Розовото масло (на английски: rose oil, rose otto или rose attar) е продукт от маслодайни рози, получен чрез двойна дестилация на различни видове рози – Rosa damascena, sempervirens, moschata, centifolia и други, които се отглеждат в Европа, Азия и Африка. Заради своите качества и цена маслото е известно и като „течно злато“.
Маслодайните рози започват най-напред да се отглеждат в Персия и тя е първата страна, която произвежда розово масло. Счита се, че войниците на Александър Македонски при походите си я пренасят на Балканския полуостров.
Има два метода за добиване на розово масло[1]:
При метода на дестилация с водна пара на свеж розов цвят. Венчелистчетата се събират рано сутрин в сухо време и се подлагат на дестилация. Маслото може да се получи и чрез метода на екстракция, като материалът се екстрахира с етер, при което се получава т.нар. „розов конкрет“. Той представлява меко, восъкоподобно вещество, от което розовото масло се извлича с алкохол. Цветовете съдържат 0,02%-0,04% етерично масло и в редки случаи може да достигне до 0,09%. Обикновено от 2 – 3 тона цвят се получава 1 килограм розово масло.
Материалът се екстрахира с етер, при което се получава т.нар. розов конкрет.
В розовото масло се съдържат около 300 различни вещества. Съставът на розовото масло зависи от начина на получаването му. Главна съставка на маслото, получено чрез дестилация, е ацикличния алкохол гераниол (около 50%), а чрез екстракция – фенилетиловият алкохол (55%). В маслото се съдържа още нерол (5 – 10%), цитронелол (15 – 20%) и стеароптени (25 – 30%). Приятната миризма на рози се дължи на гераниола, цитронелола и фенилетиловият алкохол. Стеароптените са без миризма и на тях се дължи свойството на маслото да се втвърдява при 25 °C. При дестилация фенилетиловият алкохол се разтваря в дестилационна вода, при което се получава розовата вода – Aqua rosae.
Розовото масло е от продуктите, които влизат в графа „продукт без срок на годност“.
Българското розово масло общо се характеризира със следните качества[2]:
Качествени параметри (по БДС):
Българското розово масло печели златни медали на изложенията в Париж, Лондон, Филаделфия, Антверпен, Милано. България е била световен лидер в износа на розово масло до 1983 г.[3] През 1930-те България е световен лидер с 4/5 от световното производство на розово масло[4].
В наши дни най-големият производител (средно 7 т. на година, 7,5 т. за 2013 г.[5]) и износител (с дял от 65%) на розово масло в света е Турция.
В България към 2014 г. площите със засадена маслодайна роза са 35 000 декара. Близо 100 % от продукцията от розово масло е за износ, основно за САЩ, Франция, Южна Корея и Япония. В силни години добивът достига близо 2 т. розово масло и 600 т. розова вода[6]. Реколтата за 2013 г. е 4000 т. розов цвят, от който е добито 1,2 т. розово масло. Годишното производство на българско розово масло в периода 1994 – 2008 г. се движи между 870 и 2000 kg (с изключение на 2002 г. – около 650 kg, дължащо се на неблагоприятни климатични условия)[7][8][9].
Година | Площи (дка) | Розово масло (тона) | Розов цвят (тона) |
---|---|---|---|
2018 | 42 790[10] | ||
2017 | 41 890[11] | ||
2016 | 35 800[12] | ||
2015 | 37 080[13] | 1,468[14] | 4850 |
2014 | 32 260 | 1,5[15] | |
2013 | 32 250 | 1,2[16] | 4000 |
2012 | 30 071 | 1,8[17] | |
2011 | 31 155 | ||
2010 | 36 953 | ||
2009 | 29 443 | ||
2008 | 29 716 | 1,6[18] | 4000 |
2007 | 27 902 | 1,2[19] | |
2006 | 25 220 | 1,5[20] | |
2005 | 19 587 | ||
2004 | 17 454 | ||
2003 | 16 645 | ||
2002 | 0,650[21] | ||
1914 | 90 000 | ||
1908 | 700 | ||
1878 | 10 000 | 1 |
Българското розово масло е ценено заради своя богат мирис и трайността. Трайността се дължи на много балансирания му състав от восъци, алкохоли и микрокомпоненти. Восъкът по цвета, заради който капките роса сутрин се стичат, а не мокрят, задържа мириса. Затова розите се берат рано сутрин, преди да започнат да ухаят и да губят масло[22].
Българското розово масло е едно от най-скъпите и търсени на международния пазар парфюмни етерични масла. Цената на 1 kg розово масло достига рекодна стойност от 7000 евро през 2015 г.[23]
В терапията българското розово масло се използва под формата на препарати за лечение на хроничен холецистит, заболявания на жлъчните пътища и бронхиална астма. Розовият конкрет унищожава бактериите, заздравява кожата и се използва при рани, изгаряния и др.
Добиването на българското розовото масло е съпътствано от вековни културни традиции. Розоберът се извършва ръчно, а брането започва много рано сутрин и продължава най-късно до обяд. Цветът трябва да е свеж и не трябва да е изцяло разцъфнал. Това е необходимо, за да се запазят максимално ароматът и влажността му и те да бъдат извлечени по-късно по време на дестилацията.
Названието „Българско розово масло“ е защитено с патент през 2014 г. като български продукт в регистъра на защитените от Европейската комисия географски наименования. До този момент всеки можеше да злоупотребява в етикетирането, както се е случвало например с розово масло произведено в Китай.
„Българска роза“ АД, град Карлово, е притежател още от 1994 г. на защитено наименование за произход „Българско розово масло“, което е вписано в Патентното ведомство на Република България с рег. № 052 – 01/1994.[24][25].
Конкума се нарича традиционният съд, в който се транспортира българското розово масло[26]. Представлява меден съд, калайдисан отвътре, затворен с коркова тапа и запоен с калаена сплав. Отвън е обшит с бял плат и националния флаг, придружен от сертификат за качество.