Ритуал

Ритуалът е действие или поредица от действия, изпълнявани с установени правила за последователност, място, изпълнител(и) и др.

Той е израз на дадена традиция, а самите действия са неспонтанни и имат най-вече символично значение. Науката, която изучава ритуалите е етнология. Ритуалите, свързани с религията, се наричат обреди. За свързаните с радостни събития ритуали се използват термините церемония, честване или тържество, а главното действащо лице на такива събития се назовава церемониалмайстор. Ритуалите често са изпълнявани в определено помещение – ритуална/обредна зала/дом, главно при сватби и погребения.

Български гвардейци на парад в чест на Деня на Освобождението на България от османско иго, София, 3 март 2018 г.

Етимология

Думата „ритуал“ е заимствана от думата със същото значение ritual в английския език, където се среща за пръв път през 1570 г., а през 17 век се използва, за да означава „предписания ред за извършване на религиозни служби“ или по-точно книгата с тези предписания.^[1] Коренът на „ритуал“ е в санскритското Рта, означаващо „това, което е правилно свързано, ред, правило“, през ритус (на латински: ritus) – древноримски термин за комбинация от церемония и ритуали.^[2]

Думи със сродно значение: церемония, тържество, честване, обред.

Характеристика

Ритуалът може да се разгледа от 4 гледни точки.

Символ

Ритуалът е система от символи, които съхраняват или по-скоро съдържат специфичните особености на ритуалното поведение.^[3]

Ценност

Ритуалът е средство за предаване на информация за най-важните ценности и тяхната йерархия.^[3]

Цел

Ритуали съществуват и без връзка с мит или с религия, представлявайки отделна система от цели и средства за постигането им.^[3]

Роля

Ритуалът може да се разглежда и като продукт от взаимодействието на различни социални статуси и позиции.^[3]

Видове

Запалването на олимпийския огън в Гърция, използвайки огледало и слънчевата светлина

Ритуалите може да се разделят на директни или косвени, както и на позитивни (съдържащи воля за действие) и негативни (съдържащи нежелание, отказ от действие, табу).^[3]. Ритуалите може да са свързани с конкретен празник (църковен или светски) или с определен повод (сватба, раждане на дете, успех, раздяла, смърт и др.), както и със ситуциии в ежедневието ни като: наздравица, ръкостискане, ръкопляскане, почукване по затворена врата и т.н. Някои ритуали по света:

• Запалването на олимпийски огън.
• Хвърлянето на новородени бебета от високо към събраната долу тълпа.^[4]
• Ритуали против уроки, като: чукане на дърво, плюене през рамо, хвърляне на сол, кадене, баене, леене на куршум, гасене на кибритени клечки във вода, пиене на светена вода и др.
• Гадаене – разнообразни ритуали като гледане на кафе, боб, различни карти, кристално кълбо и др.
• Призоваване на дъжд.
• Татуиране – в някои племена татуирането е ритуал, свързан с израстването.
• Спортистите често имат свои ритуали преди започване на състезание или при постигане на успех.
• Изпълнение на национален химн, понякога с издигане на национален флаг – при този ритуал се стои прав, като израз на уважение, съчетано понякога с поставяне на дясната ръка на сърцето.
• Козируване при военните лица – кратък ритуал в стегната изправена поза, при който се отдава почит чрез поднасяне на пръстите на дясната ръка към слепоочието.
• Поклон – един от най-разпространените ритуали, като при далекоизточните култури, начинът на покланяне е показателен за степента на уважението.
• Свалянето (или повдигането) на шапката – ритуал за отдаване на почит.
• Заставане на едно коляно – крайна форма за отдаване на почит или умоляване.
• Апотропей – ритуали, свързани с талисманите.
• Японска чаена церемония (чадо или садо) – включва подготовката и поднасянето на зелен прахообразен чай на гости.

Църковни ритуали

Франциск от Асизи извършва екзорсистки ритуал по прогонване на дяволите в Арецо; фреска на Джото.

Религията е изключително свързана с ритуали. Едни от най-известните ритуали са:

• Молитва
• Палене на свещи
• Прекръстване
• Ритуали, свързани с използването на ароматни масла и растения (напр. тамян), вино, светена вода и др.

