Първа книга Макавейска | |
ΜΑΚΚΑΒΑΙΩΝ Α | |
Юда Макавей пред армията на Никанор – гравюра на Гюстав Доре | |
Създаден | около 100 г. пр.н.е. |
---|---|
Оригинален език | иврит |
Поредица | Стар завет |
Предходна | Книга на пророк Варуха |
Следваща | Втора книга Макавейска |
Първа книга Макавейска в Общомедия |
Първа книга Макавейска е неканонична книга от Стария завет на Библията. Книгата е написана на древноеврейски език около 100 г. пр.н.е. и описва събития, случили се между 175 и 104 г. пр.н.е. по време на възстановяването на еврейската държава от Хасмонеите. Авторът е неизвестен.[1]
Оригиналният текст е изгубен, но е запазен гръцкият превод в Септуагинта. Книгата е част от Стария завет в православието и католицизма, но не се включва в протестантството и юдаизма, като не е част от Танаха. При някои протестански деноминации е добавена към апокрифа.
Книгата е известна с описанието си на въстанието на Макавеите срещу Селевкидите, завладяването на Йерусалим през 164 г. пр.н.е. и просвещението на Втория йерусалимски храм – историята около еврейския празник Ханука.[2]
Сюжетът се развива около век след завладяването Юдея от Александър Велики, разделянето на империята му и попадането на Юдея в империята на Селевкидите. Разказва се за това как сирийският цар Антиох IV Епифан подтиска упражняването на еврейската религия и практики, което довежда до въстанието на Макавеите. Книгата разглежда цялото въстание и за това как спасението на евреите идва от семейството на Мататия Хасмоней и по-точно неговите синове – Юда Макавей, Йонатан Хасмоней, Симон Хасмоней и сина на Симон – Йоан Хиркан. Доктрината, изразена в книгата, отразява традиционното еврейско учение, без по-късно открити доктрини като например във Втора книга Макавейска. Първа книга Макавейска също дава списък на еврейските колонии, разпръснати около Средиземно море по това време.[3]
Името Макавей означава „чук“. То се приписва на първия лидер на въстанието – Юда Макавей, трети син на Мататия. След това името започва да се използва и за неговите братя.
Разказът е предимно проза, но е прекъснат от седем поетични раздела, които имитират класическа еврейска поезия. Те включват четири плача и три химна. Има 16 глави.