Ром | |
Информация | |
---|---|
Тип | спиртна напитка |
Произход | Карибски регион |
Въведена | XV век |
Алкохол | 40 % (V/V) |
Ром в Общомедия |
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Ромът е дестилирана алкохолна напитка, направена от остатъчните продукти на захарната тръстика (меласа) и тръстиков сироп, чрез процес на ферментация и дестилация. Бистрият дестилат обикновено се налива да „старее“ в бъчви от дъбова или друга дървесина. Допълнително по-тъмен цвят на рома се получава с прибавянето на карамел.
Известни области на производство на ром са Карибите и поречието на река Демерара в Южна Америка, както и в по-малка степен Австралия, Индия, остров Реюнион и др. Ромът е част от културата на много от островите от Западните Индии, свързва се и с Британския кралски флот и пиратите.
Ромът се произвежда в множество разновидности. Леките („бели“) ромове обикновено се използват в коктейли, докато „златният“ и тъмният ром се ползват в кулинарията. Първокласните марки ром се консумират чисти или с лед. По-известни коктейли, в чийто състав влиза ром:
Историята на рома започва на карибските острови по времето на Колумб и е тясно свързана с производството на захар. Екипажът на Христофор Колумб донася при неговото второ пътуване през 1493 растението, което променя икономиката на целия регион – захарната тръстика. Родом от канарските острови, където климатът е подобен, тя процъфтява в топлия и влажен район на Карибско море. Колонистите на карибските острови (специално в Барбадос) скоро забелязват, че от меласата (остатъка от преработената захарна тръстика) може да се дестилира алкохолна напитка.
През 1670-те, питието придобива името, с което е известно и до днес – „ром“. Смята се, че това име идва от думата „rumbillion“, която на тогавашния английски провинциален жаргон е означавала врява или шум. Друго име на напитката от този период е „Kill Devil“, което се отнася с еднаква сила и към силния махмурлук след пиенето на ром, както и към вярването, че напитката има лечебен ефект. Във Франция наричат напитката „rhum“, а в Испания „ron“.
Заселниците на Карибските острови пиели ром, за да лекуват различни заболявания типични за тропическия климат, а собствениците на захарни плантации продавали с големи отстъпки ром на военните кораби с цел да ги задържат за повече време като предпазна мярка срещу пирати. Моряците бързо свикнали с рома поради една много важна причина – ромът се запазвал много по-лесно и оставал в добро състояние много по-дълго от водата и бирата, като след отлежаване вкусът дори се подобрявал. Така през 1730-те Британският флот въвежда дневна дажба от около 300 ml 80% ром на всеки моряк. Поради големия брой проблеми свързани с препиване във флота през 1740 година адмирал Върнон (по прякор „Old Grog“) въвежда практиката да се разрежда рома с вода, откъдето произлиза напитката „грог“. Дневната дажба на всеки моряк става 70 ml ром, разреден със 150 ml вода. Тази традиция остава в сила до 28 януари 1970 година, когато е отменена от британския парламент. Интересен факт, свързан с рома в Британския флот, е, че за да съхранят тялото на адмирал Нелсън след битката при Трафалгар през 1805, моряците го поставят в бъчва с ром и така ромът получава прякора „кръвта на Нелсън“.
Постепенно ромът започва да се разпространява по целия свят. Британските острови изнасят ром за Великобритания, където го използват широко като съставка за различни пуншове и където през 18 век ромът е по-популярен дори от традиционния джин. През същия век британският парламент забранява на Британските колонии да търгуват алкохол помежду си и започва практиката вместо ром към Северна Америка да се изнася меласа, от която впоследствие се дестилира ром. Така се появява т.нар. „робски триъгълник“ – меласата се превозва до Нова Англия, където от нея се произвежда ром. Ромът се транспортира към Западна Африка, където го разменят за роби, а робите били изпращани да работят в захарните плантации на Карибските острови и в Америка.
С въвеждането на нови методи за производство на захар от захарно цвекло, търсенето на захар в Европа намалява. Това води намаляване на производството на захарна тръстика и съответно на ром. В началото на 20 век ромът губи позициите си на популярна напитка и почти не се употребява в Америка и Европа до втората половина на века, когато с развитието на туризма започва голям приток на хора към Карибските острови, където ромът все още е доминиращ. Постепенно нараства популярността на коктейлите, направени с ром. Навлиза и употребата на отлежали ромове вместо уиски, коняк и подобни напитки. Силните ромове от Гвиана и Ямайка могат да задоволят вкуса на всеки почитател на уиски, докато изтънчените ромове от Мартиника и Гваделупа биха впечатлили дори ценителите на скъпи френски коняци.
Карибските острови са епицентърът на производството на ром. Всеки по-голям остров има свой уникален ром.