Речен рак

Речен рак

Природозащитен статут

Уязвим[1]

Класификация

царство: Животни (Animalia) тип: Членестоноги (Arthropoda) клас: Висши ракообразни (Malacostraca) разред: Десетоноги (Decapoda) семейство: Astacidae род: Astacus вид: Речен рак (A. astacus)

Научно наименование

Astacus astacus (Linnaeus, 1758)

Речен рак в Общомедия

[ редактиране ]

Речният рак^[2] (Astacus astacus), също европейски речен рак, е сладководен вид прав рак от семейство Astacidae. Установен в 28 страни, като извън Европа се среща единствено в Мароко. Той е особено ценен като кулинарен продукт в Скандинавските страни, където населява различни водоеми.

Описание

В естествени условия дължината му рядко надвишава 15 см. Макар и рядко се срещат и значително по-големи екземпляри от порядъка на 17 – 20 cm и тегло 200 – 250 гр. Отличава се от езерния, най-вече по очевидно по-широките си щипки. Окраската е предимно кафява, но варира в зависимост от грунта на водоема.

Местообитание

Речния рак живее в незамърсени реки и езера с песъчливо или каменисто дъно. Най-подходящи за него са водоеми със съдържание на кислорода от 5,4 до 9,1 mg/l и оптимална температура от 17 – 18 °C, с адаптивни възможности от 4 до 28 °C.

Размножаване

По литературни данни, речният рак достига полова зрялост на 2 – 3 годишна възраст, при дължина на тялото от 6,5 до 8 cm, като мъжките индивиди съзряват по-рано. Размножителния период е октомври – ноември, след което женските отделят хайверните зърна и навлизат в укритията. Отделянето на яйцата и оплождането им се извършва от 2 до 45 дни след копулацията. Ембрионалното развитие продължава около 6 месеца. Оплодените яйца се намират под абдомена закрепени за плеоподалните крачета на женската. Скоро след излюпването си, личинките линеят, като след първата смяна на обвивката вече приличат напълно на възрастните индивиди.

Начин на живот и хранене

В естествени условия през първата година, рачетата линеят от 4 до 7 пъти. Честотата на смяна на обвивката намалява с напредване на възрастта. Непосредствено след подмяната на старата, раците навлизат в укритията, които не напускат до втвърдяването на новата хитинова обвивка. Обикновено водят уседнал начин на живот и не мигрират, ако хидрохимичните условия на водоема са постоянни. За убежища копаят дупки или използват камъни или коренища. Храни се предимно нощем. В естествени условия най-важно значение за изхранването му има растителността, като малките екземпляри се хранят със зоопланктон. Общо взето се счита, че има широк хранителен спектър и в повечето случаи специалистите го определят като всеяден. Главните врагове на речния рак са норките, змиорките, костурите, щуките, видрите и ондатрите.

Европейският речен рак е определен от IUCN като уязвим вид

Бележки

1. Astacus astacus (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
2. Приложение № 4 от Закона за биологичното разнообразие // Посетен на 2024-01-01.

Източници

• Ангел Зайков Архив на оригинала от 2010-12-18 в Wayback Machine. (2006). „Аквакултура“
• В. П. Федотов (1993). „Разведение раков“

Външни препратки

• Речен рак Архив на оригинала от 2007-09-30 в Wayback Machine. – подробности за речния рак на български (текст от 1963 г.)

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Astacus astacus в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​