Пърдейци

Пърдейци Прдејци
— село —
Пърдейци 41.2089, 22.5025
Страна	Северна Македония
Регион	Югоизточен
Община	Гевгели
Географска област	Боймия
Надм. височина	33 m
Население	514[1] души (2002)
Пощенски код	1483
Пърдейци в Общомедия

Пърдейци (на македонска литературна норма: Прдејци) е село в община Гевгели, Северна Македония.

География

Селото е разположено в областта Боймия, на 9 километра северно от град Гевгели.

История

Селото през 1931 г.

В XIX век Пърдейци е село в Гевгелийска каза на Османската империя. Църквата „Света Петка“ е от 1861 година и е дело на Андон Китанов.^[2][3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Пърдец (Pardetz) е посочено като село с 95 домакинства и 80 жители мюсюлмани и 368 българи.^[4]

В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО.^[5]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Пърдейци има 150 жители българи християни и 600 турци.^[6]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Пърдейци (Perdeïtzi) има 184 българи патриаршисти гъркомани.^[7]

При избухването на Балканската война в 1912 година пет души от Пърдейци се записват доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[8]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия. Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Пърдейци живеят 521 турци и 162 българи.^[9]

Сръбските власти прекръщават селото на Степаново.^[10]

Според преброяването от 2002 година селото има 514 жители.^[11]

Националност	Всичко
македонци	514
албанци	0
турци	0
роми	0
власи	0
сърби	0
бошняци	0
други	0

Личности

Родени в Пърдейци

• Андон Карагонов, български революционер, деец на ВМОРО^[5]
• Гоце Кусиделков, български революционер, деец на ВМОРО^[5]

Бележки

1. Официален сайт на Община Гевгели, архив на оригинала от 20 май 2009, https://web.archive.org/web/20090520022307/http://www.gevgelija.gov.mk/html/mkd-naselenie.html, посетен на 5 юли 2009 
2. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 206.
3. Цркви во Негорската парохија // Повардарска епархија, 2 юни 2008 г. Посетен на 21 февруари 2014 г.
4. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 170 – 171.
5. Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 52.
6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 152.
7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 194 – 195. (на френски)
8. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 873.
9. Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 246.
10. Картов, Владимир. Гевгелија и Гевгелискиот крај од Балканските војни до ослбодувањето (1912/13-1944). Гевгелија, Општинско собрание, 1969. с. 96.
11. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 юли 2009