Рафаел Ваганян | |
Ռաֆայել Վագանյան | |
Рафаел Ваганян, 2006 година | |
Информация | |
---|---|
Държава | Армения |
Състезател на | СССР |
Роден | |
Звание | гросмайстор (1971) |
ЕЛО | 2568 (март 2010) |
Място в света | 350-о |
Място в държавата | 11-о |
Страница в сайта на ФИДЕ | |
Рафаел Ваганян в Общомедия |
Рафаел Артьомович Ваганян (на арменски: Ռաֆայել Վահանյան; на руски: Рафаэль Артёмович Ваганян) е арменски шахматист и шахматен литератор. Гросмайстор от 1971 г. Има ЕЛО коефициент от 2594 (юли 2008). Първоначално се състезава за Съветския съюз, а след разпадането му през 1991 г., представя Армения на международната сцена. Стилът му на игра е определян като остър и тактически.
Първия си голям успех Ваганян постига на турнира във Врънячка баня (Югославия), проведен през 1971 г. Тогавашният съветски шахматист завършва на първо място, оставяйки шахматисти като Леонид Щейн и Любомир Любоевич зад себе си. Благодарение на това си постижение е награден със звание международен гросмайстор, а е едва на 19 години. Същата година участва на световното за юноши, където заема четвърта позиция в крайното класиране.
Шампион е на Съветския съюз от първенството в Одеса през 1989 г. Постига добри резултати и на първенствата в Ленинград (1974) и Москва (1983), където завоюва бронзов медал.
В периода 1972 – 1977 г. участва в световните студентски отборни първенства. Те са общо четири на брой и са изключително успешни за шахматиста. Ваганян постига средна успеваемост от 85,9 процента, като от 39 партии спечелва 30 и губи само две. Една от победите му е срещу българина Евгени Ерменков, постигната през 1972 г. на първенството в Грац, Австрия. И в четирите си участия е награден със златни отборни и индивидуални медали.
Участва в битката за световна титла чрез три събития. През 1985 г. е участник на междузоналния турнир в Бил (Швейцария), като спечелва турнира с резултат 12,5 точки и нито една загуба. Изиграва два мача в турнира на претедентите. През 1986 г. отпада в четвърфинален мач (Минск) от Иван Соколов с 6:2 точки в полза на противника. През 1988 г. губи от Лайош Портиш в предварителните мачове (Сейнт Джон) с резултат от 3,5:2,5 т. за унгареца.
Ваганян има общо девет участия на шахматни олимпиади. Изиграва 95 партии и спечелва 59,5 точки (35+ 11- 49=). Средната му успеваемост е 62,6 процента. На това шахматно събитие се провеждат няколко сблъсъка между Ваганян и български шахматисти. Арменският шахматист побеждава Венцислав Инкьов (1978), Евгени Ерменков (1984), Иван Радулов (1986) и претърпява поражение от Веселин Топалов (2000). Носител е на осем медала – пет отборни и три индивидуални. Индивидуалните му медали са: златен (1984, допълнително присъден и 2004) и сребърен (1984), с който е награден заради постижението му на трета дъска.
Година | Организатор | Отбор | Класиране (отборно) |
Дъска |
1978 | Буенос Айрес | СССР | 2 | Втора резерва |
1984 | Солун | СССР | 1 | Трета |
1986 | Дубай | СССР | 1 | Първа резерва |
1992 | Манила | Армения | 3 | Първа |
1994 | Москва | Армения | 13 | Първа |
1996 | Ереван | Армения | 5 | Втора |
1998 | Елиста | Армения | 16 | Първа |
2000 | Истанбул | Армения | 17 | Първа |
2004 | Калвия | Армения | 3 | Трета |
Общо участията на арменския шахматист са шест на световните отборни първенства по шахмат. Изиграва 33 партии и спечелва 20 точки (12+ 5- 16=). Средната му успеваемост е 60,6 процента. Тук не се провеждат надигравания с български представители. Има общо спечелени 8 медала – пет отборни и три индивидуални. Носител е на златно отличие на дъска от първите си две участия и сребърно от първенството в Ереван.
Година | Организатор | Отбор | Класиране (отборно) |
Дъска |
1985 | Люцерн | СССР | 1 | Трета |
1989 | Люцерн | СССР | 1 | Четвърта |
1993 | Люцерн | Армения | 4 | Първа |
1997 | Люцерн | Армения | 3 | Втора |
2001 | Ереван | Армения | 3 | Втора |
2005 | Беер Шева | Армения | 3 | Четвърта |
Участията му са шест. Изиграните партии са 39, а спечелените точки 25 (17+ 6- 16=). Средната му успеваемост е оценена на 64,1 процента. Играе срещу българските шахматисти: Любен Попов (1980, реми), Венцислав Инкьов (1983, победа), Димитър Дончев (1989, загуба) и Кирил Георгиев (1992, реми). Носител на пет медала – четири отборни и златен индивидуален от първенството през 1997 г.
Година | Организатор | Отбор | Класиране (отборно) |
Дъска |
1980 | Скара | СССР | 1 | Осма |
1983 | Пловдив | СССР | 1 | Четвърта |
1989 | Хайфа | СССР | 1 | Трета |
1992 | Дебрецен | Армения | 19 | Първа |
1997 | Пула | Армения | 3 | Втора |
2005 | Гьотеборг | Армения | 12 | Трета |
|
Портал „Шахмат“ съдържа още статии, свързани с играта-спорт. Можете да се включите към Уикипроект „Шахмат“. |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Rafael Vaganian и страницата Rafajel Wahanian в Уикипедия на английски и полски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби, създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |