СЕНТО

Организация на централния договор
Държавите членки на организацията
Информация
Друго име	Багдадски пакт/договор
Акроними	СЕНТО
Тип	военен съюз
Основана	24 февруари 1955 г.
Закрита	16 март 1979 г.
Положение	закрита организация
Седалище	Багдад, Ирак
Регион	Евразия
Членове	Иран Ирак (до 1959 г.) Пакистан Турция Великобритания
Организация на централния договор в Общомедия

СЕ́НТО (на английски: CENTO, CenTO, Cento, съкр. от Central Treaty Organization – Организация на централния договор, по модела Central Treaty Organization, на турски: Merkezi Antlaşma Teşkilatı, Bağdat Paktı; на персийски: سازمان پیمان مرکزی; на арабски: حلف بغداد), наричана също Багда́дски пакт (Baghdad Pact) или Багда́дски договор през 1955 – 1958 г., е военно-политическа организация в Средния и Близкия изток, съществувала в периода 1955 – 1979 г.

Създадена е в Багдад (Ирак) по инициативата на Великобритания, САЩ и Турция. Централата се намира в Анкара (Турция).

История

Създаване

След края на Втората световна война САЩ и Великобритания кроят планове за възсъздаване на Близкоизточната Антанта, която формално съществува през 1938 – 1948 години въз основа на Саадабадския пакт от 1937 година, обединяващ Афганистан, Ирак, Иран и Турция. Този союз е доста нестабилен предимно заради това, че обединява страни от различни титулни нации: турци, перси, араби, пущуни. Затова САЩ се надяват да създадат нов близкоизточен съюз, т. нар. „Източен блок“, въз основа на Ирак и други независими арабски държави, обаче Първата арабско-израелска война води до американско-арабски противоречия.

В тази ситуация започва да се коментира връщането към първоначалния проект: Турция – Ирак – Иран – Афганистан, макар че по-късно се налага Афганистан да бъде сменен с неотдавна получилия суверенитет Пакистан по ред причини. Още преди подписването на Багдадския пакт, Турция и Пакистан сключват договор за взаимоизгодно сътрудничество през февруари 1954 г. Началото на дейността на СЕНТО е положено със сключването в Багдад на 24 февруари 1955 година на военен пакт между Ирак и Турция, към който на 4 април се присъединява Великобритания, на 23 септември Пакистан, на 3 ноември Иран.

СЕНТО е замислен като военен блок за региона на Югозападна Азия и Индийския океан, аналогът му е СЕАТО (1956 – 1977 г.) – военен блок за региона Югоизточна Азия и Тихия океан. През 1959 година обаче Ирак излиза от съюза и СЕНТО губи от състава си единствения представител на Арабския свят. През същата година САЩ подписват с Иран, Пакистан и Турция двустранни съглашения за сътрудничество срещу пряка или косвена „комунистическа агрессия“. Тези съглашения започват да играят определяща роля в дейността на СЕНТО, насочена срещу просъветски, антизападни и други „подривни“ сили в районите на действието на тази организация. Участниците на СЕНТО редовно провеждат военноморски, военновъздушни и сухопътни маневри.

Дейност

Проблемите със състава на СЕНТО възникват почти от самото начало на нейното съществуване. Великобритания заедно с Израел и Франция през 1956 – 57 гг. осъществяват агресия срещу Египет. Последица на този конфликт е подемът на национализма в арабските страни, сред които е антимонархическата Революция на 14 юли 1958 година в Ирак, в резултат на която на 24 март 1959 година той официално излиза от организацията. През 1962 година подобна революция се случва и в Северен Йемен, който не влиза в СЕНТО, но се разполага в зоната на действието му. През 1958 година Султанат Маскат, намиращ се под британски протекторат, предава на Пакистан своето последно задморско владение – пристанищния град Гвадар. Междувременно ситуацията в самия Маскат, а също и във формално независимия Имамат Оман все повече се нажежава. През 1959 година след активирането на оманските сепаратисти в Султаната Маскат и усилването на националноосвободителната борба в Имамат Оман британските войски съвместно с маскатския султан окупират по-голямата част от Имамата Оман, което води към сериозни протести на международната общност в продължение на 1960-те години. Заедно с това в Оман особено ожесточено се оказва освободителното движение в Южен Йемен през 1963 – 1967 г.

Разпадане

Скоро Великобритания започва постепенно да губи своите владения в региона на Средния и Близкия изток, като получават независимост: Кипър (1960), Кувейт (1961), Малдивите (1965), Южен Йемен (1967), а също и южните страни на Персийския залив и Източна Арабия: Оман, Катар, Бахрейн и ОАЕ (1971). В частност последните изброени страни получават независимост основно заради решението на Лондон в началото на 1970 година за извеждането на британските войски от района „на изток от Суец“ (преди всичко се предвижда закриването на британските военни бази в протектората на Персийския залив). През 1971 от Пакистан се отделя Източен Пакистан (като Бангладеш).

