Рафаел Ваганян
| Рафаел Ваганян | |
| Ռաֆայել Վագանյան | |
 Рафаел Ваганян, 2006 година | |
| Информация | |
|---|---|
| Държава |  Армения |
| Състезател на |  СССР |
| Роден | |
| Звание | гросмайстор (1971) |
| ЕЛО | 2568 (март 2010) |
| Място в света | 350-о |
| Място в държавата | 11-о |
| Страница в сайта на ФИДЕ | |
| Рафаел Ваганян в Общомедия | |
Рафаел Артьомович Ваганян (на арменски: Ռաֆայել Վահանյան; на руски: Рафаэль Артёмович Ваганян) е арменски шахматист и шахматен литератор. Гросмайстор от 1971 г. Има ЕЛО коефициент от 2594 (юли 2008). Първоначално се състезава за Съветския съюз, а след разпадането му през 1991 г., представя Армения на международната сцена. Стилът му на игра е определян като остър и тактически.
Шахматна кариера
[редактиране | редактиране на кода]Първия си голям успех Ваганян постига на турнира във Врънячка баня (Югославия), проведен през 1971 г. Тогавашният съветски шахматист завършва на първо място, оставяйки шахматисти като Леонид Щейн и Любомир Любоевич зад себе си. Благодарение на това си постижение е награден със звание международен гросмайстор, а е едва на 19 години. Същата година участва на световното за юноши, където заема четвърта позиция в крайното класиране.
Шампион е на Съветския съюз от първенството в Одеса през 1989 г. Постига добри резултати и на първенствата в Ленинград (1974) и Москва (1983), където завоюва бронзов медал.
В периода 1972 – 1977 г. участва в световните студентски отборни първенства. Те са общо четири на брой и са изключително успешни за шахматиста. Ваганян постига средна успеваемост от 85,9 процента, като от 39 партии спечелва 30 и губи само две. Една от победите му е срещу българина Евгени Ерменков, постигната през 1972 г. на първенството в Грац, Австрия. И в четирите си участия е награден със златни отборни и индивидуални медали.
Участва в битката за световна титла чрез три събития. През 1985 г. е участник на междузоналния турнир в Бил (Швейцария), като спечелва турнира с резултат 12,5 точки и нито една загуба. Изиграва два мача в турнира на претедентите. През 1986 г. отпада в четвърфинален мач (Минск) от Иван Соколов с 6:2 точки в полза на противника. През 1988 г. губи от Лайош Портиш в предварителните мачове (Сейнт Джон) с резултат от 3,5:2,5 т. за унгареца.
Турнирни резултати
[редактиране | редактиране на кода]- 1971 – Врънячка баня (1-во място)
- 1974 – Крагужевац (1-во място)
- 1977 – Сао Пауло (1-во място)
- 1978 – Кировакан (1-во място)
- 1979 – Лас Палмас (1-во място)
- 1981 – Манила (1-во място)
- 1982 – Москва (1 – 2-ро място, заедно с Михаил Тал)
- 1982/83 – Хейстингс (1-во място)
- 1983 – Талин (1 – 2-ро място, с Михаил Тал)
- 1987 – Ленинград (1-во място)
- 1992 – Тер Апел (1-во място)
- 2004 – Москва (2-ро място на „Аерофлот Оупън“ със 7/9 т.)
- 2007 – Базна (2-ро място, след Александър Халифман)[1]
Участия на шахматни олимпиади
[редактиране | редактиране на кода]Ваганян има общо девет участия на шахматни олимпиади. Изиграва 95 партии и спечелва 59,5 точки (35+ 11- 49=). Средната му успеваемост е 62,6 процента. На това шахматно събитие се провеждат няколко сблъсъка между Ваганян и български шахматисти. Арменският шахматист побеждава Венцислав Инкьов (1978), Евгени Ерменков (1984), Иван Радулов (1986) и претърпява поражение от Веселин Топалов (2000). Носител е на осем медала – пет отборни и три индивидуални. Индивидуалните му медали са: златен (1984, допълнително присъден и 2004) и сребърен (1984), с който е награден заради постижението му на трета дъска.
| Година | Организатор | Отбор | Класиране (отборно) |
Дъска |
| 1978 |  Буенос Айрес
|
СССР | 2 | Втора резерва |
| 1984 |  Солун
|
СССР | 1 | Трета |
| 1986 |  Дубай
|
СССР | 1 | Първа резерва |
| 1992 |  Манила
|
Армения | 3 | Първа |
| 1994 |  Москва
|
Армения | 13 | Първа |
| 1996 |  Ереван
|
Армения | 5 | Втора |
| 1998 |  Елиста
|
Армения | 16 | Първа |
| 2000 |  Истанбул
|
Армения | 17 | Първа |
| 2004 |  Калвия
|
Армения | 3 | Трета |
Участия на световни отборни първенства
[редактиране | редактиране на кода]Общо участията на арменския шахматист са шест на световните отборни първенства по шахмат. Изиграва 33 партии и спечелва 20 точки (12+ 5- 16=). Средната му успеваемост е 60,6 процента. Тук не се провеждат надигравания с български представители. Има общо спечелени 8 медала – пет отборни и три индивидуални. Носител е на златно отличие на дъска от първите си две участия и сребърно от първенството в Ереван.
| Година | Организатор | Отбор | Класиране (отборно) |
Дъска |
| 1985 |  Люцерн
|
СССР | 1 | Трета |
| 1989 | Люцерн
|
СССР | 1 | Четвърта |
| 1993 | Люцерн
|
Армения | 4 | Първа |
| 1997 | Люцерн
|
Армения | 3 | Втора |
| 2001 | Ереван
|
Армения | 3 | Втора |
| 2005 |  Беер Шева
|
Армения | 3 | Четвърта |
Участия на европейски отборни първенства
[редактиране | редактиране на кода]Участията му са шест. Изиграните партии са 39, а спечелените точки 25 (17+ 6- 16=). Средната му успеваемост е оценена на 64,1 процента. Играе срещу българските шахматисти: Любен Попов (1980, реми), Венцислав Инкьов (1983, победа), Димитър Дончев (1989, загуба) и Кирил Георгиев (1992, реми). Носител на пет медала – четири отборни и златен индивидуален от първенството през 1997 г.
| Година | Организатор | Отбор | Класиране (отборно) |
Дъска |
| 1980 |  Скара
|
СССР | 1 | Осма |
| 1983 |  Пловдив
|
СССР | 1 | Четвърта |
| 1989 | Хайфа
|
СССР | 1 | Трета |
| 1992 |  Дебрецен
|
Армения | 19 | Първа |
| 1997 |  Пула
|
Армения | 3 | Втора |
| 2005 | Гьотеборг
|
Армения | 12 | Трета |
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((en)) Профил във ФИДЕ
- ((en)) Партии на Ваганян на chessgames.com
- ((en)) Статистика на sport-stat.ru[неработеща препратка]
- ((ru)) Биография на chessbase.ru
| |||||
 |
Портал „Шахмат“ съдържа още статии, свързани с играта-спорт. Можете да се включите към Уикипроект „Шахмат“. |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Olimpbase.org
- ↑ Kings Tournament // Посетен на 2 октомври 2008.[неработеща препратка]
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Rafael Vaganian и страницата Rafajel Wahanian в Уикипедия на английски и полски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби, създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |