Ролан Барт

Ролан Барт
Roland Barthes
френски семиотик
Роден
Починал
26 март 1980 г. (64 г.)
Париж, Франция
ПогребанФранция
Учил вПарижки хуманитарен факултет
Научна дейност
ОбластТеория на литературата
Работил вКолеж дьо Франс (1976 – 1980)
Философия
РегионЗападната философия
ЕпохаФилософията на 20 век
Школаструктурализъм
семиотика
постструктурализъм
Интересисемиотика, литературна теория, лингвистика
Идеинулева степен на почерка, смърт на автора
Литература
Жанровеесе
ТечениеСтруктурализъм
ПовлиянФердинанд дьо Сосюр, Албер Камю, Жан-Пол Сартр, Карл Маркс, Гастон Башлар
Семейство
Съпруганяма
Подпис
Уебсайт
Ролан Барт в Общомедия

Ролан Барт (на френски: Roland Barthes) е френски есеист, литературен критик, семиотик и философ на културата. Текстовете му разгръщат идеите на структурализма, екзистенциализма, постструктурализма, повлияни от психоанализата, марксизма и деконструкцията.

Биография и творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Получава класическо хуманитарно образование в Париж. През 1948 – 1950 г. преподава френски език в Букурещ, по-късно в Александрия, където попада под влиянието на лингвосемиотичните идеи на А.-Ж. Гремас. През 1950-те години работи и като журналист.

От студентските си години запазва интерес към театъра и естетиката на Бертолт Брехт. Симпатизира на новия роман, като пише рецензии и анализи. През 1953 г. публикува книгата „Нулева степен на почерка“, а през 1957 г. издава сборника с есета „Митологии“, анализиращи масовата култура.

През 1963 – 1966 г. е ръководител на докторската дисертация на Цветан Тодоров.

В сборника си „Критически есета“ от средата на 1960-те години Барт отделя основно внимание на сложните отношения между език и творчество. През 1975 г. се появява „Ролан Барт за Ролан Барт“, автобиография, започваща с думите „Всичко това трябва да се смята за изречено от герой на роман“, a през 1979 г. публикува „Писателят Солерс“.

През 1977 г. на особено внимание се радва книгата му „Фрагменти на любовния дискурс“, съставена от откъси дискурс, наречени „фигури“. Всяка от тях е „очертана (като знак) и възпроизведена (като образ или приказка)“.

Една от последните му значими работи е посветена на фотографията и нейното възприемане. Констатира се, че в края на своята творческа кариера Ролан Барт се е обърнал именно към нещата, които първоначално е отбягвал: личностното начало и невербалните системи.

