Рудолф Карнап

Рудолф Карнап Rudolf Carnap
германски философ
Роден	18 май 1891 г. Ронсдорф, Германия
Починал	14 септември 1970 г. (79 г.) Санта Моника, САЩ
Религия	атеизъм
Националност	Германия,  САЩ
Учил в	Йенски университет Хумболтов университет на Берлин Фрайбургски университет Виенски университет
Философия
Регион	Западна философия
Епоха	Философия на 20 век
Школа	Аналитична философия
Интереси	Логика, епистемология, философия на науката
Идеи	Физикализъм;феноменализъм; разграничение аналитично-синтетично; модална логика; конструиран език; категориалност; концептуални схеми; логически позитивизъм
Повлиян	Фреге · Кант · Айнщайн · Ернст Мах · Франц Брентано · Бъртранд Ръсел · Едмунд Хусерл · Лудвиг Витгенщайн
Повлиял	Уилард ван Орман Куайн · Алфред Еър · Йехошуа Бар-Хилер · Карл Попър · Алфред Тарски · Курт Гьодел · Карл Густав Хемпел · Ханс Райхенбах · Фридрих Вайсман · Томас Кун · Имре Лакатош · Доналд Дейвидсън · Майкъл Дъмет · Дейвид Луис · Нелсън Гудман · Дейвид Калпман, школата на аналитичната философия
Научна дейност
Област	Семантика
Работил в	Виенски университет (1926) Карлов университет (1931) Чикагски университет (1936 – 1952) Калифорнийски университет – Лос Анджелис (1954)
Рудолф Карнап в Общомедия

Рудолф Карнап (на немски: Rudolf Carnap) е германски философ, съосновател и водещ представител на логическия емпиризъм (направление в ранната аналитична философия).

Ученик е на Готлоб Фреге в Университета в Йена, където през периода 1911 – 1914 г. посещава неговите семинари по формална логика и философия на математиката. През 20-те години Карнап е повлиян силно от логическите и теоретико-познавателните схващания на Бъртранд Ръсел и от „Логико-философския трактат“ на Лудвиг Витгенщайн. От края на 20-те години редом с Мориц Шлик („душата“ и идейния вдъхновител на Виенския кръг) той се превръща в основния теоретик и реализатор на програмата на Виенския кръг за логическо проясняване на познанието на естествените науки, за отхвърлянето на старата метафизика (чийто съвременен представител е според него напр. Мартин Хайдегер) и за схващането на философията не като теория (система от признати за истинни изречения, описващи част от действителността), а като метод (дейност по изясняване на нашето отнасяне към действителността, а именно чрез логически анализ на езика). През 1936 г. Карнап емигрира в САЩ, където по-нататък през 40-те и 50-те години задава до голяма степен профила на тамошната философия. Негов ученик е Уилард ван Орман Куайн, един от най-влиятелните философи от втората половина на 20 век.

Биография

Роден е на 18 май 1891 година в Ронсдорф, в днешната провинция Северен Рейн-Вестфалия, Германия. Карнап е на 7 години, когато баща му умира и семейството се премества в Бармен, където учи в гимназия. През 1910 г. започва са изучава философия, физика и математика в университетите в Йена и Фрайбург (в Йена негов преподавател е Готлоб Фреге). Академичната му кариера (която той си представя в областта на физиката) е прекъсната от Първата световна война. Прекарва три години в армията, след това се премества в Берлин, където учи физика и пише дисертация върху тема, която го вълнува от самото начало на следването му – пространството и времето. Казват му обаче, че съчинението му се отнася по-скоро към философията и той решава да насочи дисертацията си в тази посока и я защитава в Йена под научното ръководство на философа неокантианец Бруно Баух (Bruno Bauch). Тя е публикувана през 1922 г. под заглавие „Пространството“ (Der Raum).

От 1923 г. нататък Карнап започва да опознава членовете на Виенския кръг и през 1926 г. се премества във Виена, приемайки асистентски пост в тамошния университет. Скоро става един от водещите членове на кръга, а през 1929 г. и един от тримата автори на неговия манифест. Година преди това той вече е публикувал първото си значимо съчинение, „Логическият строеж на света“ – в него представя т.нар. логически атомизъм, според който всяко понятие, от най-абстрактното до най-конкретното, трябва да позволява да бъде сведено до феноменалните данни от непосредствените ни сетивни възприятия и следва да се разглежда като логическа конструкция от тях (всички други понятия – напр. като тези на метафизиката – той определя като безсмислени).

През 1931 г. Карнап е назначен за професор по естествена философия в Немския университет в Прага, където пише следващото си основно съчинение – „Логически синтаксис на езика“ (1934). В Прага го посещава Уилард Ван Орман Куайн, който е дълбоко повлиян от трудовете му и който, заедно с Чарлз Морис, му помага да се премести в Съединените щати през 1935 г., за да избяга от нацизма.

