Робърт Листън

Робърт Листън
Robert Liston
Роден
Починал
7 декември 1847 г. (53 г.)
Националност Великобритания
Учил вЕдинбургски университет
Работилхирург
НаградиЧлен на Британското кралско научно дружество
Робърт Листън в Общомедия

Робърт Листън FRS (на английски: Robert Liston; 28 октомври 1794 – 7 декември 1847)[1] е британски хирург.

Листън е известен със своята бързина и умения в епохата преди анестетиците, когато скоростта има значение за болката и оцеляването.[2][3] Педагог, професор в Единбургския университет. Той е първият професор по клинична хирургия в болницата на Университетски колеж Лондон и извършва първата публична операция с помощта на съвременна анестезия в Европа.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Rоден е в имението на Екълсмачейн, Западен Лоудиън, западно от Единбург, в семейството на Маргарет Айрланд от Кълрос и нейния съпруг преподобеният Хенри Листън, духовник и изобретател. Неговият дядо – също Робърт Листън, е модератор на Общото събрание на Църквата на Шотландия.[2][3]

Изучава медицина в Единбургския и Лондонския университети. От 1817 г. живее в Лондон, където чете лекции по анатомия и хирургия.

През 1818 г. става хирург в Кралската болница в Единбург.

След това е професор в Единбургския университет, а през 1834 г. отново се връща в Лондон, където през 1835 г. става първия професор по клинична медицина в болницата на Университетски колеж Лондон.[2][4] Именно там, на 21 декември 1846 г. извършва първата в Европа операция под съвременна наркоза с използване на етер.[5] Това оставя трайно въздействие върху двама от учениците на Листън: Джеймс Симпсън, който става пионер в използването на хлороформ като анестетик; и Джоузеф Листър, който става пионер в асептичната техника.[6]

Публикува статии в списание „The Lancet“, издава своите „Principes de chirurgie“ (Принципи на хрургията) (1833), ползвали се с огромен успех.

През 1837 г. публикува своя труд „Practical Surgeries“ („Практическа хирургия“), в който аргументира важността на бързите операции: „....тези операции трябва да бъдат предприемани с решителност и да завършват бързо.“[7] Листън бил известен с умението си да оперира в епохата, предшестваща широкото прилагане на анестезията, когато скоростта на операциите имала голямо значение за повишение на шансовете за оцеляване на пациента при болеви шок. Специалистите наричали Листън „най-бързия скалпел в Уест Енд. Той може да ампутира крак за 2½ минути“.

Прославя се като изтъкнат специалист по хирургични операции за отстраняване на камъни от пикочния мехур.

Той изобретява прозрачен пластир, вид щипки за артерии срещу кръвозагуба (Bulldog forceps) и шина за крака, използвана за стабилизиране на изкълчвания и фрактури на бедрената кост. Те се ползват и до днес.[2][8][9][10]

Смърт

[редактиране | редактиране на кода]

Умира от аневризма на 7 декември 1847 г. в дома си в Мейфеър.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ University College London Hospitals. Timeline 1800 – 1899 // Посетен на 16 October 2019.
  2. ↑ а б в г Robert Liston // Посетен на 25 March 2017.
  3. ↑ а б Gordon, Richard. Triple Knock-Out: Disastrous surgical enthusiasm // Great Medical Disasters. London, House of Stratus, 2001. ISBN 978-1-84232-519-3. с. 1 – 3. Посетен на 16 July 2010. 1983 publication by Hutchinson & Co., London. pp. 13 – 15. ISBN 0-09-152230-7.
  4. ↑ Flemming, P. Robert Liston, the first professor of clinical surgery at UCH // University College Hospital Magazine. 1. 1926. с. 176 – 85. in Gordon, R. (1983), p.146.
  5. ↑ Centenary of the first public operation under an anæsthetic in Europe carried out at University College Hospital by Robert Liston on 21st December 1846. U.C.H Medical School, 21 December 1946. Посетен на 22 February 2021.
  6. ↑ Thomas, Bill. Saints and sinner: Robert Liston // The Bulletin of the Royal College of Surgeons of England 94 (2). 1 February 2012. DOI:10.1308/147363512X13189526439197. с. 64 – 65.
  7. ↑ Liston, Robert. Practical Surgery. John Churchill, 1837. с. 323.
  8. ↑ Gordon, Richard (2001), p.2
  9. ↑ Cock, W.F. The first operation under ether in Europe // University College Hospital Magazine. 1. 1911. с. 127 – 44. in Gordon, R. (1983), p.146.
  10. ↑ Gordon, Richard (2001), p.1

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]