Ръждив пояс

Промяна в общия брой производствени работи в метрополните райони от 1954 до 2002 г.
  >58% загуба
  43 – 56% загуба
  31 – 43,2% загуба
  8,7 – 29,1% загуба [средно за САЩ: 8,65% загуба]
  7,5% загуба – 54,4% растеж
  >62% растеж
Три метрополни района са загубили над 4/5 от производствените си работи: Стубенвил (Охайо), Джонстаун (Пенсилвания) и Огъста (Мейн)
Промяна в доходите на глава от населението в метрополните райони от 1980 до 2002 г., в сравнение със средната за американските метрополни райони.
  доходи над нормата, растеж по-бърз от средното ниво
  доходи над нормата, растеж под или на средното ниво
  доходи над нормата, но намаляващи
  доходи под нормата, растеж по-бърз от средното ниво
  доходи под нормата, растеж под или на средното ниво
  доходи под нормата и намаляващи

Ръждивият пояс е разговорен термин за региона на САЩ, съставен основно от места в Средния Запад и Големите езера, макар терминът да може да се отнесе за всяко място, където промишлеността е западнала след 1980 г. Ръждата се отнася за деиндустриализацията или икономическия упадък, загубата на население и урбанистичния упадък, вследствие смаляване на някога могъщия промишлен сектор. Терминът добива популярност в САЩ през 1980-те години.[1]

Ръждивият пояс започва в западните части на щата Ню Йорк и преминава на запад през Пенсилвания, Западна Вирджиния, Охайо, Индиана и южните части на Мичиган, завършвайки в севера на Илинойс, източните части на Айова и югозападните части на Уисконсин. Регионът на Нова Англия също понася тежък удар след промишления упадък през същия период. В миналото регионът е познат като промишленото сърце на Америка, но след средата на 20 век, поради редица икономически фактори, като например преместването на производството все повече към Запада, повишената автоматизация и упадъка на стоманената и въглищната промишлености на САЩ.[2] Докато някои градове успяват да се пригодят като изместват фокуса си към сектора на услугите и високотехнологичната индустрия, други не успяват да се справят толкова добре и наблюдават повишена бедност и намаляващо население.[3]

Контекст

[редактиране | редактиране на кода]

През 20 век местните икономики на тези щати се специализират в едромащабното производство на готови средни и тежки промишлени и консуматорски продукти, както и в транспортиране и преработване на суровини, нужни за тежката промишленост.[4] Регионът по това време се нарича Производствения пояс,[5] Заводския пояс или Стоманения пояс в контраст със селскостопанските щати от Средния Запад, образуващи така наречения Царевичен пояс, и Големите равнини, които често се наричат „хлебната кошница на Америка“.[6]

Процъфтяването на промишленото производство в региона се дължи отчасти на близостта му до водните пътища на Големите езера и изобилието на асфалтирани пътища, водни канали и железопътни линии. След като транспортната инфраструктура свързва желязната руда, добивана в Минесота, Уисконсин и горната част на Мичиган, с въглищата, добивани в Апалачите, се създава Стоманения пояс. Скоро след това той прераства в Заводски пояс, в който най-големите производствени градове са: Чикаго, Бъфало, Детройт, Милуоки, Синсинати, Толедо, Кливланд, Сейнт Луис и Питсбърг. В течение на десетки години този регион служи като магнит за имигранти от Австрия, Унгария, Полша и Русия, които предоставят на производствените мощности евтина работна ръка.[7]

