Роналд Дуоркин

Роналд Дуоркин Ronald Dworkin
американски философ на правото
Роден	11 декември 1931 г. Провидънс, САЩ
Починал	14 февруари 2013 г. (81 г.) Лондон, Великобритания
Учил в	Модлин Колидж Харвардски колеж
Философия
Регион	Западна философия
Епоха	Философия на XX век Философия на XXI век
Интереси	Философия на правото, политическа философия
Повлиян	Лърнид Хенд Хърбърт Харт Джон Ролс
Повлиял	Робърт Алекси Джеръми Уолдрън
Право
Област	Конституционно право
Работил в	Йейлски университет Университетски колеж Лондон Нюйоркски университет
Семейство
Съпруга	Бетси Рос Ирене Брендел
Деца	Антъни Дуоркин Дженифър Дуоркин
Уебсайт	Страница в IMDb
Роналд Дуоркин в Общомедия

Роналд Майлс Дуоркин (на английски: Ronald Myles Dworkin, р. 11 декември 1931 — п. 14 февруари 2013) е правен теоретик, философ на правото и политически философ, един от най-добре известните съвременни представители на англо-американската традиция.

Биография

Роден през 1931 година, образован в Харвард и Оксфордския университет (като стипендиант на наградите Роудс). Един от възпитаниците на Х.Л.А. Харт, а по-късно и негов заместник в длъжността му на Оксфордски професор по юриспруденция. В края на 90-те години прекъсва активната си професорска роля в Оксфорд, но продължава в съвместената от по-рано роля в Нюйоркския университет, и поема нова (и по подразбиране по-задочна) функция към Университетски колеж Лондон.

Пътува активно и чете лекции в различни точки на света, но прекарва по-голяма част от времето си споделено между Великобритания и САЩ.

Умира от левкемия в Лондон на 14 февруари 2013 на 81-годишна възраст.^[1]

Признание и отличия

Избран е за член на Британската академия и за член на Американската академия на изкуствата и науките.

Получава много научни награди и отличия, сред които медала „Джеферсън“ (2005), медала „Луман“ в Германия (2006), Холбергова награда (2007)^[2] и наградата „Балзан“ (2012)^[3].

Почетен доктор на Пенсилванския университет (юни 2000)^[4], Харвардския университет (юни 2009)^[5] и Университета на Буенос Айрес (август 2011)^[6].

Библиография

• Taking Rights Seriously. Cambridge, Massachusetts: Harvard University Press, 1977.
  Да се отнасяме към правата сериозно. Превод от английски език Ивелина Иванова. София: Критика и хуманизъм, 2003, 480 стр.^[7]
• The Philosophy of Law (Oxford Readings in Philosophy). Ed. New York: Oxford University Press, 1977.
• A Matter of Principle. Cambridge, Massachusetts: Harvard University Press, 1985.
• Law's Empire. Cambridge, Massachusetts: Harvard University Press, 1986.
• Philosophical Issues in Senile Dementia. Washington, DC: U.S. Government Printing Office, 1987.
• A Bill of Rights for Britain. Ann Arbor, Michigan: University of Michigan Press, 1990.
• Life's Dominion: An Argument About Abortion, Euthanasia, and Individual Freedom. New York: Alfred A. Knopf, 1993.
• Freedom's Law: The Moral Reading of the American Constitution. Cambridge, Massachusetts: Harvard University Press, 1996.
• Sovereign Virtue: The Theory and Practice of Equality. Cambridge, Massachusetts: Harvard University Press, 2000.
• A Badly Flawed Election: Debating Bush v. Gore, the Supreme Court, and American Democracy. Ed. New York: New Press, 2002.
• From Liberal Values to Democratic Transition: Essays in Honor of Janos Kis. Ed. Budapest: Central European University Press, 2004.
• Justice in Robes. Cambridge, Massachusetts: Harvard University Press, 2006.
• Is Democracy Possible Here? Principles for a New Political Debate. Princeton, New Jersey: Princeton University Press, 2006.
  Възможна ли е демокрацията тук?. София: Критика и хуманизъм, 2010, 230 стр. ISBN 978-954-587-134-4^[8]
• The Supreme Court Phalanx: The Court's New Right-Wing Bloc. New York: New York Review Books, 2008.
• Justice for Hedgehogs. Cambridge, Massachusetts: Harvard University Press, 2011.
• Religion Without God. Cambridge, Massachusetts: Harvard University Press, 2013.

Източници

1. In Memoriam: Professor Ronald Dworkin // Law.ucla.edu, 14 февруари 2013. Архивиран от оригинала на 2018-08-20. Посетен на 19 август 2018.
2. Ronald Dworkin. Winner of the 2007 Holberg Prize // Holbergprisen.no. Архивиран от оригинала на 2018-08-20. Посетен на 19 август 2018.
3. Ronald Dworkin. Premio Balzan 2012 per Teoria e filosofia del diritto // Balzan.org. Посетен на 19 август 2018.
4. COMMENCEMENT 2000: Honorary Degree Recipients - Almanac, Vol. 46, No. 27, 4/4/2000 // Upenn.edu, 4 април 2000. Посетен на 31 май 2017.
5. Ronald Dworkin ’57 receives honorary doctorate from Harvard - Harvard Law Today // Law.harvard.edu, 5 юни 2009. Посетен на 31 май 2017.
6. Ronald Dworkin receives honorary law doctorate from University of Buenos Aires // Law.nyu.edu, 22 ноември 2011. Посетен на 19 август 2018.
7. Смисълът на индивидуалните права // Kultura.bg, 11 март 2004. Архивиран от оригинала на 2018-08-20. Посетен на 20 август 2018.
8. Възможна ли е демокрацията? Тук и сега? Разговор с участието на Антоанета Колева, Антоний Тодоров, Емил Григоров и Стилиян Йотов // Литературен вестник 22 (19). 16 юни 2010. с. 3, 12-13. Архивиран от оригинала на 2016-05-16.

Външни препратки

• Роналд Дуоркин в Internet Movie Database
• ((en)) Godfrey Hodgson, Ronald Dworkin obituary, в-к Гардиън, 14 февруари 2013 г.
• Философия на правото: Роналд Дуоркин за достойнството, правото и морала (интервю на Клер-Лиз Буис) Архив на оригинала от 2018-12-21 в Wayback Machine., превод от английски език Господин Тонев, Ценности и общност