Ръмби

Ръмби Λαιμός
— село —
Църквата „Света Параскева“, 1896[1]
Ръмби 40.836389, 21.140556 Ръмби Ръмби
Страна	Гърция
Област	Западна Македония
Дем	Преспа
Географска област	Голема Преспа
Надм. височина	1058 m
Население	171 души (2021 г.)
Пощенски код	530 77
Телефонен код	23850 – 51
Ръмби в Общомедия

Ръ̀мби (изписване до 1945 година: Рѫмби; (или в местния долнопреспански диалект Ро̀би, на гръцки: Λαιμός, Лем̀ос, до 1926 година Ράμπη, Ръмби,^[2] на албански: Rëmbi) е село в Република Гърция, център на дем Преспа, област Западна Македония.

География

Селото е разположено на 50 километра северозападно от град Лерин (Флорина) в подножието на планината Бела вода близо до Голямото Преспанско езеро. През селото минава Стара река (Палиорема), която извира от Пелистер и след 10 километра се влива в Преспанското езеро.

История

Античност

В началото на 60-те години на XX век, по време на изграждането на път от Ръмби до Медово (Милионас), е открита цистов гроб, изграден от камък и облицован отвътре с тънки мраморни плочи, носещи следи от червен хоросан. Конкретният тип погребение, както и находките датират от раннохристиянския период, докато повърхностната идентификация на други подобни погребения в района свидетелства за наличието на обширен некропол.^[3]

В Османската империя

Църквата „Сретение Господне“ в селото е от XVI век и е обявена за защитен паметник.^[4] Храмът „Света Петка“ в Ръмби е от XIX век и е обявена за защитен паметник.^[4] На хълма Горица западно от селото е църквата „Свети Йоан Предтеча“.^[5]

В края на XIX век Ръмби е смесено българо-арнаутско село. Селото е чифлик, владение на бейове от Колония, които владеят и Асамати, Претор, Слимница и Наколец.^[6] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873, Рамна е посочено като село в каза Ресен с 48 домакинства и 90 жители мюсюлмани и 58 българи.^[7]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Ръмби живеят 196 българи и 100 арнаути.^[8]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Ръмби е смесено село българи, албанци и власи в Битолската каза на Битолския санджак със 70 къщи.^[9]

След Илинденското въстание в началото на 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.^[10] Според официални османски данни по време на въстанието в селото изгарят 25 турски къщи.^[11]

По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ръмби има 256 българи екзархисти и 156 албанци.^[12] Българската църква „Св. Петка“ е построена през 1896 година върху основите на старата църква, а в околността на селото има руини на други църкви.^[13]

Жителите на Ръмби участват активно в съпротивата на ВМОРО срещу турската власт и в Илинденското въстание. На 12 септември 1903 година селото е опожарено от османските войски. Убити са 6 души от селото.^[14]

В Гърция

Паметник на загиналите жители на Ръмби в така наречената Македонска борба и във войните

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година селото остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Рамби има 50 къщи славяни християни.^[15] След 1924 година албанското население се изселва в Албания и в Ръмби са заселени 8 семейства или 27 души гръцки бежанци от Мала Азия. В 1928 година селото е смесено българо-бежанско и има 23 бежански семейства с 99 души.^[16]

В 1925 година в посока Медово е построена църквата „Свети Николай“.^[1]

В 1926 година селото е прекръстено на Лемос, в превод шия, гърло.^[17] Между войните около 100 души емигрират в България.

В 1937 - 1939 година в селото е издавано списанието „Авги“.^[18]

През 1949 година 87 български семейства напускат селото – 43 се изселват в Югославия, а 44 – в другите социалистически страни и в селото са заселени 20 гръцки семейства от Епир. Така в Ръмби остават около 50 семейства от български произход.

Според изследване от 1993 година селото е „славофонско-бежанско“ и „македонският език“ в него е запазен на средно ниво.^[19]

Прекръстени с официален указ местности в община Ръмби на 28 септември 1968 година

