Р-13 (индекс ГРАУ — 4К50, по класификацията на МО на САЩ и NATO — SS-N-4 Sark, е съветска течногоривна едностепенна балистична ракета, която в състава на ракетния комплекс Д-2 е стояла на въоръжение на подводниците от проектите 629 и 658. Разработката ѝ е започната в ОКБ-1 и е продължена в СКБ-385.
С нейна помощ е бил изпълнено единственото в СССР изстрелване на балистична ракета с ядрена бойна глава от борта на подводница. На 20 октомври 1961 година в хода на ученията «Радуга» от подводницата «К-102» по полигона на Нова Земя е произведено изстрелване на ядрена ракета Р-13. За времето на използване на комплекса от 1961 до 1973 година са проведени 311 изстрелвания, от които 225 са признати за успешни.
Ракетата Р-13 е първата ракета в СССР, специално разработена за изстрелване от подводници.
Ракетата Р-13 конструктивно представлява едностепенна балистична ракета с моноблочна отделяща се глава.
Р-13 е оборудвана с петкамерен ракетен двигател с течно гориво С2.713[1] с тяга 25,7 тона, разработен в конструктивното бюро за химическо машиностроене под ръководството на Алексей Михайлович Исаев [2]. Двигателят се състои от централна неподвижна маршева камера и четири завъртащи се рулеви камери и има два режима на работа.[3] – горючем ТГ-02 За подаване на гориво в камерите се използват два турбопомпи и два газогенератора. Схемата с използване на завъртащи се рулеви камери позволява да се откажат от масивното графитно оперение.
Резервоарите са носещи и представляват цялозаварена конструкция от стомана.
В горната част на ракетата се намира отделяемата бойна глава с маса около 1600 кг с термоядрен боен заряд с мощност 1 Мт. Нейното отделяне се осъществява чрез барутен изтласквач. Главата има цилиндричен корпус с коническа предна част.
От 1959 до 1962 година в съветския ВМФ се използват 22 подводици от проекта 629, въоръжени с ракети Р-13.
По време на Карибската криза от подводниците са предвидени за базиране на Куба от юли 1962 година[4]. На подводниците са поставени ядрени бойни заряди[5]. Част от тях тръгват, но във връзка с приключването на кризата получават заповед да се върнат в базата[6]>.
Общо във времето на експлоатацията на комплекса от 1961 до 1973 година са проведени 311 пуска, от които 225 успешни. В 38 от случаите се получава отказ на системите на ракетата или стартовото оборудване, а още в 38 причина за неуспеха са грешки на личния състав. Причините за 10 неуспешни пуска са неустановени.
През лятото на 1961 година е взето решение от правителството за изпитателни стрелби в ядрено изпълнение. На 20 октомври 1961 година, в хода на ученията „Радуга“, са проведени два пуска по полигона на архипелага Нова Земя между баренцово море и карско море с ракети Р-13.[7].
Това е единствения в СССР случай на използване на ядрено оръжие изстреляно от подводница.
Р-13 | |
---|---|
Индекс УРАВ ВМФ | 4К50 |
[Код по НАТО | SS-N-4 Sark |
Индекс на комплекса | Д-2 |
Носители (Шаблон:Comment) | Подвоници от проекта629 |
Характеристики на ракетата | |
Количество степени | 1 |
Максимална маса на ракетата, кг | 13 745 |
Суха маса, кг | 3730 |
Тегло на горивото, кг | 2232 |
Тегло на окислителя, кг | 7774 |
Дължина, мм | 11 835 |
Диаметър, мм | 1300 |
Размах на стабилизаторите, мм | 1910 |
Полезен товар | |
тегло на БГ, кг | 1597,5 |
Тип на БГ | термоядерна |
Количество и вид | 1, моноблок отделяема |
Мощност | 1 Мт |
Система на управление
инерциална | |
Кръгово вероятно отклонение, км | 4 |
Двигател | ЖРД С2.713 |
Гориво | ТГ-02+АК-27И |
Тип на старта | надводен |
Параметри на траекторията | |
Максимална скорост, м/с | 2050 |
Максимална височина на траекторията, км | 145 |
Максимална далекобойност, км | 600 |
Минимална далекобойност, км | 148,2 |
Време на полета максимално, с | 425 |
Скорост при целта, м/с | 700 |