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]
  • Le Degré zéro de l'écriture suivi de Nouveaux essais critiques, Éditions du Seuil, Paris, 1953
  • Michelet par lui-même, Éditions du Seuil, Paris, 1954
  • Mythologies, Éditions du Seuil, Paris, 1957 – rééd. augmentée, 2010
  • Sur Racine, Éditions du Seuil, Paris, 1963
  • Essais critiques, Éditions du Seuil, Paris, 1964
  • La Tour Eiffel, Centre national de la photographie/Éditions du Seuil, Paris, 1964
  • Éléments de sémiologie, Denoël/Gonthier, Paris, 1965
  • Critique et Vérité, Éditions du Seuil, Paris, 1966
  • Système de la mode, Éditions du Seuil, Paris, 1967
  • S/Z essai sur Sarrasine d'Honoré de Balzac, Éditions du Seuil, Paris, 1970
  • L'Empire des signes, Skira, Paris, 1970
  • Sade, Fourier, Loyola, Éditions du Seuil, Paris, 1971
  • Nouveaux essais critiques, Éditions du Seuil, Paris, 1972
  • Le Plaisir du texte, Éditions du Seuil, Paris, 1973
  • Roland Barthes par Roland Barthes, Éditions du Seuil, Paris, 1975
  • Alors la Chine ?, Christian Bourgois, Paris, 1975
  • Fragments d'un discours amoureux, Éditions du Seuil, Paris, 1977. Existe également en livre audio, lu par Fabrice Luchini, paru aux éditions Audiolib.
  • Leçon, Éditions du Seuil, Paris, 1978
  • Sollers écrivain, Éditions du Seuil, Paris, 1979
  • La Chambre claire: Note sur la photographie, Gallimard/Seuil/Cahiers du cinéma, Paris, 1980
  • Sur la littérature, éd. Presses universitaires de Grenoble, 1980
  • Le Grain de la Voix: Entretiens, 1962 – 1980, Éditions du Seuil, Paris, 1981
  • L'Obvie et l'Obtus: Essais critiques III, Éditions du Seuil, Paris, 1982
  • All except you: Saul Steinberg, Repères, Paris, 1983
  • Le Bruissement de la langue: Essais critiques IV, Éditions du Seuil, Paris, 1984
  • L'Aventure sémiologique, Éditions du Seuil, Paris, 1985
  • Incidents, Éditions du Seuil, Paris, 1987
  • Œuvres complètes, tome I: 1942 – 1965, Éditions du Seuil, Paris, 1993
  • Œuvres complètes, tome II:1966 – 1973, Éditions du Seuil, Paris, 1994
  • Œuvres complètes, tome III: 1974 – 1980, Éditions du Seuil, Paris, 1995
  • Œuvres Complètes, 5 tomes, Éditions du Seuil, Paris, 2002
  • Le Plaisir du texte précédé de Variations sur l'écriture, Préface de Carlo Ossola (trad. par N. Le Lirzin), Éditions du Seuil, Paris, 2000
  • Écrits sur le théâtre, Éditions du Seuil, Paris, 2002
  • Comment vivre ensemble: cours et séminaires au Collège de France 1976 – 1977, Éditions du Seuil/Imec, Paris, 2002
  • Le Neutre: cours et séminaires au Collège de France 1977 – 1978, Éditions du Seuil/Imec, Paris, 2002
  • La Préparation du roman: I et II, cours au collège de France 1978 – 1980, Éditions du Seuil/Imec, Paris, 2003 (28h d'archives sonores au format MP3)
  • Carnets de voyage en Chine, Éditions Christian Bourgois, Paris, 2009
  • Journal de deuil, Éditions du Seuil/Imec, Paris, 2009
  • Écrits sur le théâtre, textes réunis et présentés par Jean-Loup Rivière, éditions Points, 2015
  • Marcel Proust, mélanges, Paris: Éditions du Seuil, oct. 2020
На български
  • Въображението на знака. Есета. Превод от френски Надя Дионисиева, Галина Меламед и Петър Гълъбов. С., Народна култура, 1991.
  • Разделението на езиците (есета), С., Наука и изкуство, 1995, 247 с. (ISBN 954-02-0188-8)
  • Camera Lucida. Записки за фотографията. Превод от френски Тереза Михайлова. Под редакцията на Красимир Мирчев. С., Агата-A, 2001, 144 с. (Punctum). (ISBN 954-540-021-8)[1]
  • Нулева степен на почерка. Митологии (Le degré zéro de l'écriture. Mythologies). Превод от френски Асен Чаушев, Весела Антонова, Галина Меламед и Стоян Атанасов. С., Колибри, 2004. (ISBN 954-529-305-5)
  • Ролан Барт за Ролан Барт (Roland Barthes par Roland Barthes). Превод от френски Красимир Петров, научен консултант Жана Дамянова. С., Агата-А, 2005, 252 с. (ISBN 954-540-045-5)
  • Системата на модата. Превод от френски Мая Горчева. Под научната редакция на Жана Дамянова. Предговор Жана Дамянова. С., ИГ Агата-А, 2005, 396 с. (ISBN 954-540-042-0)[2]
  • Фрагменти на любовния дискурс (Fragments d'un discours amoureux), С., Изток-Запад, 2005. (ISBN 954-321-106-X)[3]
  • Подготовката на романа I и II. Бележки за лекционни и семинарни занятия в Колеж дьо Франс 1978 – 1979, 1979 – 1980, С., ЛИК, 2006. (ISBN 954-607-707-0)[4]
  • Дневник на скръбта. Превод от френски Валентина Бояджиева. С., ИГ Агата-А, 2010, 272 с. (ISBN 978-954-540-072-8)[5]
  • Удоволствието от текста. Предговор Богдан Богданов[неработеща препратка]. С., Нов български университет, 2012, 110 с. (ISBN 978-954-535-704-6)

Изследвания

[редактиране | редактиране на кода]
  • Богдан Богданов. „Митът в културологията на Ролан Барт“. – Философска мисъл, 1981, № 2, 101 – 106.
  • Стоян Атанасов. „Погледът на Барт“. – Философия, 1992, № 5/1.

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Юлия Йорданова, „Фотографология“, рец. в електронно списание LiterNet, 13 април 2003, № 4 (41).
  2. ↑ „Барт в ателието на Гемишева“, разговор на Марин Бодаков с модния дизайнер Мариела Гемишева, в. „Култура“, бр. 37, 28 октомври 2005 г.
  3. ↑ Юлия Йорданова, „Любовният дискурс“, рец. в електронно списание LiterNet, 15 септември 2006, № 9 (82).
  4. ↑ Светлозар Игов, „Две книги за романа“, рец. в електронно списание LiterNet, 1 декември 2007, 12 (97).
  5. ↑ Марин Бодаков, „Зимната градина на Ролан Барт“, рец. във в. „Култура“, бр. 30 (2603), 10 септември 2010 г.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
За него
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни