Риалити телевизия

Риалити телевизия (на английски: reality television) e вид телевизионна продукция, която обикновено е без сценарий и показва „обикновени“ хора, а не професионални актьори.

Въпреки че този жанр съществува още от зората на телевизията, настоящото рязко покачване на популярността му датира от около 2000 г. (главно заради предавания като „Биг Брадър“ и „Сървайвър“, излъчвани и в България). Критиците на жанра твърдят, че названието му е погрешно, тъй като много от предаванията поставят участниците на екзотични места и/или в ненормални ситуации и по този начин не създават чувство за реалност. Според Нилсен Медиа Рисърч този тип предавания са 56% от всички американски телевизионни предавания (по кабелна телевизия и ефир) и до 69% от телевизионните предавания по света (по кабелна телевизия и ефир).

Начало

Въпреки че има предавания по радиото и телевизията, първото истинско риалити предаване в съвременния смисъл на термина е телевизионният сериал на американския канал PBS „An American Family“ (букв. превод – „американско семейство“). Дванайсетте части са излъчени в САЩ през 1973. Сериите са за съпруг и съпруга, техните деца и развода, който претърпява семейството.

Предаването е скандално и критикувано безпощадно най-вече от вестник „Ню Йорк Таймс“, като основен критикуван е членът на семейството Ланс Лауд. Шоуто е пародирано в първия филм на Албърт Бруукс „Риъл Лайф“ („Real Life“ букв. превод „истински живот“). Посрещнатият с акламации сатиричен „Нетуърк“ („Network“ букв. превод „мрежа“) също включва ТВ сериите като един от главните сюжети.

Предаването, което е предизвикало развитието на този телевизионен жанр, е „Ченгета“ (COPS). За първи път е показано през март 1989. По-късно музикалният канал Ем Ти Ви излъчва свое риалити шоу „The Real World“, което все още съществува в различни вариации. Каналът „Фокс“ определя формàта на подобен тип предавания, най-вече с „Ченгета“ и „America's Most Wanted“ (букв. превод „най-търсените в Америка“). През 2000 година игри като „Биг Брадър“ в Европа и „Сървайвър“ (Survivor) в САЩ заливат телевизионния ефир. Спорен е въпросът дали подобен тип „състезания“ са безвкусни или не.

В България за първи път подобно предаване е показано по Нова телевизия, следват Би Ти Ви със „Сървайвър БГ“, GTV и изцяло излъчващата риалити продукции Reality TV.

Видове

Съществуват няколко подкатегории на този жанр. В някои зрителите и камерите са „пасивни“ наблюдатели, следящи хора, извършващи своите обичайни лични и професионални дейности. В английския професионален жаргон този стил на снимане често се нарича „флай он дъ уол“ („fly on the wall“, букв. „муха на стената“), а във френския – „cinéma vérité“. Типичен пример за такова предаване е „Ченгета“. Други предавания поставят участниците в състезателни игри или в изкуствена среда за живот. Пример тук е „Сървайвър“. Често „сюжетите“ се изграждат чрез монтаж или планирани ситуации и резултатите наподобяват сапунените сериали.

Знаменитости или обикновени хора на живо

Учените предполагат, че популярността на този жанр се дължи на способността му да слага обикновени хора в изключителни ситуации. Например в шоуто на АВС „The Bachelor“ („Ергенът“) мъж се среща с дузина жени едновременно на различни екзотични места. Подобно е шоуто, излъчвано по БТВ, „Джо Милионера“.

На противоположния край са сравнително скоро появилите се предавания, в които изключителни хора (знаменитости) се показват в обикновени обстоятелства. Примери тук е предаването „Дъ Озбърнс“ („The Osbournes“ буквално „Семейство Осбърн“).

Скрити камери

Друга подкатегория включва скрити камери, следящи главно случайни минувачи в нагласени ситуации. Може да са смешни реакциите на „жертвите“, но те разкриват също така и истини за обществото. Алън Фънт, американски пионер в подобен тип продукции, води до развитието им. Той създава „Кендид Майкръфоун“ („Candid Microphone“ букв. „скрит микрофон“) и предаването с международен успех „Скрита камера“ („Candid Camera“), започнало излъчването си през 1953. В България откъси от него са излъчвани по сутрешната продукция „Добро утро“. През 1970 продуцира филма "What Do You Say to a Naked Lady?" (букв. „какво казваме на гола дама“), който е изследване чрез скрита камера на тогавашните сексуалност и нрави. Съвременни предавания, като например британски такива, показват актьори в животински костюми, преструващи се, че се съвкупляват на многолюден булевард. Съществуват предавания от типа на „Punk'd“ на Аштън Къчър, където жертва на скритата камера стават известни личности.

Игри

Този тип предавания включва главно участници, заснимани на практика непрестанно в изолирани пространства, докато се съревновават за някаква награда. Това, което различава този тип игри от останалите, е участието на зрителите. Те могат да решат крайния резултат, като това става под формата на телефонни обаждания или кратки съобщения към мобилни оператори. Има два типа гласувания – за изключването на даден участник или за избирането на победител.

Най-явен пример тук е предаването Биг Брадър, излъчвано по целия свят. То е базирано на книгата на Джордж Оруел „1984“. В първия сезон излъчван в САЩ зрителите определят отпадането на участници (както е в българската версия), а в следващите – самите участници се самоизключват.

Други предавания, които могат да бъдат посочени, са „Стар Академи“ (Академия за звезди) и „Страх“ („Fear Factor“). Под въпрос е дали предавания от типа на „Стани богат“ спадат към този жанр.

Предавания за запознанства

В този подтип спадат предавания като „Джо Милионера“, където главният участник избира подходящ за него (или нея) кандидат. Началото е поставено от „Дъ Дейтинг Гейм“ („The Dating Game“ букв. „игра за срещи“) през шейсетте години на 20 век.

Спортни предавания

Този тип предавания наема спортисти, които участват в дадено спортно състезания по време на шоуто. Въпросният спорт е по-скоро индивидуален, отколкото групов, като целта е победителят (или победителите, ако има разделение, като при борбата например) да е един в края на сезона. Пример тук е „Универсален боец“ („The Ultimate Fighter“).