Радио дни | |
Radio Days | |
Режисьори | Уди Алън |
---|---|
Продуценти | Робърт Грийнхът |
Сценаристи | Уди Алън |
В ролите | Даян Уийст Мия Фароу Майкъл Тъкър Джули Кавнър Сет Грийн |
Музика | Дик Хайман |
Оператор | Карло Ди Палма |
Монтаж | Сюзън Морс |
Разпространител | Orion Pictures |
Премиера | 30 януари 1987 (Германия) |
Времетраене | 85 минути |
Страна | ![]() |
Език | английски |
Бюджет | $ 16 000 000 |
Приходи | $ 14 800 000 |
Външни препратки | |
IMDb Allmovie |
„Радио дни“ (на английски: Radio Days) e носталгична филмова комедия написана и режисирана от Уди Алън, която излиза на екран през 1987 година. Лентата е представена извън конкурсната програма на кинофестивала в Кан през 1987 година.[1] Филмът донася поредната номинация за награда „Оскар“ за Алън в категория „най-добър оригинален сценарий“.[2] Списание Empire включва Радио дни в класацията си „500 най-велики филма за всички времена“.[3]
Произведението представлява обръщане към времето на т.нар. „златна епоха на радиото“ от 1930-те, 1940-те и 1950-те години, когато то е водеща домашна медия и средство за развлечение. Същевременно филмът е и биографично представяне на порядките от тези дни през погледа на семейството на малкия Уди Алън. Режисьорът споделя, че в голямата си част събитията, случките и героите са действителни и максимално близки до спомените му от детството.[4]
Актьор | Роля |
---|---|
Уди Алън | разказвачът |
Мия Фароу | Сали Уайт |
Даян Уийст | Беа (лелята) |
Майкъл Тъкър | бащата |
Джули Кавнър | майката |
Сет Грийн | Джо (малкия Уди Алън) |
Джош Мостел | чичо Ейб |
Дани Айело | Роко |
Джеф Даниълс | Биф Бакстър |
Уилям Мейси | радио актьор [5] |