Рихард Демел

Рихард Демел
Richard Dehmel
германски поет
През 1905 г.
През 1905 г.
Роден
Починал
8 февруари 1920 г. (56 г.)
Националност Германия
Работилпоет, драматург, писател
Литература
Период1891 – 1922
Жанровестихотворение, пиеса, роман
Направлениесимволизъм
Дебютни творби„Избавления“ (1891)
Семейство
СъпругаИда Ауербах
Подпис
Рихард Демел в Общомедия

Рихард Демел (на немски: Richard Dehmel) е най-видният представител на германския литературен символизъм – поет, драматург и романист.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Рихард Демел е роден в Хермсдорф, Бранденбург в семейството на лесничей. Следва естествени науки, икономика, социология и философия, а също теология в Берлин и Лайпциг. Дълго време работи като чиновник в застрахователна компания и едва тридесет и две годишен се отдава изцяло на литературата. Пътува из Италия, Гърция, Швейцария, Холандия и Англия, приятелство го свързва с Детлев фон Лилиенкрон, Аугуст Стриндберг и Станислав Пшибишевски. В Първата световна война петдесет и една годишният поет участва като доброволец и е награден с кръст за храброст.

Творчество

[редактиране | редактиране на кода]
Доброволец в Първата световна война, 1914 г.
Демел (вляво) в окоп, 1915 г.

Сред произведенията на Рихард Демел се открояват стихосбирките „Избавления“ (1891), „Но любовта“ (1893) и „Жената и светът“ [1] (1896), като последната предизвиква шумен скандал заради „накърняване на религиозните и нравствените чувства“. Чрез тези творби Демел се стреми да надмогне традицията на немския реализъм и натурализъм. Силно повлиян от философията на Фридрих Ницше, той изпълва поезията си с „чиста символика“, с пантеистична еротика и „варварски“ копнеж по една отвъдна реалност, белязана от „битката между Бог и Звяр“. Това особено проличава в последната му стихосбирка „Красив див свят“ (1913).

Влияние

[редактиране | редактиране на кода]

Творчеството на Рихард Демел, излъчващо езикова мощ, упражнява силно влияние не само върху съвременната му немска литература, но и върху поколението на експресионистите, най-вече върху ранната поезия на Йоханес Р. Бехер. Стихотворения на Демел са преведени на български от Пенчо Славейков, който казва за него: „Той беше гений, изразител на модерната душа...“ През годините преди Първата световна война Гео Милев изготвя в Лайпциг дисертация на тема „Лириката на Рихард Демел с оглед на новата поезия“, като го счита за „най-великия гений на немското словесно творчество“ и превежда негови стихове, които включва в своята „Антология на жълтата роза“ (1922).

По текстове на Демел пишат свои произведения композиторите Рихард Щраус, Макс Регер, Арнолд Шьонберг и Курт Вайл. Прочутият струнен секстет „Просветлена нощ“ оп. 4 (1899) на Шьонберг е създаден по едноименното стихотворение на Рихард Демел от книгата му „Жената и светът“ с основна тема противоречието между „любов и сексуалност“.

Гласът на вечерта

Мълчи полето.

В леса, в житата
Расте тъмата.

Ти сякаш чуваш:
Струи мъглата.

Слухтиш – и ето:
Ти сякаш плуваш,
Кърниш морето
На тишината.

1893 [2]

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]
  • Erlösungen. Eine Seelenwandlung in Gedichten und Sprüchen 1891
  • Aber die Liebe. Ein Ehemanns – und Menschenbuch. Mit Deckelzeichnung von Hans Thoma und Handbildern von Fidus 1893
  • Lebensblätter. Gedichte und Anderes. Mit Randzeichnungen von Joseph Sattler 1895
  • Der Mitmensch. Drama 1896
  • Weib und Welt. Gedichte und Märchen. 1896
  • Lucifer. Ein Tanz – und Glanzspiel 1899
  • Fitzebutze. Allerhand Schnickschnack für Kinder von Paula und Richard Dehmel. Mit Bildern von Ernst Kreidolf 1900
  • Weib und Welt. Gedichte und Märchen. 1901
  • Zwei Menschen. Roman in Romanzen 1903
  • Der Buntscheck. Ein Sammelbuch herzhafter Kunst für Ohr und Auge deutscher Kinder. Mit Bildern von Ernst Kreidolf 1904
  • Fitzebutze. Traumspiel in 5 Aufzügen. In Musik gesetzt von Hermann Zilcher. Textbuch 1907
  • Die Verwandlungen der Venus. Rhapsodie 1907
  • Anno Domini 1812. Gedicht 1907
  • Eine Lebensmesse. Dichtung 1909
  • Die Gottesnacht. Ein Erlebnis in Träumen 1911
  • Michel Michael. Komödie 1911
  • Jesus und Psyche. Phantasie bei Klinger 1912
  • Schöne wilde Welt. Neue Gedichte und Sprüche 1913
  • Volksstimme Gottesstimme. Kriegsgedichte 1914
  • Kriegs-Brevier. 1917
  • Die Menschenfreunde. Drama 1917
  • Zwischen Volk und Menschheit. Kriegstagebuch 1919
  • Die Götterfamilie. Kosmopolitische Komödie 1921 (postum)
  • Mein Leben. Autobiografie 1922 (postum)
  • Der Vogel Wandelbar. Ein Märchen 1924 (postum)
  • Der kleine Held. Eine Dichtung für wohlgeratene Bengels und für Jedermann aus dem Volk 1924 (postum)

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Стихотворението „На кръстопът“ в превод на Венцеслав Константинов
  2. ↑ „Гласът на вечерта“ от Рихард Демел, в превод на Венцеслав Константинов

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни