Пъстърва

Тази статия е за вида риба. За вида гъба вижте Пъстърва (гъба).

Пъстърва
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
клас:Актиноптери (Actinopteri)
разред:Пъстървоподобни (Salmoniformes)
семейство:Пъстървови (Salmonidae)
род:Пъстърви (Salmo)
вид:Пъстърва (S. trutta)
Научно наименование
Linnaeus, 1758
Синоними
  • Trutta variabilis Lunel, 1874
Пъстърва в Общомедия
[ редактиране ]

Пъстървата (Salmo trutta) е вид лъчеперка от семейство Пъстървови (Salmonidae).

Студеноводни риби е сборно несистематично наименование, използвано в рибовъдството за някои от видовете риби от семейство Пъстървови. В разговорния език те се наричат пъстърви, като групата обикновено включва дъговата пъстърва, балканската пъстърва, сивена и хибридите между тях. Тези видове най-често обитават горните течения на реките, високопланинските езера и язовири, които са богати на кислород. Има дълго вретеновидно тяло. Наричат я постна риба, защото не съдържа почти никакви мазнини. Това е в резултат на непрекъснатото ѝ движение. Тя живее в горните течения на реките и във високопланинските езера, където водата тече много бързо и силно и когато стигне средното течение, където е топло се връща в горното течение.

Стопанско значение

[редактиране | редактиране на кода]

Всички риби имат стопанско значение, като най-голямо значение в рибовъдството има дъговата пъстърва, която заедно с останалите представители от студеноводни са обект на спортния риболов. Подходящи за отглеждане са в рибовъдни стопанства с количество на разтворения във водата кислород е над 7 мг/л и температура:12 – 20 °C, поради това се наричат студеноводни стопанства, а заради основните видове отглеждани в тях: пъстървови.

Ползи от пъстървата

[редактиране | редактиране на кода]

Пъстървата е една от храните, които е добре редовно да включваме в хранителното си меню. Подобно на сьомгата, и пъстървата е изключително полезна, предимно заради високото си съдържание на Омега-3 мастните киселини. Те са изключително важни за работата на сърцето и нервната система. Редовното ядене на пъстърва ще ни зареди с тонус, мозъка – с енергия, а освен това ще накара косата и кожата ни да засияят. Омега 3-мастните киселини са безценни за сухата кожа, която има нужда от постоянно подхранване.

Разпространение и местообитание

[редактиране | редактиране на кода]

Разпространен е в Австрия, Андора, Беларус, България, Белгия, Великобритания, Германия, Гърнзи, Дания, Джърси, Естония, Ирландия, Исландия, Испания, Латвия, Литва, Лихтенщайн, Люксембург, Нидерландия, Норвегия, Остров Ман, Полша, Португалия, Румъния, Русия, Словакия, Словения, Сърбия, Украйна, Унгария, Фарьорските острови, Финландия, Франция, Хърватия, Чехия, Швейцария и Швеция.[2]

Хранителни качества

[редактиране | редактиране на кода]
Сурова пъстърва
Fish, trout, mixed species, raw
(Хранителна стойност за 100 g продукт)
  Основни
Калций, Ca43 mg
Желязо, Fe1.5 mg
Магнезий, Mg22 mg
Фосфор, P245 mg
Калий, K361 mg
Натрий, Na52 mg
Цинк, Zn0.66 mg
Мед, Cu0.188 mg
Манган, Mn0.851 mg
Селен, Se12.6 μg
  Други
Пъстърва в Общомедия
  1. Salmo trutta (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
  2. Freyhof, J. Salmo trutta // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature, 2012. Посетен на 14 август 2012. (на английски)