Рихард Зорге

Рихард Зорге
Richard Sorge
журналист, съветски шпионин
Роден
Сабунчи, Азербайджан
Починал
7 ноември 1944 г. (49 г.)
ПогребанФучу, Япония
ЕтносГерманци
Националност Германия
 СССР
Учил вХамбургски университет
ПартияКомунистическа партия на Германия (15 октомври 1919 г.)
КПСС (1925 г.)
Активен периодот 1914 г.
Работилжурналист
Работил вГлавно разузнавателно управление
ПсевдонимРамза́й
R. Sonter[1]
НаградиГерой на Съветския съюз (5 ноември 1964)
Орден „Ленин“ (5 ноември 1964)
Железен кръст
Семейство
СъпругаКристиане Герлах
Екатерина Максимова
Рихард Зорге в Общомедия

Рихард Зорге (на немски: Richard Sorge) с агентурен псевдоним Рамзи (на руски: Рамза̀й) е журналист в Германия и Япония. Съветски разузнавач по време на Втората световна война, герой на Съветския съюз.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години

[редактиране | редактиране на кода]
Рихард Зорге (вляво), 1915 г.

Рихард Зорге е роден на 4 октомври 1895 г. в Сабунчи,[2][3] близо до Баку, Азербайджан . Най-малкото от деветте деца на немския инженер нефтодобивник Вилхелм Рихард Зорге (Wilhelm Richard Sorge) и Нина Семьоновна Кобелева. Когато е тригодишен, семейството се премества да живее в Германия. Прачичото на Рихард Зорге, Фридрих Адолф Зорге, е съратник на Карл Маркс и Фридрих Енгелс.

През 1914 г. се записва като доброволец в немската армия и участва в Първата световна война на Западния фронт в състава на полевата артилерия. Произведен е във военно звание капрал. Ранен е тежко и е освободен от армията. Награден е с Железен кръст „За храброст“. Докато се лекува в болницата, се запознава и сближава с леви социалисти. През 1917 г. става член на Независимата социалдемократическа партия, а през 1919 г. – на Германската комунистическа партия. През същата година получава степен по икономика в университета в Хамбург.[4]

Двоен агент

[редактиране | редактиране на кода]

Живее в Солинген (1920 – 1922). Жени се за Кристиане Герлах. През 1922 г. се премества във Франкфурт, където събира информация за финансовите и бизнес среди. В периода 1920 – 1921 г. е редактор на комунистически вестници в Солинген.

Пристига в СССР (1924). Става съветски гражданин и член на РКП (б). Завършва разузнавателната школа при Ян Берзин и Семьон Урицки. Развежда се с първата си жена и се жени за Екатерина Максимова.

Постъпва във Военното разузнаване на Червената армия и заминава за Англия (1929). През ноември същата година се завръща в Германия и по инструкции на Москва става член на нацистката партия, което служи за прикритие на дейността му.

Заминава официално за Шанхай като журналист на в. „Франкфуртер Цайтунг“. Продължава с разузнавателната си дейност (1930).

През 1933 г. се завръща за кратко в Берлин, за да може след това да замине като немски журналист в Япония. През същата година посещава и САЩ като немски кореспондент.

Получава разрешение да работи за немците и става двоен агент. Немското посолство в Токио го смята за нацист и той получава работа там като прессекретар. Неговата задача е да организира шпионска мрежа в Япония (1935).

Началникът на IV управление на военното разузнаване Ян Берзин, който го вербува, е арестуван и ликвидиран през 1938 г. Зорге е поканен да се завърне в СССР, но успява на няколко пъти да отклони поканата. През цялото време продължава да дава важни сведения, включително за нападението на Германия над СССР.

Арестуван е от японската полиция (1941). Осъден на смърт чрез обесване (1943).

Присъдата е изпълнена в 10:20 часа на 7 ноември 1944 г. в токийския затвор „Сугамо“. Погребан в е двора на затвора, но през 1967 г. неговите останки са препогребани в гробището „Тама“ (Токио).

Успехи

[редактиране | редактиране на кода]

За най-голям успех в неговата шпионска дейност се счита периодът 1939 – 1941 г., когато успява да разкрие плановете на Германия за нападение над Съветския съюз. Това сведение е поставено под съмнение. Зорге е на границата на отчаянието. Заявява „Стана някаква чудовищна грешка“, когато на 22 юни 1941 г. неговата информация се потвърждава.

Втори шанс да оцени професионализма на „Рамзи“ командването има след няколко месеца. Зорге съобщава, че Япония до края на 1941 г. и в началото на 1942 г. няма да нападне СССР, което би избавило Сталин от изтощителна война на два фронта. Този път се вслушват в сведенията му. Командването успява без особен риск да снеме от източната граница 26 свежи, добре обучени сибирски дивизии и да ги насочи в битката при Москва. С това се предотвратява превземането на столицата от хитлеристите.[5]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Георгиев Ю. В. Рихард Зорге: исследователь, разведчик, геополитик. – М.: ЗАО „Япония сегодня“, 2000. – 205 с.: ил.
  • Почему Зорге был приговорён к смертной казни? (Дзорге ва надзэ сикэй-ни сарэта-но ка) Под редакцией Хисая Сираи и Сюнити Кобаяси. Токио: Издательство „Сякай хёронся“, 2000. – 320 с.: ил.
  • Hearings on American Aspects of the Richard Sorge Spy Case. House of Representatives Eighty Second Congress. First Session. August 9, 22 and 23. Washington, 1951.
  • Колесников М. С. Таким был Рихард Зорге. М.: Военное издательство Министерства обороны СССР, 1965.
  • Колесникова М. Наш друг Ика: Повесть о разведчике Рихарде Зорге. М.: Дет. лит., 1979. − 288с
  • Колесникова М. Жизнь и бессмертие Рихарда Зорге: Повесть. М.: Воениздат, 1985. − 303с.
  • Молодяков В. Рихард Зорге: Супершпион или суперполитик //Проблемы Дальнего Востока, 1993. – N 5. – С.180 – 187.
  • Кубеев М. Обреченный на казнь: Документальный рассказ о Рихарде Зорге и его соратниках //Дальний Восток, 1990. N 2. – С.73 – 116.
  • Будкевич С. Л. „Дело Зорге“. Следствие и судебный процесс: Люди. События. Документы. Факты М.: Наука. Гл. ред. вост. лит., 1969. – 231с.
  • Колесникова М. Рихард Зорге. М.: Мол.гвардия, 1971. – 304 с. – (Жизнь замечательных людей).
  • Ганс Отто Мейснер. Кто вы, доктор Зорге? Военное издательство Министерства обороны СССР. Москва. 1966

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ jn20021101001 // Посетен на 30 август 2020 г.
  2. ↑ Hero of the Soviet Union Richard Sorge
  3. ↑ Khrono.ru. Richard Sorge
  4. ↑ Prange, Appendix Chronology
  5. ↑ Рихард Зорге: ошибка легендарного разведчика // pravda.ru. Посетен на 28 февруари 2022.
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни