Робърт Кувър

Робърт Кувър
Роден	4 февруари 1932 г. Чарлз Сити, Айова, САЩ
Починал	5 октомври 2024 г. (на 92 г.)
Националност	САЩ
Активен период	1960 – 2024
Жанр	разказ, роман, есе
Направление	постмодернизъм
Известни творби	„Публичното изгаряне“ (1977)
Повлиян от Самюел Бекет, Жорж Перек, Реймон Кьоно, Владимир Набоков
Повлиял на Дейв Егърс, Дейвид Фостър Уолас, Уилям Гас, Давид Албахари, Светислав Басара
Уебсайт	Страница в IMDb
Робърт Кувър в Общомедия

Робърт Кувър (на английски: Robert Lowell Coover, 4 февруари 1932 - 5 октомври 2024) е съвременен американски писател, професор по творческо писане и електронна литература в Университета „Браун“.

Биография

Робърт Кувър следва в Университета на Южен Илинойс в Карбъндейл, а след това в Индианския университет в Блумингтън, където през 1955 г. получава бакалавърска степен по славистика. След това служи във Военноморския флот на САЩ. Получава магистърска степен по културология в Чикагския университет през 1965 г.

Кувър преподава в различни американски университети, но най-дълго остава в Университета „Браун“. Той е и сред създателите на Организацията за електронна литература (1999).

Творчество

Първият роман на Кувър е Произходът на обществото на брунистите – в него се разказва за това как единственият оцелял от голяма авария в мина създава религиозен култ. Втората му книга, отново роман, е Корпорация „Универсална бейзболна асоциация“, Дж. Хенри Уо, на позиция – в него Кувър се занимава с човека, избрал си ролята на демиург. Героят Дж. Хенри Уо, срамежлив, самотен счетоводител, създава бейзболно състезание, в което крайният резултат на всеки мач зависи от хвърляния на зар, и си фантазира играчи, които да изиграят тези резултати от хвърлянето на зара в бейзболна игра.

Най-известната творба на Кувър, Публичното изгаряне, има за сюжет делото срещу Юлиус и Етел Розенберг, но представено с похватите на магическия реализъм. Половината от книгата е посветена на невероятните истории за митичния герой Чичо Сам, в които той се бори с не по-малко фантастичния Фантом, представител на международния комунизъм. Главите за чичо Сам се редуват с алтернативните глави, описващи усилията на Ричард Никсън да се ориентира кое е реално и кое измислица сред бъркотията от разкази.

На български текстове от Робърт Кувър са излизали в списанията Съвременник, Lettre Internationale и Ах, Мария, както и в Литературен вестник.

Награди

• За първия си роман Произходът на обществото на брунистите печели наградата „Уилям Фокнър“ (1966).^[1]

Библиография

Романи

• The Origin of the Brunists (Произходът на обществото на брунистите) (1966)
• The Universal Baseball Association, Inc., J. Henry Waugh, Prop. (Корпорация „Универсална бейзболна асоциация“, Дж. Хенри Уо, на позиция) (1968)
• The Public Burning (Публичното изгаряне) (1977), завършен през 1975 г.^[2]
• Gerald's Party (Купонът на Джералд) (1986)^[3]
• A Night at the Movies or, You Must Remember This (Нощ в киното или Трябва да си спомниш това) (1987) (тематична антология)
• Pinocchio in Venice (Пинокио във Венеция) (1991)
• John's Wife (Жената на Джон) (1996)
• Ghost Town (Призрачният град) (1998)
• The Adventures of Lucky Pierre: Director's Cut (Приключенията на Късметлията Пиер: Режисьорска версия) (2002)
• Noir (Ноар) (2010)^[4][5]
• The Brunist Day of Wrath (Денят на гнева за брунистите) (под печат, обявена дата на излизане – 10 септември 2013 г., Dzanc Books)

Повести, сборници с разкази, пиеси и фрагменти

• Pricksongs & Descants (Хашлашки песни и възпеви) (1969) (сборник)^[6]
• A Theological Position (Богословско становище) (1972) (пиеси)
• A Political Fable (Политическа басня) (1980) (повест)
  • Първоначално отпечатана като разказ под заглавието „The Cat in the Hat for President“ в списание New American Review, 1968.
• Spanking the Maid (Нашляпването на прислужницата) (1982) (повест)
• In Bed One Night & Other Brief Encounters (Една нощ в леглото и други кратки срещи) (1983) (сборник)
• Whatever Happened to Gloomy Gus of the Chicago Bears (Какво се случи на Мрачния от Чикагските мечки) (1987) (повест)
• Dr. Chen's Amazing Adventure (Вълшебното приключение на д-р Чен) (1991) (повест)
• Briar Rose (Шипковият цвят) (1996) (повест)
• The Grand Hotels (of Joseph Cornell) (Грандохотелите (на Джоузеф Корнъл) (2002) (повест)
• Stepmother (Мащеха) (2004) (повест)
• A Child Again (Отново дете) (2005) (сборник)^[7]

Есеистика

• The End of Books (Краят на книгите) (1992)

Бележки

1. Профил на Робърт Кувър в университета Браун ((en))
2. „ръкописът е завършен през 1975 г.“ – The Public Burning в Google Books ((en))
3. „Audio Interview with Robert Coover“ Архив на оригинала от 2011-09-09 в Wayback Machine., интервю на Дон Суейм по повод романа Купонът на Джералд, Wired for Books, 16 януари 1986 ((en))
4. Christopher Guerin, „Noir: A Novel by Robert Coover“, рец. в PopMatters, 15 април 2010 ((en))
5. Jane Sumner, „Book review: 'Noir' by Robert Coover“^{[неработеща препратка]}, рец. в Dallas News, 4 април 2010 ((en))
6. Chris Cox, „Pricksongs and Descants by Robert Coover – review“, кратко есе във в. „Guardian“, 15 май 2011 ((en))
7. Michael Upchurch, „A Child Again“: Alice, the Pied Piper and Bluebeard play new games“, рец. в Seatle Times, 16 декември 2005 ((en))

Външни препратки

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Робърт Кувър.

• Профил на проф. Кувър в университета „Браун“ ((en))
• За Робърт Кувър на сайта The Scriptorium Архив на оригинала от 2013-09-11 в Wayback Machine. ((en))
• „The End of Books“ (есе), в. „Ню Йорк Таймс“, 27 септември 1998 ((en))
• „Off the page“, интервю на Ребека Дор, в. „Providence Phoenix“, 1 април 1999 ((en))
• „The Books Interview: Robert Coover“, интервю на Джонатан Дербишър, в. „New Statesman“, 12 май 2011 ((en))
• „The Babysitter“ (разказ) Архив на оригинала от 2013-07-04 в Wayback Machine. ((en))
• „The Go-Go Dancer“ (ултракъс разказ), сп. „Narrative“ ((en))
• Робърт Кувър в Internet Movie Database ((en))
• Hari Kunzru, „Robert Coover: a life in writing“, в. „Guardian“, 25 юни 2011 ((en))