Пьотър Козлов

Пьотър Кузмич Козлов Пётр Кузьмич Козлов
руски изследовател
Роден	3 октомври 1863 г. ^(стар стил) Духовщина, Смоленска губерния
Починал	26 септември 1935 г. (71 г.) Петерхоф, СССР
Погребан	Смоленско лутеранско гробище, Санкт Петербург, Русия
Националност	СССР
Научна дейност
Област	География, археология
Семейство
Подпис
Пьотър Кузмич Козлов в Общомедия

Пьотър Кузмич Козлов (на руски: Пётр Кузьмич Козлов) е руски пътешественик, географ, изследовател на Монголия и Тибет. Действителен член на АН на Украинската ССР (1928), почетен член на Руското географско дружество.

Ранни години (1863 – 1887)

Роден е на 15 октомври 1863 година в Духовщина, Смоленска губерния, в небогато еснафско семейство. След като завършва начално училище започва работа като продавач в магазин в съседно село, което е собственост на Николай Михайлович Пржевалски. При едно от своите посещения в селото си Пржевалски обръща внимание на любознателния младеж и оттук нататък съдбата на Козлов е предопределена. През 1883 взема изпитите за пълния курс на реалната Смоленска гимназия и със съдействието на Пржевалски постъпва в Софийския пехотен полк. Няколко месеца след това великия пътешественик взима младия Козлов в своята експедиция в Централна Азия (1883 – 1885).

След завършването на експедицията Козлов постъпва в Петербургското военно училище, през 1887 го завършва с чин подпоручик и е назначен в Лейбгвардейския Екатеринославски полк.

Експедиционна дейност (1888 – 1926)

Участие в експедицията на Михаил Певцов (1888 – 1890)

През 1888 – 1890 Козлов участва в последната експедиция на Пржевалски, а след неговата смърт под ръководството на новия ѝ командир Михаил Василиевич Певцов. По време на експедицията Козлов за първи път се проявява като географ и изследовател: дава пълно и обстоятелствено описание на река Кончедаря и езерото Баграшкул, климатичните условия, растителността, животинския свят, бита и обичаите на населението на посетените райони. В самостоятелни походи открива езерото Дашикул (на 4258 м н.в.), хребета Актаг (6392 м) в Руския хребет и прохода Джапакаклик (4765 м). За тези изследвания е удостоен със сребърен медал на Руското географско дружество и приет за негов действителен член.

Участие в експедицията на Всеволод Роборовски (1893 – 1895)

През 1893 – 1895 участва като първи помощник в експедицията на Всеволод Иванович Роборовски. Самостоятелно изследва котловината на езерото Лобнор и открива пресъхналата древна долина на река Кончедаря и древното езеро Лобнор на 200 км на изток от тогавашното му положение. Той окончателно доказва, че река Кончедаря е блуждаеща река, а Лобнор – местещо се през различните години езеро.

Монголо-Тибетска експедиция (1899 – 1901)

От юли 1899 до 9 декември 1901 ръководи „Монголо-Тибетската експедиция“ в горните течения на реките Хуанхъ, Яндзъ и Меконг. По пътя натам извършва топографски заснемания по северните склонове на Монголски Алтай, а неговите сътрудници, ботаникът Вениамин Фьодорович Ладигин и топографът Александър Николаевич Казнаков, няколко пъти пресичат планината и от 92° и.д. проследяват южните склонове на планината. Изяснява се, че главния хребет се простира на югоизток до 98° и.д. във вид на единна планинска верига, която постепенно се понижава и завършва с хребета Гичгенийн Нуру, а след това се простира планината Гобийски Алтай, състояща се главно от вериги от малки хълмове и къси ниски странични разклонения.

След това тримата по различни пътища пресичат пустините Гоби и Алашан и след като се съединяват се изкачват на североизточните части на Тибетската планинска земя и се насочват към изворните области на реките Хуанхъ, Яндзъ и Меконг. На левия бряг на Яндзъ Козлов открива хребета Пандитаак(200 км), а на десния – хребета Руско Географско дружество (450 км, 5999 м, вододел между Яндзъ и Меконг), хребета Вудвил-Рокхил (над 6000 м, на десния бряг на Меконг) и на юг – хребета Далай Лама (6340 м, вододел между Меконг и Салуин). На обратния път подробно описва езерото Кукунор (4200 км²). Събира богати колекции от минерали, флора и фауна, включващи неизвестни на науката видове растения и птици. За резултатите от тази експедиция е награден със златен Константиновски медал на Руското географско дружество.

