Рогозен
| Рогозен | |
  Рогозен  Рогозен | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 812 души[1] (15 март 2024 г.) 26,7 души/km² |
| Землище | 30,436 km² |
| Надм. височина | 125 m |
| Пощ. код | 3360 |
| Тел. код | 09169 |
| МПС код | ВР |
| ЕКАТТЕ | 62815 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Враца |
| Община – кмет | Хайредин Тодор Тодоров (СДС, Партия на зелените, ДПС; 2011) |
| Кметство – кмет | Рогозен Пламен Кюковски (ЗНС) |
| Рогозен в Общомедия | |
Ро̀гозен е село в Северозападна България. То се намира в община Хайредин, област Враца.
История
[редактиране | редактиране на кода]Относно произхода на името на селото въпросът е спорен, според едни източници то идва от факта, че по местата, където е разположено днешното село са живели в миналото много рогачи, а според други източници древните хора, населявали селото, са произвеждали много рогозки, използвани в миналото – „От летописите на селото“.
На изборите през 1949 година, след забраната на опозицията и в разгара на колективизацията, в селото гласуват по-малко от половината избиратели.[2]
Население
[редактиране | редактиране на кода]Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[3]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 1007 | 100,00 |
| Българи | 843 | 83,71 |
| Турци | 3 | 0,29 |
| Цигани | 42 | 4,17 |
| Други | 0 | 0,00 |
| Не се самоопределят | 0 | 0,00 |
| Неотговорили | 117 | 11,61 |
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]В Рогозен е открито най-голямото тракийско съкровище на територията на България: Рогозенското. Изложено е в Националния исторически музей.
В селото има кметство, читалище „Просвета“, начално училище „Кирил и Методий“, детска градина, библиотека, киносалон, младежки клуб, клуб на пенсионера, пет хранителни магазина, детски кът, четири питейни заведения, парк. По време на управлението на комунистическата партия в центъра на селото е изграден много голям и хубав площад с грандиозен за размерите на селото паметник на участници в РЕМС. В селото има построени две чешми за питейна изворна вода, която е много хубава.
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]Съборът е третата неделя на юни.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Лейтенант Младен Калеев (1915 – 1952), български граничар
- Илия Беширов (1936 – 2007), български художник, роден в Рогозен
- Любомир Павлов (р. 1931), български политик
- Нинко Косашки (1925 – 1994), български военен историк, началник на Института за военна история
Други
[редактиране | редактиране на кода]Бивша конна база и селскостопанско летище. Някога там се е намирал и най-големият свинекомплекс на Балканския полуостров. Два язовира.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Фол, Александър и др. Тракийското съкровище от Рогозен. С., БАН, 1988.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 135.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Маргарита Тачева за Рогозенското съкровище в сп. „Археология“, 1987 г. Архив на оригинала от 2006-11-15 в Wayback Machine.
- Лист от карта K-34-24. Мащаб: 1 : 100 000. Карта на с. Рогозен и региона
| |||||
