Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: разширяване по версията на гръцки език. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Ругуновец Πολύκαστρο | |
— град — | |
Паметник в Ругуновец | |
Страна | Гърция |
---|---|
Област | Централна Македония |
Дем | Пеония |
Географска област | Боймия |
Надм. височина | 60 m |
Население | 6485 души (2001 г.) |
Покровител | Света Троица[1] |
Пощенски код | 612 00 |
Телефонен код | 23430 – 2 |
МПС код | ΚΙ |
Ругуновец в Общомедия |
Ругуновец или Карасуле, или Карасули (на гръцки: Πολύκαστρο, Поликастро, катаревуса: Πολύκαστρον, Поликастрон, до 1928 година: Καρασούλι, Карасули[2]) е град в Република Гърция, част от дем Пеония в област Централна Македония.
Градът е разположен в областта Боймия, на левия бряг на Вардар (Аксиос) срещу Боймица (Аксиуполи) на 17 километра от границата със Северна Македония и на 52 километра северно от Солун (Тесалоники).
В местността Тава (Ταβάς) е отрито древно селище, обявено в 1994 година за защитен археологически паметник.[3]
Ругуновският хамам е от началото на османското господство – XIV век. В XV век тимарът на Рогновица е даден на Кара Сули и Софта Илия, след което започва да се появява османското име Карасули или Карасуле. Около 1450 година тимарът Карасули принадлежи на Оруч хан, син на Кара Соле, и София Илия и има 20 християнски и 12 мюсюлмански къщи. По-късно Карасули става седалище на бея.[4]
В XIX век Ругуновец е българско село в Гевгелийска каза на Османската империя. В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО.[5] Между 1896 – 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[6]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Ругуновец е населявано от 340 жители българи, 200 турци, 12 черкези и 55 цигани.[7] Към началото на века официалното турско име Карасуле започва да измества традиционното българско Ругуновец сред неместните българи.
В началото на XX век градчето е смесено в конфесионално отношение. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кара суле има 312 българи екзархисти и 144 българи патриаршисти гъркомани и 30 цигани и функционира българско училище.[8]
При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Ругуновец са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9]
През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. По време на Междусъюзническата война селото пострадва силно и огромна част от българското му население емигрира в България. В рапорт от Солун през април 1914 година българският дипломат Сократ Тодоров пише:
„ | Катадневно пристигат в Солун цели кервани бежанци от Кара Суле, Дъбово, Боймица, Куфалово и Мачуково.[10] | “ |
Преброяването от 1913 година показва едва 450 жители. В 1914 година последва нова силна емигрантска вълна към България. Преброяването от 1920 сочи 322 жители. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Карасули има 80 къщи славяни християни, 35 къщи турци и 12 къщи цигани мохамедани.[11] В 1924 година и турските жители на Ругуновец го напускат за Турция и на тяхно място са заселени гърци бежанци от Мала Азия, Понт и Източна Тракия, както и каракачани от България. Нови 71 души официално емигрират в България. В 1928 година градчето е прекръстено на Поликастрон и преброяването от същата година показва 1880 жители, от които 392 семейства с 1363 души гръцки бежанци.[12] Преброяванията от 1940, 1951, 1961 и 1971 показват съответно 2800, 3085, 3821 и 5279 жители. Нарастването на населението се дължи на частичното изсушаване на Аматовското езеро в 1934 година и на ликвидирането на маларията.
Ругуновец има договор за сътрудничество и културен обмен с българския град Бяла, в който са заселени българи бежанци от Боймията.[13]
Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
---|---|---|---|---|
Арджански колиби[14] | Άρτζά Καλύβια | Каливия | Καλύβια[15] | местност на ЮИ от Ругуновец[14] |
Вардина | Βάρδινα | Гонимо | Γόνιμο[15] | |
Стари Караули[14] | Παλ. Καραούλι | Мелия | Μέλια[15] | местност на ЮИ от Ругуновец, на С от гарата[14] |
Тема[14] | Τέμα | Стема | Στέμμα[15] | местност на ЮИ от Ругуновец и на ЮЗ от Неа Кавала[14] |
Арджанско езеро[14] | Λίμνη Άρτζέν | Лимни | Λίμνη[15] | местност на мястото на бившето Арджанско езеро на И от Ругуновец и на С от Неа Кавала[14] |
Арнаут Таш[14] | Άρναούτ Τάς | Врахаки | Βραχάκι[15] | възвишение на ЮИ от Ореховица и на ЮЗ от Спанчово[14] |
От Ругуновец са много революционни дейци на ВМОК и ВМОРО като видния войвода Иванчо Карасулията (1875 – 1905), Спиро Иванов Карасулски (1869 – ?) и Стойко Христов (? – 1905). Може би най-видният жител на градчето е комунистическият политик Антон Югов (1904 – 1991), министър-председател на България от 1956 до 1962 година. От Ругуновец е и кметът на Пловдив Атанас Костов (1911 – 2004).
|