Пърдейци (на македонска литературна норма : Прдејци ) е село в община Гевгели , Северна Македония .
Селото е разположено в областта Боймия , на 9 километра северно от град Гевгели .
Селото през 1931 г.
В XIX век Пърдейци е село в Гевгелийска каза на Османската империя . Църквата „Света Петка “ е от 1861 година и е дело на Андон Китанов .[ 2] [ 3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника “, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Пърдец (Pardetz) е посочено като село с 95 домакинства и 80 жители мюсюлмани и 368 българи .[ 4]
В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО .[ 5]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика “) от 1900 г. Пърдейци има 150 жители българи християни и 600 турци .[ 6]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Цариградската патриаршия . По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne “) в 1905 година в Пърдейци (Perdeïtzi) има 184 българи патриаршисти гъркомани.[ 7]
При избухването на Балканската война в 1912 година пет души от Пърдейци се записват доброволци в Македоно-одринското опълчение .[ 8]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия . Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Пърдейци живеят 521 турци и 162 българи.[ 9]
Сръбските власти прекръщават селото на Степаново .[ 10]
Според преброяването от 2002 година селото има 514 жители.[ 11]
Родени в Пърдейци
Андон Карагонов, български революционер, деец на ВМОРО[ 5]
Гоце Кусиделков, български революционер, деец на ВМОРО[ 5]
↑ Официален сайт на Община Гевгели , архив на оригинала от 20 май 2009, https://web.archive.org/web/20090520022307/http://www.gevgelija.gov.mk/html/mkd-naselenie.html , посетен на 5 юли 2009
↑ Василиев, Асен . Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители . София, „Наука и изкуство “, 1965. с. 206.
↑ Цркви во Негорската парохија // Повардарска епархија, 2 юни 2008 г. Посетен на 21 февруари 2014 г.
↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3 . с. 170 – 171.
↑ а б в Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0 . с. 52.
↑ Кѫнчовъ, Василъ . Македония. Етнография и статистика . София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X . с. 152.
↑ Brancoff, D. M . La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques . Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 194 – 195. (на френски)
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“ . София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0 . с. 873.
↑ Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 246.
↑ Картов, Владимир . Гевгелија и Гевгелискиот крај од Балканските војни до ослбодувањето (1912/13-1944). Гевгелија, Општинско собрание, 1969. с. 96.
↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови , архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/ , посетен на 5 юли 2009