Ромфея | |
![]() Изображение на Ромфея | |
Информация | |
---|---|
Вид | Хладно оръжие; Ръкопашно оръжие |
Тип | Меч; Сърповиден меч |
Произход | Древна Тракия |
Период | Античност |
Разпространение | Тракия, Дакия; Елада; Македония;[1] Римска империя.[2] |
Широчина на острието | 2 – 4 см |
Дължина на острието | 70 – 90 см |
Обща дължина | 120 – 150 см |
Дръжка | 40 – 60 см |
Ромфея в Общомедия |
Ромфея (на старогръцки: ῥομφαία; на латински: rhomphaea или rumpia) е железен меч за две ръце – част от тракийското пехотно въоръжение, с голяма дръжка и едностранно заточено право или извито подобно на коса острие.[2][3][4] Ранните автори я определят също и като копие,[5][2] но днес, според находките може да се смята за изяснено, че ромфеята е дълъг режещ и мушкащ меч.[6] Все пак, това мнение все още се оспорва от някои историци, които твърдят, че намерените оръжия не са мечове и не са описаните от изворите ромфеи.[7]
Смята се, че този вид оръжие се е появило и развило в Тракия през втората половина на първото хилядолетие пр.н.е., след редица промени и нововъведения.[8] Според К. Колев, мястото на изобретяване и начална употреба е територията на тракийското племе Беси, които от ранна античност практикували рудодобив и ковачество.[2]
Според Ян Хийт, който твърди, че се позовава на византийския историк Михаил Псел, ромфеята е използвана и от викингското племе Варяги, но това сведение се оспорва и се смята, че се е появило в резултат на неточен превод от гръцки.[4]
През първите няколко века от новата ера в старогръцки думата „ρομφαία“ става нарицателна за всички мечове за една и две ръце,[9] както и за някои брадви.[4] Това преминава изцяло и в ранно-християнската литература.[9]
Меча е на въоръжение от към 400 пр.н.е., до края на римската епоха, като специфично оръжие на тракийските части.[2]
Мечът ромфея се изработва от желязо, чрез многократно изковаване и сгъване. Състои се от две основни части – острие и дръжка, без предпазител за ръцете. В основата на острието, често има желязна халка, която служи за окачване на ремък при носене.[6] Общата дължина на оръжието е около 120 – 140 см или повече, в зависимост от ръста на собственика му, от които дръжката е около 40 – 60 см. Въпреки дължината си, меча е лек и може да се използва и с една ръка.[10]
Дръжката е дълга и изтънена. Състои се от две части: долна и горна. Долната част е облицована с дърво с ширина около 2 см, пристегнато с железен нит в най-долния край. Горната, освен с дърво е покрита и с кожа.[10]
Острието има триъгълна форма и сечение. При някои ромфеи то е почти право, а при други е сърповидно.[2] То е дълго, едностранно заточено, със заострен връх. В основата си е широко, а в посока към върха постепенно се изтънява. На плоските страни, често е декорирано.[6]
Вариант на ромфеята е използваният от даките фалкс.[1] Основната разлика между ромфеята и фалкса се състои в степента на извиване на острието. При ромфеята, то е право или леко извито, докато при фалкса е силно извито.[5]
Ромфеята е традиционно оръжие на леката и съществена част от снаряжението на тракийската тежка пехота.[8] Предполага се обаче, че е използвана и от конници.[9] Меча може да се използва и за нападение и за защита, поради функциите му да мушка и разсича. Според източниците тя е носена заедно с щит и две метателни копия,[11] но според намерените снаряжения в тракийски гробове щита не е присъствал, а воина е бил снабден с шлем и тежки доспехи, които да защитават тялото му.[7]
Ако се осланяме на античните извори, вероятно в защита ромфеята е използвана заедно с щита, подобно на копие, макар че това не би било удобно и функционално.[7]
При нападение ромфеята е използвана като меч за две ръце, като се е прилагала разсичащата и мощ,[9] осигурявана от дължината на дръжката и общия дизайн.[5]
Най-ранното споменаване на ромфеята е от 326 пр.н.е. в битката при Хидасп по време на похода на Александър в Индия. Римският историк Кв. Курций Руф в „История на Александър Велики“ разказва, че тракийската пехота използвала оръжието с добри резултати, като с големите си мечове отсичала хоботите на вражеските бойни слонове на цар Пор.[6]
Следващата дата се появява при Тит Ливий, който разказва за схватка между римляни и македони през 197 пр.н.е., малко преди битката при Киноскефала.[12][7]
“ | …Повечето от околните места били гористи и като такива крайно неудобни за действието на македонската фаланга… пък и траките дори не могли да си послужат със своите румпии, които бидейки предълги, преплитали се между спускащите се отвред клони на дърветата…
|
” |
След това той споменава, че през 172 пр.н.е. в битката при Калиник траките, част от армията на владетеля Персей, които били предвождани от царя си Котис, осакатявали с ромфеите си конете на римляните.[11]
Най-известното сведение за ромфеята се дава от Плутарх във връзка с решителната битка при Пидна, през 168 пр.н.е. В „Живота на Емилий Павел“ той пише:[7]
“ | ” |
През 52 г., в съдебната си реч „В защита на Милон“, Цицерон споменава, че Клодий ранил в рамото „с тракийски меч румпия“ гладиатор на име Бирия.[11]
В съчинението си „Атически нощи“ римският писател Авъл Гелий също споменава ромфеята. Той отбелязва, че при битката при Магнезия, тракийските воини, които охранявали обоза на римската армия, били въоръжени с ромфеи.
Ромфеята също се споменава в оригиналния гръцки текст на „Новия Завет“, в „Евангелието от Лука, II, 35“.[9] В преводите на други езици е заменена с думата меч.[13]
“ | καὶ σοῦ δὲ αὐτῆς τὴν ψυχὴν διελεύσεται ῥομφαία, ὅπως ἂν ἀποκαλυφθῶσιν ἐκ πολλῶν καρδιῶν διαλογισμοί. И на самата теб меч ще прониже душата ти, за да се открият помислите на много сърца.
|
” |
Последния разцвет на ромфеята, като мощно оръжие на древността е отбелязано в изворите описващи Дакийските войни и държавата на Децебал. Според източниците ромфеята, наричана от римляните фалкс имала толкова голяма разсичаща мощ, че на римските легиони в Дакия били подсилени броните за да предпазват по-добре от ударите и.[1]
Една отлична илюстрация на воин въоръжен с ромфея може да се види в централния фриз на гробница при с. Александрово. На рисунката е изобразен лек пехотинец, който следва конник. Той е облечен в черна туника и носи копие с дясната си ръка и ромфея в лявата. Това е най-ранната илюстрация на това типично тракийско оръжие.[9]
Всички известни находки на ромфеи са датирани от средата на IV до началото на III в. пр.н.е.:
YouTube, Бойни техники с тракийско оръжие – ромфея. „Античен фестивал Филипополис „2012“
|