Карнап прекарва следващите шестнадесет години като професор в различни американски университети, а през 1941 г. става американски гражданин. През 40-те години интересът му се насочва към семантиката и той написва редица значими книги, сред които „Въведение в семантиката“ (1942), „Формализиране на логиката“ (1943) и „Значение и необходимост: Изследване по семантика и модална логика“ (1947). Интересува се от основите на физиката, а последният му голям труд е „Основи на вероятността" (1950). В него представя прецизно разработена теория как научните теории се потвърждават (а не определят, както твърди в по-ранните си съчинения) от опита. Продължава да се интересува от индуктивната логика и именно върху нея работи до смъртта си през 1970 г.

Библиография

• 1922. Der Raum: Ein Beitrag zur Wissenschaftslehre, Kant-Studien, Ergänzungshefte, no. 56. Докторската му дисертация.
• 1926. Physikalische Begriffsbildung. Karlsruhe: Braun.
• 1928. Scheinprobleme in der Philosophie (Фалшивите проблеми на философията). Berlin: Weltkreis-Verlag.
• 1928. Der Logische Aufbau der Welt. Leipzig: Felix Meiner Verlag.
• 1929. Abriss der Logistik, mit besonderer Berücksichtigung der Relationstheorie und ihrer Anwendungen. Springer.
• 1934. Logische Syntax der Sprache.
• 1996 (1935). Philosophy and Logical Syntax. Bristol UK: Thoemmes.
• 1939, Foundations of Logic and Mathematics в International Encyclopedia of Unified Science, Vol. I, no. 3. University of Chicago Press.
• 1942. Introduction to Semantics. Harvard University Press.
• 1943. Formalization of Logic. Harvard University Press.
• 1945. On Inductive Logic Архив на оригинала от 2014-04-07 в Wayback Machine. във Philosophy of Science, Vol.12, p. 72 – 97.
• 1945. The Two Concepts of Probability Архив на оригинала от 2006-09-20 в Wayback Machine. във Philosophy and Phenomenological Research, Vol.5, No.4 (Jun), p. 513 – 532.
• 1947. On the Application of Inductive Logic Архив на оригинала от 2006-09-20 в Wayback Machine. във Philosophy and Phenomenological Research, Vol. 8, p. 133 – 148.
• 1956 (1947). Meaning and Necessity: a Study in Semantics and Modal Logic. University of Chicago Press.
• 1950. Logical Foundations of Probability. University of Chicago Press. Pp. 3 – 15 online Архив на оригинала от 2006-01-11 в Wayback Machine..
• 1950. „Empiricism, Semantics, Ontology“, Revue Internationale de Philosophie 4: 20 – 40.
• 1952. The Continuum of Inductive Methods. University of Chicago Press.
• 1958. Introduction to Symbolic Logic and its Applications. Dover publications, New York. ISBN 978-0-486-60453-4
• 1963, „Intellectual Autobiography“ в Schilpp (1963: 1 – 84).
• 1966. Philosophical Foundations of Physics. Martin Gardner, ed. Basic Books. Online откъс.
• 1971. Studies in inductive logic and probability, Vol. 1. University of California Press.
• 1977. Two essays on entropy. Shimony, Abner, ed. University of California Press.
• 1980. Studies in inductive logic and probability, Vol. 2. Jeffrey, R. C., ed. University of California Press.
• 2000. Untersuchungen zur Allgemeinen Axiomatik.

За него

• Steve Awodey (Hrsg.), Carnap Brought Home: The View from Jena. Open Court, La Salle, Ill. 2004. ISBN 0-8126-9550-X
• Creath Friedman (Hrsg.), The Cambridge Companion to Carnap. Cambridge University Press, Cambridge 2008. ISBN 0-521-54945-0
• Rudolf Haller, Neopositivismus. Eine historische Einführung in die Philosophie des Wiener Kreises. Wissenschaftliche Buchgesellschaft, Darmstadt 1993.
• Lothar Krauth, Die Philosophie Carnaps. Springer, Wien 1970.
• Thomas Mormann, Rudolf Carnap. C.H. Beck, München 2000.
• Paul Arthur Schilpp (Hrsg.), The Philosophy of Rudolf Carnap. Open Court, La Salle (Illinois) 1963.
• Jan Sebestik, Antonia Soulez, Le Cercle de Vienne: Doctrines et Controverses. L’Harmattan, Paris 2001.
• Wolfgang Spohn (Hrsg.), Erkenntnis Orientated. A Centennial Volume for Rudolf Carnap and Hans Reichenbach. Kluwer Academic Publishers, Dordrecht unter anderem 1991.
• Pierre Wagner (Hrsg.), Carnap’s Logical Syntax of Language. Palgrave Macmillan, Basingstoke 2009.
• Pierre Wagner (Hrsg.), Carnap’s Ideal of Explication and Naturalism. Palgrave Macmillan, Basingstoke 2012.

Източници

• ((en)) Mauro Murzi, Rudolf Carnap, Internet Encyclopedia of Philosophy
• ((de)) Günter Konrad, Klaus-Günther Conrads, Rudolf Carnap. In: ronsdorfer-buergerverein.de. Abgerufen am 1. Februar 2016 (PDF).

Външни препратки

• ((en)) Carnap.org
• ((en)) The Philosophy of Rudolf Carnap