Роджър Циен

Роджър Циен
Roger Tsien
американски биохимик
Роден
Починал
24 август 2016 г. (64 г.)
Учил вХарвардски университет
Кеймбриджки университет
Научна дейност
Областбиохимия
Работил вКалифорнийски университет, Сан Диего
Калифорнийски университет – Бъркли
НаградиНобелова награда за химия (2008)
Уебсайтwww.tsienlab.ucsd.edu
Роджър Циен в Общомедия

Роджър Йончиен Циен (на английски: Roger Yonchien Tsien; на китайски: 錢永健) е американски биохимик, лауреат на Нобелова награда за химия от 2008 г. за откриването и развиването на зеления флуоресцентен белтък заедно с Осаму Шимомура и Мартин Чалфи.[1][2][3]

Ранен живот и образование

[редактиране | редактиране на кода]

Циен е роден на 1 февруари 1952 г. в китайско семейство в Ню Йорк.[4] Родът му има корени в Ханджоу, Китай. Баща му е машинен инженер, възпитаник на Шанхайския университет „Дзяо Тун“ и Масачузетския технологичен институт. Циен израства в Ливингстън, Ню Джърси, където завършва средното си образование.[5] Като малък страда от астма и прекарва доста време вкъщи, провеждайки химически експерименти в мазето. На 16-годишна възраст печели първа награда в националното състезание Westinghouse Talent Search с проект, изследващ свързването на металите с тиоцианат.[4]

Циен е приет в Харвард колидж към Харвардския университет..[6] Завършва с най-високо отличие като бакалавър по химия и физика през 1972 г.[7] След това се присъединява към лабораторията по физиология към Кеймбриджкия университет.[8] През 1977 г. получава докторска степен по физиология.[9]

Научна дейност

[редактиране | редактиране на кода]

След като завършва висшето си образование, Циен става научен сътрудник към колежа Гонвил и Киз, Кеймбридж, в периода 1977 – 1981 г.[8] После е назначен за преподавател в Калифорнийския университет – Бъркли от 1982 до 1989 г.[10] Започва работа в Калифорнийския университет, Сан Диего през 1989 г. като професор по фармакология, химия и биохимия.[11]

Циен допринася за областите на клетъчната биология и невробиологията като открива генетично програмируеми флуоресцентни маркери, което позволява на учените да наблюдават поведението на молекулите в живите клетки в реално време. Той разработва и флуоресцентни индикатори от калциеви йони.

През 2004 г. му е връчена награда Волф за медицина,[12] а през 2008 г. е удостоен и с Нобелова награда за химия за приноса си по откриването на зеления флуоресцентен белтък.[1][13] Този белтък се използва от учени за проследяване на мястото, където определени гени се изразяват в клетките или в целия организъм. Той позволява изучаваният белтък да се освети вътре в клетката при подлагането ѝ на ултравиолетова светлина.

През 2009 г. групата на Циен открива нов инфрачервен флуоресцентен белтък, който е докладван и описан в списание Science. Циен е плодотворен биохимичен изобретател и към 2010 г. патентите му наброяват 100. През 1990-те години той съосновава компаниите Aurora Biosciences Corporation и Senomyx.[4][14]

Личен живот

[редактиране | редактиране на кода]

Във фамилията на Циен, освен баща му, се открояват много други известни инженери. Той шеговито споделя, че е обречен по наследство да се занимава с научна работа.[15] Женен е за Уенди Глоуб.[16] Макар да не е съвсем ясна причината за смъртта му, се знае, че умира на 24 август 2016 г. на велосипедна пътека в Юджийн, Орегон.[17] Преди тази случка, той вече е оцелял в битка с рака и е прекарал инсулт през 2013 г.[18][19][20]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б 2008 Nobel Prize in Chemistry Laureates (Official web page) // The Nobel Foundation, 8 октомври 2008. Посетен на 8 октомври 2008.
  2. ↑ Tsien Nobel Prize lecture
  3. ↑ Tsien, Roger Y. The 2009 Lindau Nobel Laureate Meeting: Roger Y. Tsien, Chemistry 2008 // Journal of Visualized Experiments (35). 2010. DOI:10.3791/1575.
  4. ↑ а б в Nicole Kresge, Robert D. Simoni, and Robert L. Hill. "The Chemistry of Fluorescent Indicators: the Work of Roger Y. Tsien" Архив на оригинала от 2009-07-14 в Wayback Machine., Journal of Biological Chemistry, September 15, 2006.
  5. ↑ Swayze, Bill. "Jersey teens call science a winner: Two finalists say just being in Westinghouse talent competition is prize enough", The Star-Ledger, March 11, 1997.
  6. ↑ Phi Beta Kappa (Web page) // The Harvard Crimson, 24 април 1971. Посетен на 9 октомври 2008.
  7. ↑ Nobel Laureate Roger Tsien Dies, Age 64 // UC San Diego News Center, 31 август 2016. Посетен на 31 август 2016.
  8. ↑ а б Cambridge graduate wins Nobel Prize for Chemistry (Web page) // The University of Cambridge, 8 октомври 2008. Архивиран от оригинала на 2008-10-11. Посетен на 8 октомври 2008.
  9. ↑ Tsien, Roger Yongchien. The design and use of organic chemical tools in cellular physiology. University of Cambridge, 1976. OCLC 500581238.
  10. ↑ Rink, Timothy J. и др. Roger Yonchien Tsien (1952 – 2016) // Nature 538 (172). 13 октомври 2016. DOI:10.1038/538172a. с. 172.
  11. ↑ Roger Tsien at UCSD Department of Chemistry & Biochemistry (Official web page) // UCSD, 2008. Архивиран от оригинала на 2008-10-15. Посетен на 4 ноември 2008.
  12. ↑ The Wolf Foundation Prize in Medicine (Web page) // The Wolf Foundation, 2004. Посетен на 8 октомври 2008.
  13. ↑ The green fluorescent protein: discovery, expression and development // The Royal Swedish Academy of Sciences, Information Department, 8 октомври 2008. Архивиран от оригинала на 28 октомври 2008. Посетен на 8 октомври 2008.
  14. ↑ Interview, Roger Tsien. The light fantastic, pages 7 – 9 in The Biologist, Biochemistry Supplement. Vol 62 No 5 supplement. Oct/Nov 2015
  15. ↑ Steele, D. (2004) Cells aglow. HHMI Bulletin, Summer 2004, 22 – 26
  16. ↑ Roger Y. Tsien, chemist shared Nobel for tool to research Alzheimer's, dies at 64 // The Washington Post. 31 август 2016. Посетен на 1 септември 2016.
  17. ↑ Huang, Christopher L.-H. (2018). „Roger Yonchien Tsien. 1 February 1952 – 24 August 2016“. Biographical Memoirs of Fellows of the Royal Society. doi:10.1098/rsbm.2018.0013
  18. ↑ Lippard, Stephen J. Roger Y. Tsien (1952 – 2016) // Science 354 (6038). 7 октомври 2016. с. 41.
  19. ↑ Potter, Matt. Details scarce in death of Nobel Prize–winner // San Diego Reader. 21 септември 2016. Посетен на 6 май 2017.
  20. ↑ Hagerty, James R. Nobel-Winning Chemist Created a Rainbow of Colors to Illuminate Cells // Wall Street Journal. 9 септември 2016. Посетен на 6 май 2017.
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни