Речна перлена мида

Речна перлена мида
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Спиралови (Spiralia)
тип:Мекотели (Mollusca)
клас:Миди (Bivalvia)
разред:Речни миди (Unionoida)
семейство:Margaritiferidae
род:Margaritifera
вид:Речна перлена мида (M. margaritifera)
Научно наименование
(Linnaeus, 1758)
Разпространение
Речна перлена мида в Общомедия
[ редактиране ]

Речна перлена мида (Margaritifera margaritifera) е сладководна едра речна мида от семейство Margaritiferidae[1]. Видът е с най-голяма продължителност на живота сред сладководните мекотели. Регистрирани са екземпляри на възраст до 250 години[2][3].

Разпространение и местообитание

[редактиране | редактиране на кода]

Видът е разпространен в Северното полукълбо в бистри и богати на варовикови соли води. Поради специфичността на размножаването е свързан с наличието на балканска пъстърва и сьомга.

Черупките са удължени и съчленяващи се в задния край. На дължина достигат до 9—12 cm[4]. Дебелината на черупките зависи от варовиковия състав на водата. Най-дебели черупки се образуват в слаботечащи потоци с твърда вода[5]. Мидите произвеждат перли, даващи реколта на всеки пет до седем години[6].

Размножаването се извършва в края на лятото и началото на есента. Мъжките индивиди отделят семенни клетки, които се отнасят от течението. С водата, която поема, женската натрупва семенните клетки в мантийната празнина. Женските, които не получат достатъчно семенни клетки, могат да се превърнат в хермафродитние и да продължат размножаването чрез самооплождане. След като се осъществи оплождането се излюпват глохидии – микроскопично малки ларви, които първоначално остават на речното дъно. По-късно обаче посредством вдишваната вода попадат върху хрилете и перките на балканската пъстърва или сьомгата. Рибата в случая се превръща в междинен гостоприемник. След около десет месеца ларвите са се развили до големи около 0,5 mm млади миди, които напускат домакина си и се прикрепят към дъното. Полова зрялост настъпва след 15-20 години.

В един размножителен период женската мида произвежда три до пет милиона глохидии. Те обаче могат да оцелеят само ако бързо намерят подходящ домакин. Поради все по-влошаващото се качество на речните води и свръхексплоатацията на перли популациите на мидата значително намаляват. Друг неблагоприятен фактор е изместването на местната речна пъстърва от вносната дъгова пъстърва.

  1. Margaritifera margaritifera (Linnaeus, 1758) .  в сайта на World Register of Marine Species посетен на: 25 януари 2014.
  2. Ziuganov, V., San Miguel, E., Neves, R.J., Longa, A., Fernandez, C., Amaro, R., Beletsky, V., Popkovitch, E., Kaliuzhin, S., Johnson, T. Life span variation of the freshwater pearlshell: a model species for testing longevity mechanisms in animals. // Ambio ХХIX (2). 2000. DOI:10.1579/0044-7447-29.2.102. с. 102–105. Архивиран от оригинала на 2020-05-13.
  3. Зюганов В.В. Арктические долгоживущие и южные короткоживущие моллюски жемчужницы как модель для изучения основ долголетия. // Успехи геронтол. 14. 2004. с. 21–31.
  4. Жадин В. И. Моллюски пресных и солоноватых вод СССР. М.—Л.: АН СССР, 1952, 376 с.
  5. Жадин В. И. Пресноводные моллюски СССР. Л.: Ленснабтехиздат, 1933, 232 с.
  6. Най-бавното животно на Европа Архив на оригинала от 2013-10-22 в Wayback Machine., Хана Вагнер, сп. GEO