Име	Име	Ново име	Ново име	Описание
Слогои[20][21][22]	Σλόγη	Вурла	Βούρλα[23]
Гьолина	Γκιούλινα	Нуфара	Νούφαρα[23]	местност на ЮЗ от Ръмби между Големото и Малкото Преспанско езеро[21]
Леската[24]	Λέσκατα	Фундукиес	Φουντουκιές[23]	връх в Баба на ЮИ от Ръмби (1233 m)[21]
Петковец[21] или Печкоец[25] или Петкинец[26]	Πέτκοβετς	Льопури	Λιοπύρι[23]	връх на ЮЗ от Медово и на СЗ от Щърково (960 m)[21]
Маркова нога[22]	Μάρκοβα Νόγκα	Амбелакия	Άμπελάκια[23]	връх на СЗ от Ръмби над брега на Преспанското езеро, гранична пирамида № 177 (872 m)[22]
Рамниците	Ραμνίσιτε	Воскотопи	Βοσκοτόπι[23]
Серно[22] или Серло	Σέρλο	Села	Σέλλα[23]	гранична местност на С от Ръмби[22]
Горица[21][22]	Γκορτσιά Άγ. Ίωάννου	Агиос Йоанис	Άγιος Ιωάννης[23]	връх на З от Ръмби над Преспанското езеро (919 m)[21][22]

Преброявания

• 1913 – 447 души
• 1920 – 555 души
• 1928 – 547 души
• 1940 – 738 души
• 1951 – 466 души
• 1961 – 427 души
• 1971 – 286 души
• 1981 – 251 души
• 1991 – 250 души
• 2001 – 299 души
• 2011 – 185 души

Личности

Паметник на Спиро Преспанчето в Ръмби

Родени в Ръмби

• Кольо Стефанов Казаков, български революционер от ВМОРО^[27]
• Спиро Преспанчето (? – 1903, Спирос Параскеваидис), български харамия и революционер

Местен комитет на „Охрана“^[28]

• Александър Костов - командир
• Иван Николов
• Методи Дяков
• Григор Балев
• Ставри Казаков
• Ставри Карафидов

Починали в Ръмби

• Фердинанд Доротоев (Доротеев) Попов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война^[29]

Бележки

1. Πλατύ // Δήμος Πρεσπών. Архивиран от оригинала на 2015-01-10. Посетен на 10 януари 2015.
2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
3. Παλαιοχριστιανικό νεκροταφείο // Visit Prespes. Посетен на 9 февруари 2025 г. (на гръцки)
4. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ36/3734/79/20-2-1987 - ΦΕΚ 284/Β/9-6-1987 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2020-10-04. Посетен на 17 март 2015.
5. Άγιος Ιωάννης Λαιμού // Visit Prespes. Посетен на 7 февруари 2025 г. (на гръцки)
6. Rrapaj, Fatos Mero. Fjalori Onomastik i Epirit. Eurorilindja. Tiranë, Eurorilindja, 1995. с. 528 - 530. (на албански)
7. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 88 – 89.
8. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 242.
9. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 17. (на македонска литературна норма)
10. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 125.
11. Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 95.
12. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 170 – 171. (на френски)
13. Македонски алманахъ. Индианаполисъ, Индиана, САЩ, Централенъ Комитетъ на Македонскитѣ политически организации въ Съединенитѣ щати, Канада и Австралия, 1940. с. 44.
14. Темчевъ, Н. Жертвитѣ при потушаване на Илинденското въстание // Илюстрация Илиндень 2 (142). Илинденска организация, Февруарий 1943. с. 16.
15. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 16. (на сръбски)
16. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
17. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 – 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
18. Βλασίδης, Βλάσης. Το χθες, το σήμερα και το αύριο στην ενημέρωση // Κολιόπουλος, Ι. Σ., Ι. Μιχαηλίδης (επιμ.). Φλώρινα : πύλη των Βαλκανίων : Αξονική τομογραφία του νομού. Θεσσαλονίκη, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 2007. ISBN 9789607265814. σ. 342. (на гръцки)
19. Riki Van Boeschoten. „Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)“
20. Јовановски, Владо. Населбите во Преспа : местоположба, историски развој и минато. Скопје, Ѓурѓа, 2005. ISBN 9789989920554. с. 398.
21. По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
22. Topografska Karta JNA 1: 50.000.
23. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 648. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 231). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 28 Σεπτεμβρίου 1968. σ. 1780. (на гръцки)
24. Јовановски, Владо. Населбите во Преспа : местоположба, историски развој и минато. Скопје, Ѓурѓа, 2005. ISBN 9789989920554. с. 362.
25. Јовановски, Владо. Населбите во Преспа : местоположба, историски развој и минато. Скопје, Ѓурѓа, 2005. ISBN 9789989920554. с. 397-398.
26. Korçë GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. 610/10395." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University. London, War Office, 1944.
27. Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
28. Даскалов, Георги. Участта на българите в Егейска Македония 1936 - 1946: политическа и военна история. София, Полиграф - Юг, 1999. с. 415.
29. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 446, л. 2, 3; а.е. 279, л. 76