетен на 17 януари 2008
↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я Майски, Никола Киров . Крушово и борбитѣ му за свобода . София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 30.
↑ Николов, Борис Й . ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 69.
↑ Т., Л . Павелъ Талевъ Ивановъ // Илюстрация Илиндень XII (4 (144). Издание на Илинденската Организация, априлъ 1940. с. 14.