Ръждивоврато кенгуру | ||||||||||||||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||||||
(Desmarest, 1817) | ||||||||||||||||||||||||||||||||
Разпространение | ||||||||||||||||||||||||||||||||
Ръждивоврато кенгуру в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Ръждивоврато кенгуру, известно още като Валаби на Бенет (Macropus rufogriseus), е двуутробен бозайник, който живее в Австралия и Тасмания.[1]
В Тасмания е наричано „кенгуру“. Теглото на мъжките понякога надхвърля 20 кг, а дължината на тялото е около 1,5 м. Различава се от кенгуруто и падемелона по черния си нос и лапи, както и по бялото райе на горната устна. Има мека сива козина, червеникав врат и черни лапи. Задните им крака са силни и те ги използват, за да подскачат. Женските имат синьо-сива козина.
Ръждивовратото кенгуру се среща в Австралия. Има много индивиди и на остров Тасмания – броят им се е увеличил през последните 30 години. Това е резултат от намаляването на лова и прочистването на горите, като по този начин се образуват много пасища, където валабитата могат да се хранят през нощта, както и храсталаци, в които да се крият през деня.
Видовете живеят най-вече поединично, но неорганизирани групи често обитават едни и същи хранителни райони. Хранят се следобед и по здрач, като най-вече ядат трева, храсти, листа и билки. Често пият вода, тъй като тревата има голям процентно съдържание на влага. Нанасят понякога вреди на посевите и пасищата в Тасмания и така се стига до конфликти между тях и земевладелците.
Размножителният период е ясно изразен. Обикновено малките в Тасмания се раждат в периода от края на лятото до началото на есента. Това контрастира на популациите в Австралия, където малките се раждат по всяко време. Бременността трае 30 дена, а после малките прекарват около 280 дни в торбичката на майката си, докато бъдат отбити на 12-17-месечна възраст.
Частично защитени в Тасмания.
|