Св. Роберто Белармино Roberto Francesco Romolo Bellarmino | |
италиански духовник | |
Роден |
4 октомври 1542 г.
|
---|---|
Починал | 17 септември 1621 г.
Рим, Италия |
Погребан | Рим, Италия |
Религия | Католическа църква[1][2] |
Националност | Италия |
Учил в | Папски Григориански университет Падуански университет |
Философия | |
Регион | Западна философия |
Епоха | Философия на XVI век; Философия на XVII век |
Интереси | теология |
Св. Роберто Белармино в Общомедия |
Свети Роберто Франческо Ромоло Белармино (на италиански: Roberto Francesco Romolo Bellarmino) е италиански йезуит, теолог, кардинал и светец на Римокатолическата църква. Той е един от 33-мата отци на Църквата.
Мнозина католици го смятат за велик човек, който е съветник на няколко последователни папи, автор на важни трактати по теология. За други Белармино е маниак, който цени църковната власт повече от живота на невинни хора. Той е известен като „Чука срещу еретиците“ и прави всичко възможно да унищожи всеки, който се противопоставя на Църквата. Играе важна роля при преследванията срещу Галилей и стои зад мъченията и екзекуцията на Джордано Бруно, изгорен на кладата през 1600 г.
Неговото главно произведение е „Disputationes de controversiis christianae fidei adversus hujus temporis haereticos“ (Рим, 1581).
Роден е на 4 октомври 1542 година в Монтепулчано, Италия, син на Винченцо Белармино и съпругата му Кинция Червини, сестра на папа Марцел II. Следва философия в Рим, във Флоренция (астрономия), в Монреале и теология в Падуа. Завършва теология в Льовен, където през 1570 г. е ръкоположен за свещеник. През 1576 г. папа Григорий XIII го извиква в Университета в Рим.
В Рим поема катедрата апологетика в Collegium Romanum. През 1599 г. папа Климент VIII го помазва за епископ. Той става велик инквизитор в процеса против Джордано Бруно. През 1602 г. е изпратен като архиепископ в Капуа. През 1605 г. папа Лъв XI го извиква като съветник по теология обратно в Рим. В Рим той се запознава с Галилео Галилей.
През 1620 г. той става кардиналсвещеник на Санта Праседе.[3] Той остава в Рим до смъртта си на 17 септември 1621 г., където е погребан в църквата Сант’Игнацио до гроба на Свети Алойзий Гонзага.
На 13 май 1923 г. папа Пий XI го прави блажен и на 29 юни 1930 на Светия. През 1931 г. е издигнат на църковен учител.
|