След няколко бума от края на 19 век до средата на 20 век, градовете в този регион започват да се затрудняват с адаптирането към различни неблагоприятни икономически и обществени обстоятелства. От 1979 до 1982 г. американският федерален резерв решава да повиши базовия лихвен процент в САЩ до 19%. Големите лихви привличат чуждестранни пари в американските банки и повишават цената на долара. Това прави американските продукти по-скъпи за чужденците, като в същото време прави вносните стоки значително по-евтини за американците. Тази несъобразена разлика не бива оправена чак до 1986 г., по което време японският внос вече е преуспял на американския пазар.[8] От 1987 до 1999 г. американската фондова борса преминава в стратосферно покачване, като това продължава да привлича чуждестранни пари в американските банки, което уврежда обменния курс за произведените стоки. Други свързани проблеми са упадъка на желязната и стоманена промишленост, прехвърлянето на производството към Юга със своята по-евтина работа ръка,[9] съкращенията поради повишаването на автоматизацията в промишлените процеси, намалената нужда от работна ръка за производство на стоманени продукти, нови организационни методи като производство точно в срок, което позволява на заводите да поддържат производството си с по-малко работници, интернационализацията на американските компании и либерализацията на политиките за чуждестранна търговия, вследствие на глобализацията.[10] Градовете, борещи се с тези условия, споделят няколко затруднения, включително намаляващо население, липса на образование, намаляващи приходи от данъци, висока безработица и престъпност, увеличаване на социалните дългове, дефицит на покупките и лош общински кредитен рейтинг.[11][12][13][14][15]

География

[редактиране | редактиране на кода]
Ръждивият пояс на картата на САЩ.

Докато хората мигрират, те често измислят нови имена на своите дестинации. Тъй като терминът „Ръждив пояс“ се отнася за набор от икономически и социални условия и не толкова за географски регион в САЩ, той няма точно определени граници. Степента, до която дадена общност може да се определи като град от Ръждивия пояс, зависи поне от това колко голяма роля е играла производствената промишленост в местната му икономика в миналото и каква роля играе в днешно време.

Медиите понякога говорят за смесица от покойни центрове на тежката промишленост и производство сред Големите езера и щатите от Средния Запад като за снежен пояс,[16] производствен пояс или заводски пояс, поради техните жизнени промишлени икономики в миналото. Това включва повечето от градовете в Средния Запад до река Мисисипи и много от тези сред Големите езера и северните части на щата Ню Йорк. В центъра на този простор лежи област, простираща се от северната част на Индиана и южната част на Мичиган до западната част на Ню Йорк на изток, където местните доходи от данъци към 2004 г. разчитат повече на производството, отколкото на кой да е друг сектор.[17][18]

Преди Втората световна война градовете в Ръждивия пояс са сред най-големите в САЩ. Обаче, към края на 20 век тяхното население спада най-много.[19]

История

[редактиране | редактиране на кода]

Свързването на Северозападната територия с някога бързо индустриализиращото се Източно крайбрежие се осъществява чрез няколко едромащабни инфраструктурни проекта, най-вече завършването на канала Ери през 1825 г., построяването на железница между Балтимор и Охайо през 1830 г. и консолидирането на централната железница на щата Ню Йорк след Гражданската война. Така се отварят вратите между различни процъфтяващи промишлености във вътрешността на Северна Америка и пазарите не само на големите източни градове, но и също на Западна Европа.[20]

Въглища, желязо и други суровини се доставят от околните региони, които се развиват като големи пристанища на Големите езера и служат за транспортни възли за региона в близост до железопътните линии. Започва приток на милиони европейски имигранти, които населяват градовете по бреговете на Големите езера с безпрецедентна скорост. Така например, Чикаго е селски търговски център през 1840-те години, но нараства до размерите на Париж до Световното изложение през 1893 г.[20]

Ранни знаци на трудностите в северните щати се проявяват още в ранните години на 20 век, още преди годините на бума да са привършили. Лоуъл в Масачузетс, някога център на текстилно производство, е описан от списание Harper's като „депресирана промишлена пустиня“ през 1931 г.,[21] тъй като текстилните концерни са откъснати и изпратени на юг, главно в Каролините. След Голямата депресия влизането на САЩ във Втората световна война води до бърз икономически растеж, през който голяма част от промишления Север достига върха на населението си и промишлената си продукция.

Северните градове претърпяват промени, които следват края на войната с настъпването на външната миграция на жителите към по-нови общества в предградията[22] и намаляващата роля на производството в американската икономика.

Изоставен елеватор за зърно в Бъфало.
Изоставен автомобилен цех в Детройт.
Стоманолеярна в Бетлехем (Пенсилвания). Макар доменните пещи да се невредими, част от имота е продадена през 2007 г. и превърната в казино.

Изнасянето на производствени работни места при търгуемите стоки е важен проблем в региона. Една причина за това е глобализацията и разширяването на световните договори за свободна търговия. Анти-глобализационни групи твърдят, че търговията с развиващите се страни води до твърда конкуренция от държави като Китай, който е закачил валутата си за долара и има много по-ниски заплати, което кара американските заплати също да спадат. Някои икономисти са загрижени, че дълготрайните ефекти на високия търговски дефицит и аутсорсинга са причина за икономическите проблеми в САЩ,[23][24] с висок външен дълг и сериозно влошаване на американската международно инвестиционна позиция (-24% от БВП).[25][26][27]

След 1960-те години разрастването на световните споразумения за свободна търговия са все по-неблагоприятни за американските работници. Стоки като стоманата струват много по-малко, ако се произвеждат в страни от Третия свят с евтина работна ръка. С икономическия спад от 1970 – 1971 г. изниква нод модел на деиндустриализираща се икономика. Конкурентната девалвация в комбинация с всеки последващ спад води до съкращения на американските производствени работници. Общо, в Заводския пояс заетостта в производствения сектор намалява с 32,9% между 1969 и 1996 г.[28]

Доходоносните работи в първичния и вторичния сектор, като например тези в производството и компютърното програмиране, често биват заменяни от много по-ниско заплащани консуматорски работи като тези в сферата на продажбите и управлението в сектора на услугите, когато икономиката се възстановява.[29]

Постепенно увеличаване на американския търговски дефицит спрямо Китай започва през 1985 г. През следващите години САЩ развива огромен търговски дефицит с източноазиатските страни Китай, Япония, Тайван и Южна Корея. В резултат на това, традиционните производствени работници в региона претърпяват икономически катаклизъм. Този ефект опустошава правителствения бюджет сред щатите и увеличава корпоративните заеми за финансиране на пенсии.[26][27] Според някои икономисти, БВП и заетостта могат да се повлекат надолу от големи и продължителни търговски дефицити.[29]

Последици

[редактиране | редактиране на кода]

Франсис Фукуяма счита социалните и културните последици на деиндустриализацията и упадъка на производството, които превръщат бившия преуспяващ Заводски пояс в Ръждив пояс, за част от по-голям преходен тренд, който нарича Голямото разпадане:[30] „Хората свързват информационната епоха с възхода на интернет през 1990-те години, но промяната на промишлената епоха е започнала повече от поколение по-рано, с деиндустриализацията на Ръждивия пояс в САЩ и подобни движения далеч от производството в други индустриализирани страни. … Упадъкът е измерим чрез статистики относно престъпността, децата без бащи, разрушеното доверие, намалените възможности за и резултатите от образованието и т.н.“.[31]

Проблемите, свързани с Ръждивия пояс, продължават и до днес, особено из източните щати на Големите езера и много някога процъфтяващи производствени метрополиси драстично намаляват развитието си.[32] От 1970 до 2006 г. Кливланд, Детройт, Бъфало и Питсбърг губят около 45% от населението си, а средните доходи на домакинствата спадат: в Кливланд и Детройт с около 30%, в Бъфало с 20% и в Питсбърг с 10%.[33]

Изглежда, че в средата на 1990-те години няколко метрополни района в Ръждивия пояс отрицателният прираст е преустановен,[34] уви след началото на 21 век отрицателният тренд продължава: Детройт е изгубил 25,7% от населението си, Гери – 22%, Йънгстаун – 18,9%, Флинт – 18,7%, а Кливланд – 14,5%.[35]

Към края на първото десетилетие от 21 век американското производство се възстановява по-бързо от Световната рецесия през 2008 г., отколкото от другите сектори на икономиката[36] и редица публични и частни инициативи поощряват развиването на алтернативните горива и други технологии.[37] Заедно със съседно Онтарио, Ръждивият пояс все още представлява един от най-големите производствени региони в света.[38]

След 1980-те години кандидатите за президентския пост на САЩ отделят доста от времето си за икономическите проблеми в региона на Ръждивия пояс, който съдържа гъсто населените колебливи щати Пенсилвания, Охайо и Мичиган. Тези щати се оказват критични и решителни за победата на Доналд Тръмп по време на президентските избори през 2016 г.[39]

