Райнхард Генцел

Райнхард Генцел
Reinhard Genzel
Роден
24 март 1952 г. (72 г.)
Учил въвФрайбургски университет
Бонски университет
Научна дейност
Областастрофизика
Работил вИнститут Макс Планк за извънземна физика
Калифорнийски университет – Бъркли
НаградиНобелова награда за физика (2020)
Райнхард Генцел в Общомедия

Райнхард Генцел (на немски: Reinhard Genzel) е германски астрофизик, съосновател на Института Макс Планк за извънземна физика и носител на Нобелова награда за физика от 2020 г. за приноса си към откриването на свръхмасивно компактно тяло в центъра на Млечния път.[1][2]

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Генцел е роден на 24 март 1952 г. в Бад Хомбург, тогава в Западна Германия. Той е син на Ева-Мария Генцел и Лудвиг Генцел, който е преподавател по физика на твърдото тяло. Райнхард Генцел записва да учи физика във Фрайбургския университет, а после и в Бонския университет, където завършва докторантурата си през 1978 г.[3] След това работи в Харвард-Смитсоновия център за астрофизика в Кеймбридж, Масачузетс. Впоследствие е назначен за доцент, а по-късно и за професор в департамента по физика към Калифорнийския университет – Бъркли. През 1985 г. е избран за член на Американското физическо общество. През 1986 г. напуска Бъркли, за да стане директор на Института Макс Планк за извънземна физика в Гархинг бай Мюнхен, както и член на дружеството Макс Планк.[4] Води лекции и в Мюнхенския университет, където е почетен професор от 1988 г.[3] От 1998 г. е чуждестранен член на Френската академия на науките, а от 2000 г. – на Националната академия на науките на САЩ. През 2008 г. получава награда Шао, след като доказва, че в центъра на Млечния път се намира свръхмасивна черна дупка. Впоследствие става член на комисията за подбор на наградата.[5] От 2012 г. е чуждестранен член на Британското кралско научно дружество.[6]

Научна дейност

[редактиране | редактиране на кода]

Райнхард Генцел работи в главно в сферата на инфрачервената и субмилиметровата астрономия. Той и научната му група са активни в разработката на наземни и космически инструменти за астрономията. Те следят движението на звездите в центъра на Млечния път и около Стрелец А* и доказват, че се обектите се въртят в орбита около много масивен обект, за който днес се знае, че представлява черна дупка.[7] Генцел работи и в сферата на образуването и еволюцията на галактиките.[4]

През юли 2018 г. екипът на Генцел докладва, че звездата S2 около Стрелец А* се движи със 7650 km/s или 2,55% от скоростта на светлината към перицентъра си през май 2018 г., на около 120 астрономически единици от Стрелец А*. Това им позволява да измерят червеното отместване, предсказано от общата теория на относителността при релативистични скорости, с което добиват допълнителни доказателства в подкрепа на теорията си.[8][9]

През 2020 г., заедно с Андреа Гез и Роджър Пенроуз, Генцел е удостоен с Нобелова награда за физика за приноса им към откриването на свръхмасивно компактно тяло в центъра на галактиката ни.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Press release: The Nobel Prize in Physics 2020 // Nobel Foundation. Посетен на 6 октомври 2020.
  2. ↑ Nobel Prize in Physics Awarded to 3 Scientists for Work on Black Holes – The prize was awarded half to Roger Penrose for showing how black holes could form and half to Reinhard Genzel and Andrea Ghez for discovering a supermassive object at the Milky Way's center. // The New York Times. 6 октомври 2020. Посетен на 6 октомври 2020.
  3. ↑ а б Curriculum-vitae Архив на оригинала от 2009-10-05 в Wayback Machine.
  4. ↑ а б Reinhard Genzel (E) // Посетен на 6 октомври 2020.
  5. ↑ Selection Committees 2020 – 2021 // Архивиран от оригинала на 2020-10-12. Посетен на 6 октомври 2020.
  6. ↑ Professor Reinhard Genzel ForMemRS
  7. ↑ Eckart, A. и др. Observations of stellar proper motions near the Galactic Centre // Nature 383 (6599). 1996. DOI:10.1038/383415a0. с. 415.
  8. ↑ Abuter, R. и др. Detection of the gravitational redshift in the orbit of the star S2 near the Galactic centre massive black hole // Astronomy & Astrophysics 615. 2018. DOI:10.1051/0004-6361/201833718. с. L15. Архивиран от оригинала на 2018-08-29. Посетен на 6 октомври 2020.
  9. ↑ Star spotted speeding near black hole at centre of Milky Way – Chile’s Very Large Telescope tracks S2 star as it reaches mind-boggling speeds by supermassive black hole, The Guardian, 26 юли 2017
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни