Роднинство

Роднинските връзки (или роднинство) са отношенията между хората, основани върху произхода на дадено лице от друго лице (пряко роднинство) или на различни лица от общ родител (непряко роднинство), както и върху брачни семейни отношения. Хората, свързани помежду си с роднински връзки, се наричат роднини.

Видове и колена роднинство

Има 2 вида роднинство:

кръвно (биологическо), определено от генетичния произход, и
социално, представляващо приета от обществото система от некръвни роднински връзки, особено чрез брак.

Коляно се нарича връзката (кръвна или по сватовство) между поколения, като между съседните поколения се нарича „връзка от 1-во коляно“. Пример за кръвна връзка от 4-то коляно (до което включително в България не е разрешен граждански брак) е следната верига от връзки:

0-во коляно: син
1-во коляно: баща
2-ро коляно: баба и дядо (по баща)
3-то коляно: чичо (брат на бащата)
4-то коляно: първа братовчедка (дъщеря на чичото).

Връзки по кръв (произход)

Родители

„Родители“ е названието на преките предци на човек. Ако е осиновен, тогава той има осиновители. Прави се разлика и между биологични и юридически родители. В случай на осиновяване биологическите родители най-често са неизвестни, докато осиновителите стават родители в юридическия смисъл на думата. Думата „родител“ съществува и в единствено число и се употребява и за двата пола.

В масовия случай на човек с биологични родители всеки човек има:

Майка – родител от женски пол.
Баща – родител от мъжки пол.

Баби и дядовци

На български не съществува обща дума за родителите на родителите. Затова събирателно те се наричат баба и дядо.

Баба се нарича майката на родител.
Дядо се нарича бащата на родител.
Прабаба се нарича майката на баба/дядо.
Прадядо се нарича бащата на баба/дядо.

Деца

Син се нарича детето от мъжки пол.
Дъщеря се нарича детето от женски пол.

Внуци

Внук се нарича синът на дете.
Внучка се нарича дъщерята на дете.
Правнук се нарича синът на внук/внучка.
Правнучка се нарича дъщерята на внук/внучка.

Между деца

Брат се нарича друго дете от мъжки пол от общ родител. Батко/бате се нарича по-голям брат.
Сестра се нарича друго дете от женски пол от общ родител. Кака /звателна форма "како"/се нарича по-голяма сестра.

Връзки по сватовство (брак)

Брачен партньор

Съпруг се нарича брачният партньор от мъжки пол
Съпруга се нарича брачният партньор от женски пол

Родители на брачния партньор

Тъст се нарича бащата на съпругата; среща се регионално дядо, дедо и бабалък
Тъща се нарича майката на съпругата; среща се регионално баба
Свекър се нарича бащата на съпруга; среща се регионално „татко“
Свекърва се нарича майката на съпруга; среща се регионално „майко“

Брачен партньор на детето, внукът, внучката, брат, сестра

Зет се нарича съпругът на дъщерята, внучката, сестрата
Снаха се нарича съпругата на сина, внука, брата

Сватове

Сват се нарича бащата на брачния партньор на другия брачен партньор
Сватя се нарича майката на брачния партньор на детето (Сватица – диалект, остарял говор и македонска литературна норма)

По-далечни връзки

Към старши поколения

Чичо (в някои райони – стрико) се нарича братът на бащата – или (разширено) по-старши по коляно роднина от мъжки пол. Леля се нарича сестрата на бащата или майката – или (разширено) по-старша по коляно роднина от женски пол. Вуйчо се нарича братът на майката – или (в някои краища) съпругът на лелята.
Тетка /има регионална употреба/ или леля се нарича сестрата на майката. Т.е. леля може да бъде сестра на майката или на бащата.
Стринка (чинка) се нарича съпругата на бащин брат (т.е. на чичото, стрикото). Калеко (в Западна България – лелин, лелинчо) се нарича съпругът на бащина сестра (т.е. на лелята). Вуйна (уйна, учинайка) се нарича съпругата на майчин брат (т.е. на вуйчото). Тетин (също тетинчо, свако или калеко) /тетин и тетинчо имат регионална употреба/ се нарича съпругът на майчина сестра (т.е. на тетката/лелята). Свако се нарича съпругът на майчина или бащина сестра, т.е. има същото значение като Калеко, Лелинчо и Тетинчо. Среща се главно в Източна България. “Струец” се нарича съпругът на сестрата към брат и’.
Дедичо се нарича брат на бабата или дядото, или съпруг на сестрата на бабата или дядото.
Бабеля се нарича сестра на бабата или дядото, или съпруга на брата на бабата или дядото.

Към младши поколения

Племенник се нарича синът на свой/я (или на съпруга/съпругата) брат/сестра.
Племенничка/племенница се нарича дъщерята на свой/я (или на съпруга/съпругата) брат/сестра.
Племенук, племенучка или племенуче се нарича внук, внучка или внуче на брат или сестра, или внук, внучка или внуче на брат или сестра на съпруг/съпруга.

Към успоредни поколения

Братовчед се нарича успореден по коляно роднина от мъжки пол.
- Първи братовчед се нарича синът на брат/сестра на родител.
- Втори братовчед се нарича синът на първи/а братовчед/ка на родител.
Братовчедка се нарича успоредна по коляно роднина от женски пол.
- Първа братовчедка се нарича дъщерята на брат/сестра на родител.
- Втора братовчедка се нарича дъщерята на първи/а братовчед/ка на родител.
Девер се нарича братът на съпруга.
Етърва се нарича съпругата на девера – на двама братя съпругите една на друга са етърви.
Шурей или шура се нарича братът на съпругата.
Шуренайка или шуринайкя е съпругата на шурея (съпругата на брата на съпругата).
Балдъза се нарича сестрата на съпругата.
Баджанак се нарича съпругът на балдъзата – на две сестри съпрузите един на друг са баджанаци.
Зълва се нарича сестрата на съпруга.
Зълвеник се нарича съпругът на зълвата (съпругът на сестрата на съпруга).