Предложени са различни стратегии за обръщане на съдбата на бившия Заводски пояс, включително създаване на казина, задържане на т. нар. „креативна класа“ чрез изкуство и обновяване на централните градски части, поощряване на предприемачество чрез „знание“ и други. Някои анализатори твърдят, че завръщането на промишлеността може да е действителният път на бъдещото съживяване на региона. Това включва създаване на нова промишлена база с опитна работна ръка, обновяване на инфраструктурата, създаване на партньорства между университети, развиващи развойна дейност, и компании, както и тясно коопериране между централното, щатското и местното управление и бизнес.[40]

Нови видове нетрадиционно производство се появяват в Ръждивия пояс: биотехнологии, полимерна промишленост, информационни технологии и нанотехнологии. Информационните технологии в частност образуват обещаваща сфера за съживяване на Ръждивия пояс.[41]

Международни еквиваленти

[редактиране | редактиране на кода]

Следните региони, области и градове имат някои сходства с Ръждивия пояс на САЩ:

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Crandall, Robert W. The Continuing Decline of Manufacturing in the Rust Belt. Washington, D.C.: Brookings Institution, 1993.
  2. ↑ Technology and Steel Industry Competitiveness: Chapter 4. The Domestic Steel Industries Competitiveness Problems. Washington, D.C: Congress of the United States, Office of Technology Assessment, 1980, с. 115 – 151.
  3. ↑ Leeman, Mark A. From Good Works to a Good Job: An Exploration of Poverty and Work in Appalachian Ohio[неработеща препратка]. PhD dissertation, Ohio University, 2007.
  4. ↑ Teaford, Jon C. Cities of the Heartland: The Rise and Fall of the Industrial Midwest. Bloomington: Indiana University Press, 1993.
  5. ↑ Meyer, David R. 1989. „Midwestern Industrialization and the American Manufacturing Belt in the Nineteenth Century.“ Journal of Economic History 49(4):921 – 937.
  6. ↑ Fifty States: The Heartland Архив на оригинала от 2017-04-04 в Wayback Machine..
  7. ↑ McClelland, Ted. Nothin' but Blue Skies: The Heyday, Hard Times, and Hopes of America's Industrial Heartland. New York: Bloomsbury Press, 2013.
  8. ↑ Marie Christine Duggan (2017) „Deindustrialization in the Granite State, Part I“ in Dollars & Sense, Nov/Dec.
  9. ↑ Alder, Simeon, David Lagakos, and Lee Ohanian. „The Decline of the US Rust Belt: A Macroeconomic Analysis.“ 2012. PDF
  10. ↑ High, Steven C. Industrial Sunset: The Making of North America's Rust Belt, 1969 – 1984. Toronto: University of Toronto Press, 2003.
  11. ↑ Jargowsky, Paul A. Poverty and Place: Ghettos, Barrios, and the American City. New York: Russell Sage Foundation, 1997.
  12. ↑ Hagedorn, John M., and Perry Macon. People and Folks: Gangs, Crime and the Underclass in a Rustbelt City. Lake View Press, Chicago, IL, (paperback: ISBN 0-941702-21-9; clothbound: ISBN 0-941702-20-0), 1988.
  13. ↑ „Rust Belt Woes: Steel out, drugs in“, The Northwest Florida Daily News, 16 януари 2008. PDF Архив на оригинала от 2016-04-06 в Wayback Machine.
  14. ↑ Beeson, Patricia E. „Sources of the decline of manufacturing in large metropolitan areas.“ Journal of Urban Economics 28, no. 1 (1990): 71 – 86.
  15. ↑ Higgins, James Jeffrey. Images of the Rust Belt. Kent, Ohio: Kent State University Press, 1999.
  16. ↑ Sun On The Snow Belt (editorial) // Chicago Tribune, 25 август 1985. Архивиран от оригинала на 2012-10-07. Посетен на 22 септември 2011.
  17. ↑ Measuring Rurality: 2004 County Typology Codes // USDA Economic Research Service. Архивиран от оригинала на 2011-09-14. Посетен на 21 септември 2011.
