Работническа партия на Турция

Работническа партия
İşçi Partisi
Ръководител(и)Догу Перинчек
Основател(и)Догу Перинчек
Основана10 юли 1992 г.
Разформирована15 февруари 2015 г.
Предшествана отСоциалистическа партия
Наследена отПатриотична партия
СедалищеАнкара, Турция
Член наCILERCO
Los Partidos Y Una Nueva Sociedad
Идеологиянаучен социализъм
ляв национализъм
ляв популизъм
маоизъм
Полит. позициялевица
ЛозунгBağımsızlık, devrim, sosyalizm!
„Независимост, революция, социализъм!“
Цветовечервен, бял
Сайтwww.ip.org.tr
Работническа партия в Общомедия

Работническата партия (на турски: İşçi Partisi) на Турция е политическа партия с ляво-националистическа ориентация. Създадена е през 1992 г. на базата на Революционната работническо-селска партия на Турция (TİİKP), Работническо-селската партия на Турция (TİKP) и Социалистическата партия. Дълго време се приема за най-лявата от легалните политически партии в Турската република[1]. Привържениците на РПТ също се наричат „просветители“ („Aydınlıkçılar“), по името на периодичното издание на партията – списание („Aydınlık“). Основател и действащ лидер на партията е Догу Перинчек.

В своите програмни документи Работническата партия на Турция съчетава маоистка риторика с уклон към идеите на кемализма. Основа за програмата на партията се приема „научният социализъм“ с елементи на национализма от кемалистки тип – в най-голяма степен в сравнение с другите леви партии в Турция. РПТ приема основателя на съвременната турска държава, Мустафа Кемал Ататюрк като ляв „буржуазно-демократичен революционер“, разглеждайки наследството му като един от ориентирите наред с идеите на Ленин, Мао Цзедун и Фидел Кастро. РПТ определя съвременната „прозападна и проамериканска“ политика на Турция като главна причина за упадъка на кемализма и светската и социална турска национална държава.[2].

Идеолозите на РПТ подчертават, че кемализмът като политическо течение се е реализирало благодарение на войната за независимост през (1919 – 1922 г.) против окупационните войски на западните държави. Независимо че Ататюрк и неговите съратници са декларирали привързаност към принципите на Просвещението и Френската революция, но подчертавайки, че смисълът на тяхната дейност е противопоставяне на империализма на европейските държави. От гледна точка на Работническата партия, провъзгласените от Ататюрк принципи за държавност (построяване на смесена икономика при ръководната роля на държавата) и популизма (на борбата против класовото неравенство и съсловните привилегии) се дължат на влиянието на съветския болшевизъм. Съветското ръководство от своя страна е разглеждало турската война за независимост като показател за пробуждане на азиатските и мюсюлмански народи и началото на антиколониална борба.

РПТ споделя формулирания от Сталин принцип за построяване на социализма в една отделно взета страна, отхвърляйки идеологията на „националкомунизма“ и „ислямския марксизъм“, основател на който се смята Мирсаид Султан-Галиев. В частност заместник-ръководителят на РПТ Мехмет Бердри Гюлтекин публикува труд, посветен на „контрареволюционната роля“ на Султан-Галиев в социалистическото движение[3].

За основна цел РПТ провозгласява национално-демократическата революция, разбирайки я като „нова демократическа революция“, за която говори Мао Цзедун (във възникването след такава революция „държава на новата демокрация“, няколко антиимпериалистически класи се обединяват за съвместна диктатура [4]). В хода на своята идеологическа еволюция партията постепенно преминава от ортодоксален марксизъм-ленинизъм-маоизъм към ляв кемализъм.

В последните години партията проявява все по-голям интерес към идеите на евразийството, свързано с проявата на обща про-евразийска тенденция в някои политически кръгове на Турция[5]. Такъв интерес в частност се изразяват при контактите на РПТ с Международното евразийско движение (МЕД) и неговият лидер, идеологът на неоевразийството Александър Дугин[6][7][8]. Лидерът на партията Догу Перинчек е член на Висшия съвет на МЕД[9][10]

Отношение към външната политика на Турция и кюрдския въпрос

[редактиране | редактиране на кода]

Важен елемент в идеологията на РПТ представлява идеята за създаване на „Голямо евразийско пространство“, в състава на което, освен Турция, трябва да влязат Китай, Русия и Иран, което в перспектива би способствало създаването на нов алианс, ориентиран срещу САЩ.

Работническата партия на Турции заема патриотичесни позиции при отстояване „интересите на турската нация“ по отношение на Република Кипър, Гърция и Армения. РПТ е за изграждане на взаимоотношения с антиимпериалистическите режими в Латинска Америка (Куба, Венецуела, Бразилия) и с държавите, „съпротивляващи се на американското господство“ – Русия, Индия и Китай.

