Колония (на латински: colonia; мн. ч.: coloniae) по време на Древен Рим е планирано изградено селище извън столицата Рим и територия с такива селища, в повечето случаи завоювана чрез война.
По време на Римската република има 2 вида колонии в Италия:
- coloniae civium Romanorum, в която са заселват римски граждани, които запазват римското си гражданство и получават чрез жребий късче земя;
- coloniae Latinae, чиито жители имат „латинско“ гражданство, могат да живеят в Рим и да получат римско гражданство.
Към края на Републиката се уреждат първите колонии извън Италия за оземляване на безземлените граждани на столицата и ветераните.
По време на Империята съществуват т.нар. „Titularcolonien“, което означава вече съществуващи градове, които получавали правото на колония. В началото жителите на една Colonia civium Romanorum са били освободени от данъци, което по-късно не съществувало.
Примери за колонии по време на Римската империя:
- в Италия:
- Помпей 80 пр.н.е. става колония, когато тук са заселени 2000 ветерани
- в Долна Германия:
- Colonia Claudia Ara Agrippinensium, днес Кьолн
- Colonia Ulpia Traiana при Ксантен
- в Галия Белгика
- Augusta Treverorum, днес Трир
- в Реция
- в Норик
- Colonia Aurelia Antoniana Ovilabis, днес Велс
- в Панония
- в Британия:
- Линкълн (Lincoln), преди Lindum Colonia
- Колчестър (Camulodunum, Colchester), първо Colonia Claudia Victricensis
- Eboracum, по-късно Colonia Eboracensium, днес Йорк
- в Юдея:
- в Мизия:
- в Африка:
- Colonia Thaenae, 12 km от Sfax
- Colonia Iunonia Carthago (122 пр.н.е. планувано, но отменено) – тогава като Colonia Iulia Concordia Carthago (29 пр.н.е.), реализирано в Картаген (след унищожението от римляните)
Колониите не трябва да се бъркат с римските провинции.
- Ливий, Ab urbe condita, 1:11
- Dieter Medicus, Coloniae. In: Der Kleine Pauly. Band 1, 1964, Sp. 1248 – 1250
- E. T. Salmon, Roman colonization under the republic. Thames & Hudson, London 1969