  18. ↑ Garreau, Joel. The Nine Nations of North America. Boston: Houghton Mifflin, 1981.
  19. ↑ Hansen, Jeff. Which Way Forward? // The Birmingham News, 10 март 2007. Посетен на 21 септември 2011.
  20. ↑ а б Kunstler, James Howard. Home From Nowhere: Remaking Our Everyday World for the 21st Century. New York, Touchstone/Simon and Schuster, 1996. ISBN 0-684-83737-4.
  21. ↑ Marion, Paul. Timeline of Lowell History From 1600s to 2009 // Yankee Magazine, ноември 2009.
  22. ↑ 1990 Population and Maximum Decennial Census Population of Urban Places Ever Among the 100 Largest Urban Places, Listed Alphabetically by State: 1790 – 1990 // United States Bureau of the Census. Посетен на 22 септември 2011.
  23. ↑ Roberts, Paul Craig (7 август 2003).Jobless in the USA Newsmax.
  24. ↑ Hira, Ron and Anil Hira with forward by Lou Dobbs, (May 2005). Outsourcing America: What's Behind Our National Crisis and How We Can Reclaim American Jobs. (AMACOM) American Management Association. Citing Paul Craig Roberts, Paul Samuelson, and Lou Dobbs, с. 36 – 38.
  25. ↑ Bivens, L. Josh (14 декември 2004). Debt and the dollar Архив на оригинала от 2004-12-17 в Wayback Machine. Economic Policy Institute.
  26. ↑ а б Cauchon, Dennis and John Waggoner (3 октомври 2004).The Looming National Benefit Crisis. USA Today.
  27. ↑ а б Phillips, Kevin. Bad Money: Reckless Finance, Failed Politics, and the Global Crisis of American Capitalism. Penguin, 2007. ISBN 978-0-14-314328-4.
  28. ↑ Kahn, Matthew E. „The silver lining of rust belt manufacturing decline.“ Journal of Urban Economics 46, no. 3 (1999): 360 – 376.
  29. ↑ а б David Friedman (Senior Fellow at the New America Foundation). No Light at the End of the Tunnel, Los Angeles Times, 16 юни 2002.
  30. ↑ Fukuyama, Francis. The Great Disruption: Human Nature and the Reconstitution of Social Order. New York: Free Press, 1999.
  31. ↑ Francis Fukuyama. The Great Disruption, The Atlantic Monthly, май 1999, т. 283, No. 5, с. 55 – 80.
  32. ↑ Feyrer, James, Bruce Sacerdote, and Ariel Dora Stern. Did the Rust Belt Become Shiny? A Study of Cities and Counties That Lost Steel and Auto Jobs in the 1980s. Brookings-Wharton Papers on Urban Affairs (2007): 41 – 102.
  33. ↑ Daniel Hartley. „Urban Decline in Rust-Belt Cities.“ Federal Reserve Bank of Cleveland Economic Commentary, Number 2013 – 06, 20 май 2013. PDF
  34. ↑ Glenn King. Census Brief: „Rust Belt“ Rebounds, CENBR/98 – 7, Issued December 1998. PDF
  35. ↑ Mark Peters, Jack Nicas. „Rust Belt Reaches for Immigration Tide“, The Wall Street Journal, 13 май 2013, A3.
  36. ↑ Rustbelt recovery: Against all the odds, American factories are coming back to life. Thank the rest of the world for that // The Economist, 10 март 2011. Посетен на 21 септември 2011. PDF Архив на оригинала от 2017-06-11 в Wayback Machine.
  37. ↑ Greening the rustbelt: In the shadow of the climate bill, the industrial Midwest begins to get ready // The Economist, 13 август 2009. Посетен на 21 септември 2011.
  38. ↑ Beyers, William. Major Manufacturing Regions of the World // Department of Geography, the University of Washington. Посетен на 21 септември 2011.
  39. ↑ Michael McQuarrie. The revolt of the Rust Belt: place and politics in the age of anger // Wiley Online Library, 8 ноември 2017.
  40. ↑ Joel Kotkin, March Schill, Ryan Streeter. Clues From The Past: The Midwest As An Aspirational Region. Sagamore Institute, февруари 2012. PDF
  41. ↑ Rethink The Rust Belt
     Портал „САЩ“         Портал „САЩ“