Сватбени ритуали

В различните държави се изпълняват разнообразни ритуали свързани с женитбата:^[5]

• кражба на булката
• ергенско/моминско парти
• пълнене с пари на обувката на булката
• размяна на пръстени
• настъпване на младоженеца
• първа целувка
• носене на булката на ръце от младоженеца
• хвърляне във въздуха над главите на младоженците на ориз, жито, дребни монети, бонбони и т.н.
• ритване на менче с вода или поливане на вода
• брудершафт
• чупене на чашите на младоженците
• захранване на младоженците от свекървата с питка с мед и сол
• разчупване на питка над главите на младоженците
• танц (хоро) с булката (булката повежда хорото, който се хване ѝ дава пари)
• кумово хоро
• сваляне на жартиера
• хвърляне на букета
• захранване с торта
• първа брачна нощ
• меден месец

Ритуали, свързани със смърт

Ритуални човешки жертвоприношения при ацтеките, Codex Mendoza, ок. 1541.

Погребение

Освен традиционното погребение в ковчег, се практикува и кремация. Прахът от нея се поставя в урна, като тя може да се съхранява в дома, на определено място в гробищен парк, или се разпръсква над сушата или в морето. Възможно е също урната да се положи в гроб или да се хвърли в морето (т.нар. морско погребение). Интересен, вече забранен ритуал, е тибетското небесно погребение. При него тялото на починалия се занася на върха на някоя планина, където го нарязват, за да привлече животните, а неизядените останки от тялото се правят на прах.^[6]

Самоубийство

 Основна статия: Харакири

Ритуалното самоубийство сепуко, е част от японската култура, като целта му е запазване на честта на изпълняващия го.

Жертвоприношение

 Основна статия: Жертвоприношение

Жертвоприношението е ритуално убийство на хора или животни с цел почитане или умилостивяване на божество, както и израз на благодарност към него.

Традиционни ритуали в България

Кукер, преди 1945 г. Централен държавен архив, София. Фонд 2072K „Христо Вакарелски“.

• Еньовден и Еньова буля – взаимно свързани ритуали, първият от които е т.нар. мълчана вода;
• Коледуване – прогонване на злото на Бъдни вечер;
• Кукери – кукерски танц, прогонващ злото и зимата;
• Ладуване – ритуал, изпълняван за различни празници, най-общо представлява форма на гадаене;
• Лазаруване – песни, изпълнявани по домовете от млади невести;
• Мартеница – закичва се на 1 март и се сваля с идването на пролетта;
• Нестинарство – ритуален танц в жарава, извършван по строго установени правила;
• Пеперуда – ритуал за призоваване на дъжд;
• Седянка – събиране на младите хора в миналото;
• Сурвакане – ритуални действия със специално приготвена сурвачка;
• Тричане на кучета – езически ритуал за предпазване на кучетата от бяс.

Индиански ритуали

Едни от най-известните ритуали изпълнявани от индианците в Северна Америка, достигнали до нас благодарение на многото тематична художествена литература са:

• Пушене на тютюн от обща лула и заравяне на томахавка като символ на помирение
• Рисуване по лицето с цветовете на войната;
• Скалпиране – взимане на част от скалпа на победения враг като трофей.

Ритуали при животните

Животните също изпълняват някои ритуали основно като средство за ухажване. Те включват различни звуци, движения и поведение.

Библиография

• Емил Дюркем, Елементарни форми на религиозния живот. Превод от френски език М. Серафимова, Л. Янакиева. София: София – С. А., 1998^[7]
• Мери Дъглас, Чистота и опасност. Анализ на понятията за омърсяване и табу. Превод от английски език Даниела Колева. София: ЛИК, 2005
• Виктор Търнър, Ритуалният процес. София: ЛИК, 1999

Вижте също

• Обред
• Традиция

Източници

• В Общомедия има медийни файлове относно Ритуал

1. Boudewijnse, „British Roots of the Concept of Ritual“, стр. 278
2. „Словарь иностранных слов, вошедших в состав русского языка“ – Чудинов А.Н., 1910
3. Пламен Бочков, Ритуал, Университетски речник на Нов български университет.
4. 7 от най-странните световни ритуали, profit.bg, 28 март 2014.
5. Обичаи и Суеверия, svatba-bg.net, 8 септември 2019.
6. Дарина Караколева, Пет от най-странните погребални ритуали по света, dariknews.bg, 11 септември 2018.
7. Илия Илиев, Непознатата страна на Дюркем, рец във в-к „Култура“, бр. 22 (2296), 5 юни 1998.