РПТ е за „братско разрешение“ на кюрдския въпрос, което предполага изключване на „империалистическия фактор“ от отношенията между турци и кюрди. По мнение на РПТ, Кюрдската работническа партия (ПКК) се намира под пълния контрол на САЩ още от времето на Войната в Персийския залив (1990 – 1991). От гледна точка на идеолозите на РПТ, сепаратизмът е „инструмент на американския империализъм“, предназначен да „разрушава“ националните пазари в страните на Третия свят в периода след завършването на студената война. Според партията обединението между турския и кюрдския народ е възможно в рамките на „антиимпериалистическата държава“, която трябва да се формира в резултат на демократична революция. Важен елемент при решаване на кюрдския проблем, според РПТ е ликвидирането на феодалните отношения в населените с кюрди провинции и превръщането на кюрдските селяни в свободни граждани.

РПТ и делото „Ергенекон“

[редактиране | редактиране на кода]

На 21 октомври 2008 г. в Истанбул започва съдебен процес срещу група журналисти, политици, учени и пенсионирани военни, обвинени за участие в тайното общество „Ергенекон“. По версия на следствието „Ергенекон“ представлява законспирирана националистическа организация, според чиито представители управляващата Партия на справедливостта и развитието, оглавявана от действащия президент Абдуллах Гюл и министър-председателят Реджеп Ердоган демонтират светската държава, създадена от Кемал Ататюрк и на практика се проявяват като ислямисти. На предполагаемите членове на „Ергенекон“ е предявено обвинение за антидържавен заговор и подготовката на държавен преврат. Според версията на следствието заговорът „Ергенекон“ е разкрит през юни 2007 г., когато в дома на пенсиониран армейски офицер в Истанбул са открити 28 ръчни гранати.[11]. През март 2008 г. в хода на разследването на видни журналисти, политици и бивши военни по делото „Ергенекон“ са задържани председателят на РПТ Догу Перинчек и главният редактор на партийното списание „Просвещение“ („Aydınlık“) Серхан Боллук.

  1. Дело „Эргенекон“: война, которой 200 лет, архив на оригинала от 23 септември 2009, https://web.archive.org/web/20090923011944/http://www.sknews.ru/turkey/15967-delo-jergenekon-vojjna-kotorojj-200-let.html, посетен на 25 март 2012 
  2. Геополитика.ру
  3. Sultan Galiyev Eleştirisi // Архивиран от оригинала на 2012-03-27. Посетен на 2012-03-25.
  4. Мао Цзэдун. О новой демократии//Мао Цзэдун. Избранные произведения. Т. III. М. 1953
  5. А. Симаворян. Идеологические течения в контексте внешней политики Турции Архив на оригинала от 2016-03-06 в Wayback Machine.
  6. Симпозиум в Анкаре: „евразийство“ против ЕС – Правая.ru, архив на оригинала от 8 юли 2013, https://web.archive.org/web/20130708090439/http://pravaya.ru/news/1766, посетен на 25 март 2012 
  7. Высший Совет Международного „Евразийского Движения“ // Архивиран от оригинала на 2016-06-30. Посетен на 2012-03-25.
  8. Александр Дугин: „В Турции идет борьба атлантистов и евразийцев“, архив на оригинала от 31 октомври 2007, https://web.archive.org/web/20071031105914/http://www.vehi.tv/index.php?action=showfull&module=4&id=1138843772, посетен на 25 март 2012 
  9. Международное Евразийское Движение – Евразийский документ | Высший Совет и „Евразийский Комитет“, архив на оригинала от 13 ноември 2010, https://web.archive.org/web/20101113163031/http://www.evrazia.info/modules.php?name=News&file=article&sid=1908, посетен на 25 март 2012 
  10. Александр Дугин: „В Турции идет борьба атлантистов и евразийцев“, архив на оригинала от 7 февруари 2009, https://web.archive.org/web/20090207212104/http://www.turkishnews.ru/news/180.html, посетен на 25 март 2012 
  11. В Турции по делу „Эргенекона“ задержаны 86 человек – Николай Долгополов. – „В поисках переворота“ – Российская Газета – В Турции по делу „Эргенекона“ задержаны 86 человек
  • Aydınlık („Просвещение“), седмично списание
  • Teori („Теория“), месечно списание за теоретичен и стратегически обозор
  • Bilim ve Ütopya („Наука и утопия“), месечно научно издание
  • Ulusal Kanal („Национален канал“), телевизионен канал
  • Kaynak Yayınları (издателство „Източник“)
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Рабочая партия Турции“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​