Розовец | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 233 души[1] (15 март 2024 г.) 4,84 души/km² |
Землище | 48,118 km² |
Надм. височина | 520 m |
Пощ. код | 4154 |
Тел. код | 03195 |
МПС код | РВ |
ЕКАТТЕ | 62966 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Пловдив |
Община – кмет | Брезово Калин Калапанков (БСП – Обединена левица; 2023) |
Розовец в Общомедия |
Розовец е село в Южна България. То се намира в община Брезово, област Пловдив.
Селото отстои на 50 километра от Пловдив в североизточна посока, в южното подножие на трите най-високи върха на Източна (Сърнена) Средна гора – Братан (1236 m), Самодивец и Сливово градище. И трите върха влизат в неговото землище. Розовец е типично планинско село. Разположено е в закътана котловина между билото на Средна гора и два рида, които се спускат от това било на юг.
От северозапад и от североизток текат две реки – Стара река и Турската река, които на около два километра южно от селото, до Бачуров мост, се сливат и продължават на юг към река Марица.
Розовецкото землище заема площ от около 50 000 декара. Горите в землището на Розовец заемат площ 18 500 декара. Розовец граничи на изток със землищата на селата Славяни и Чехларе, на юг със землището на Зелениково, на югозапад – с Бабек, на северозапад – със Свежен и на север – с Александрово и Турия.
Старото име на Розовец е Рахманлий. Откога селото носи това име не е известно. Не е окончателно изяснен също така и произходът на наименованието Рахманлий. За това съществуват две хипотези.
Според едната хипотеза се предполага, че селото е наречено на турски големец на име Рахман. Известен е дори турски султан с такова име. Според мнението на Павел Делирадев, застъпено в книгата му „Принос към историческата география на Тракия“, наименованието идва от турската дума рахман, което в български превод ще рече „многомилостив“. Пак според него възможно е наименованието да идва и от турската дума рахманий, което в български превод означава „божествен“.
През 60-те години на XX век учителят пенсионер Петко Дончев от с. Казанка, който много години проучва миналото на своето родно село, изказва предположението, че името Рахманлий произлиза от местност в близост до тяхното село, която и сега се нарича Рамана или Рахмана. Там според една легенда имало старо село с такова име, което след опожаряването му от турците се разселило. Част от неговите жители основали сегашното Казанка, а други се изкачили на билото на Средна гора, поели на запад, след това се спуснали по Светиниколския проход в южните склонове на планината, заселили се и нарекли селото си Рахманлия. Освен на легендата, Петко Дончев се основава и на сходството на говорните езици на двете села. Легендата обаче не изяснява също така въпроса дали тези пришълци са се заселили на пусто място и са основали ново село, или са се влели в съществуващо преди това селище.
Разположените край селото развалини „Калето“ се смятат за най-вероятното местоположение на известната от писмени източници крепост Белятово, център на павликянското Въстание на Травъл около 1085 година.[2]
Най-значителните археологически паметници и находки в землището на Розовец са от античността. Това са няколко градища и калета, опасващи като венец котловината, в която е разположено селото. Такива са и могилите, в които са открити случайно съкровища, оръжие и други.
В южната могила е открит човешки скелет, а около него следните предмети: златен венец, сребърен ритон във вид на сърнешка глава, два сребърни съда, от които единият имал форма на малка кана, а другият – на малко тасче, сребърен връх на стрела или копие, както и фрагменти от шлем и разни други предмети от сребро и бронз.
В селото има реставрирана плевня, която е използвана от Васил Левски за скривалище.
Добри войвода (около 1825 – 1870) – водач на чета, хайдутувала в Рохмалий; загинал в околностите на с. Розовец.
|