Монголо-Съчуанска експедиция (1907 – 1909)

От края на 1907 до средата на 1909 ръководи „Монголо-Съчуанската експедиция“, като в нея вземат участие топографът Пьотър Яковлевич Напалков и геологът Александър Александрович Чернов. Експедицията изследва пустинята Алашан и на юг от езерото Сото Нур, на 41°46′ с. ш. 101°09′ и. д. / 41.766667° с. ш. 101.15° и. д.41.766667, 101.15, на 1 април 1908 открива древния град Хара Хото, столица на средновековното тангутско царство Си Ся (XIII в.). В хода на разкопките на древния град през пролетта на 1909 открива библиотека състояща се от над 2000 свитъка текстове на тангутски език. Сред тях – уникални проезведения на будистката литература, неизвестни по-рано и нямащи допир с други езици.

От Хара Хото експедицията продължава на югоизток и пресича пустинята Алашан до хребета Хълан, като Напалков и Чернов изследват територията между река Жожуй и средното течение на Хуанхъ и западната част на платото Ордос. Те установяват, че река Жожуй е блуждаеща река и че хребета Арбисо, покрай десния бряг на Хуанхъ се явява североизточно разклонение на планината Хълан. Експедицията завива на югозапад и прониква в най-горното течение на Хуанхъ, където изследва високопланинската до 5000 м област Амдо (34 – 36º с.ш., 100 – 102º и.д.). Новата експедиция обогатява науката с нови материали за природата, флората и фауната и населението на тези части на Централна Азия. След завръщането си е произведен в чин полковник, избран за почетен член на Руското географско дружество и удостоен с награди на много чужди научни дружества и комитети.

За провеждането на следващите изследвания на Козлов му попречва Първата световна война. Взема участие във военните действия като комендант на Яш и Тернопол и му е присъден чин генерал-майор.

През 1917 е назначен за комисар на държавния резерват Аскания Нова, където му се удава да съхрани от унищожение по време на войната голяма част от уникалните му обитатели.

Монголо-Тибетска експедиция (1923 – 1926)

През 1923 – 1926 провежда последната си експедиция в Монголия и Тибет, която се оказва неудачна. Заради политически интриги успява да посети само Монголия, където в планината Хентий открива и изследва надгробната могила Ноин-Ула, в която са погребани множество хунски военачалници от края на I век пр. Хр. и началото на I век сл. Хр.

Последни години (1926 – 1935)

След завръщането си от Монголия се заселва в село Стречно, Новгородска област и независимо от разклатеното си здраве продължава да се занимава с популяризиране на географската наука: пише статии и очерци, изнася доклади, лекции и беседи, пътува в различни градове на страната. През 1933 Украинската академия на науките започва организация на експедиция в Тяншан. На Козлов е предложено да я възглави и той се съгласява веднага независимо от влошеното си здраве. Поради различни причини експедицията не се осъществява и неговата последна мечта не се сбъдва. Заболява сериозно и умира на 26 септември 1935 година в санаториум в Петерхоф, близо до Ленинград, на 71-годишна възраст.

Памет

Неговото име носят:

• ледник в Монголски Алтай;
• проход в планината Кунлун.

Съчинения

• Монголия и Кам, 1899 – 1901, (2 изд., М., 1948).
• Тибет и Далай-Лама, П., 1920.
• Монголия и Амдо и мертвый город Хара-Хото, 2 изд., М., 1947.
• В азиатских просторах, М., 1947.
• Путешествие в Монголию, 1923 – 26, М., 1949.
• Руский путешественик в Центральной Азии, Избр. труды, М., 1963 (библ.).

Източници

• Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, М., 2001, стр. 205 – 208
• Лебедев, Д. М. и В. А. Есаков, Русские географические открытия и исследования с древных времен до 1917 года, М., 1971
• Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982 – 86, Т. 4 Географические открытия и исследования нового времени (XIX – начало ХХ в.), М., 1985 г., стр. 159 – 160, 162 – 164, 169 – 172
• Щукина, Н. М., Как создавалась карта Центр. Азии. Работы русских исследователей XIX и начале ХХ в., М., 1955