Рогови | ||||||||
Бъчвовидна гъба (X. testudinaria) | ||||||||
Класификация | ||||||||
| ||||||||
Научно наименование | ||||||||
Sollas, 1885 | ||||||||
Синоними | ||||||||
| ||||||||
Рогови в Общомедия | ||||||||
[ редактиране ] |
Рогови водни гъби (Demospongiae) са най-големият клас в тип Porifera. Техните „скелети“ са изградени от частици, състоящи се от влакна на протеина спонгин или от минерала силициев диоксид, или и двете. Когато са включени частиците на силициевия диоксид те имат различна форма от тези, на подобните силициеви гъби (Hexactinellida).[1] Demospongiae включват 90% от всички видове гъби и имат предимно леоконидна (виж) структурата.
Повечето от тях са морски обитатели, но някои живеят в сладководни води. Някои видове са ярко оцветени и има голямо разнообразие във формата на тялото, най-големите видове достигат над 1 метър в диаметър[1] Размножават както полово, така и безполово.
Demospongia имат древна история като първите вкаменелости с тях са включени в депозити от прекамбрий от края на криоген (периода „Снежна топка“), където тяхното присъствие е било открито от фосилизирани стерани, въглеводородни маркери, които са характерни за клетъчните мембрани на водните гъби, а не от преки вкаменелости на самите гъби. Те представляват непрекъснат 100 милиона годишен химически запис на изкопаеми демоспонги до края на неопротерозой.[2] Най-ранният риф с водни гъби е датиран към ранния камбрий, представен от малък биохерм (древен органичен риф), изграден от археоциатидис и калцирани микроби в началото на камбрий (около 540-535 Ма), намерени в югоизточната част на Сибир.[3]
Съществуващите Demospongiae са организирани на 14 разреда, които обхващат 88 семейства, 500 рода и повече от 8000, описани видове.
Хупър и ван Соест дават следната класификация на Demospongiae в разреди:[1]
Все пак молекулярни изследвания показват, че Homoscleromorpha може да не принадлежи в този клас и може да се наложи класификацията да бъде ревизирана.[4]
Сперматоцити се развиват от трансформацията на хоаноцити, а ооцитите възникват от археоцити. Повторното делене на зиготата се извършва в мезохила и се образува паренхимела, ларва съставена от по-големи вътрешни клетки, заобиколен от малки, външни флагелирани клетки. В резултат ларва навлиза в канала на централната кухина и се изхвърля чрез изходящия ток.
Методи на безполовото размножаване включват, пъпкуване както и формирането на гемули.
|