През 1960-те – началото на 1970-те години между страните в СЕНТО възникват разногласия. Някои от азиатските участници на блока осъждат курса на правителството на Израел (Шестдневна война от 1967 г., Война на Съдния ден от 1973 г. и др.), който се поддържа от САЩ и други западни държави, и предлагат да се подсили икономическото сътрудничество в рамките на блока, считайки го за важна задача на организацията. През 1974 г. Турция осъществява нахлуване в Кипър (където все още остават британски военни бази) и окупират северната част на острова. Турската агресия се възприема негативно от редица участници в СЕНТО, които имат добри отношения с Гърция.

Ислямската революция в Иран води до излизане на страната от СЕНТО, след това излиза и Пакистан през март 1979 година. В състава на блока остават само страни-членки на НАТО и още същата година правителството на Турция предлага да бъде прекратена дейността на СЕНТО поради фактическо изчерпване на функциите му. Формално СЕНТО функционира до август 1979 година.

Организация

Състав

В състава на СЕНТО официално влизат следните държави:

•  Великобритания (от април 1955),
•  Ирак (до март 1959),
•  Иран (ноември 1955 – март 1979),
•  Пакистан (септември 1955 – март 1979),
•  Турция.

Макар че САЩ формално не са член на СЕНТО, те участват в основните комитети от 1956 – 1957 г. Великобритания и Турция, заедно със САЩ, същевременно са членове на основния западен военнополитически блок НАТО.

Структура

Главните органи на СЕНТО са:

• Постоянният съвет на министрите (сесиите се провеждат всяка година),
• Секретариатът (начело с ръководителя на организацията генералния секретар) и
• 4 комитета (военен, по борба с „подривната дейност“, икономически и комитет на връзките).

Има Обединен щаб на военното планиране на блока и редица подкомитети и технически групи.

Генерални секретари

Период	Име	Гражданство
1955 – 1958	Авни Халиди	Ирак Кралство Ирак
1959 – 1961	Мирза О.А. Бег	Пакистан Ислямска Република Пакистан
1962 – 1968	Абас-Али Халатбари	Иран Иран
1968 – 1972	Рифат Тургут Менеменджиоглу	Турция Република Турция
1972 – 1975	Насър Ассар	Иран Иран
1975 – 1977	Умит Халук Байюлкен	Турция Турция
1977 – 1978	Сидар Хасан Махмуд (временен)	Пакистан Ислямска Република Пакистан
1978 – 1979	Камран Гюрюн	Турция Република Турция

Източници

• Большая Советская энциклопедия
• Советский энциклопедический словарь
• A Bagdadi Paktum. In: Dokumentumok a Közel-Kelet XX. századi történetéhez. Szerk.: Lugosi Győző. Budapest, L’Harmattan, 2006. ISBN 9639683264. pp. 309 – 310
• Klaus Brollinger: NATO, CENTO, SEATO, OAS: imperialistische Paktsysteme, Berlin 1964
• Gazdik Gyula: A közel-keleti térség. In: 20. századi egyetemes történet. (II. kötet: Európán kívüli országok.) Szerk.: Németh István. Budapest, Osiris, 2006. ISBN 9633897612. pp. 272 – 294
• ((en)) Hadley, Guy. CENTO: The Forgotten Alliance ISIO Monographs, University of Sussex, UK (1971): 2.
• Lenczowski, George. American Presidents and the Middle East, 1990, p. 88
• Martin, Kevin W. (2008). Baghdad Pact. In Ruud van Dijk et al. Encyclopedia of the Cold War. New York: Routledge. pp. 57. ISBN 9780415975155. „Thus, the Baghdad Pact is widely considered the least successful of the Cold War schemes engendered by the Anglo-American alliance“ ((en))
• Dimitrakis, Panagiotis. „The Value to CENTO of UK Bases on Cyprus“, Middle Eastern Studies, Volume 45, Issue 4, July 2009, pp. 611 – 624 ((en))
• Michael Ploetz, Tim Szatkowski: Akten zur Auswärtigen Politik der Bundesrepublik Deutschland 1979 Bd. I: Januar bis 30. Juni 1979. R. Oldenburg Verlag München, 2010, S. 84

Външни препратки

• Официален текст на Багдадския договор от 1955 година Архив на оригинала от 2007-02-22 в Wayback Machine. ((en))
• A Bagdadi Paktum eredeti, angol nyelvű szövege^{[неработеща препратка]}
• A Bagdadi Paktum USA, Irán, Pakisztán, Törökország és Egyesült Királyság általi megerősítése (1958. július 28.)^{[неработеща препратка]}
• Az amerikai külügyminisztérium vonatkozó lapja

Вижте също

• НАТО
• СЕАТО