Сакс (оръжие)

Тази статия е за оръжието. За германското племе вижте Сакси.
Сакс
Археологическа находка на сакс и съответна реплика-реконструкция
Информация
ВидХладно оръжие
ТипКъс меч
Произход Германи
Арсенал Сакси
ПериодРанно средновековие
РазпространениеСкандинавия, Барбарикум,
Долна Германия, Британия
Дължина на острието20 – 70 см
Обща дължина40 – 90 см
Сакс в Общомедия

Сакс (Англосаксонско произношение: [ˈsæɑks]) (sax, sæx, sex, латинизирано в sachsum) e староанглийски термин за нож.[1] В съвременната археология думата „сакс“ се използва за меч или кама, типични за германските племена по време на Великото преселение на народите през Ранното Средновековие. Това в особена степен се отнася за саксите, чието име произхожда от това оръжие.[2]

В хералдиката саксът се изобразява като завит меч с нащърбено острие, който присъства в гербовете на английските графства със саксонско минало Есекс и исторически Мидълсекс.[3]

Описание

[редактиране | редактиране на кода]

Обикновено саксите имат дължина до 30 см., а бойните – от 50 – 70 см. Характерни са една режеща повърхност със заострен връх за пробождане.

  • Органична дръжка на ефеса (дърво, рог) и втъкнато в нея острие без улей.
  •  Едноостро лезвие.
  • Оръжието се носи в ножница хоризонтално на колана с острие, обърнато нагоре (острието е на късия ръб на меча).

Сред континенталните германски племена са разпространени следните типове сакси:[4]

  • Тесен дълъг
  • Къс
  • Тесен – Често с инкрустации на змии и с метална глава на ефеса.
  • Лек широк – Без метални части по ефеса и с по-опростени декорации на острието.
  • Тежък широк – С дръжка от органичен материал, по-дълга от 20 cm и с прости декорации на острието. Острието и тъпата част са успоредни, като на върха са завити така, че оформят двуостър връх.
  • Дълъг – Лети в калъп с острие над 50 cm, нерядко с улеи и дълга дръжка. Острието и гърба са прави и завити в края, за да оформят двуостър връх. Датирани са след VII век.

В историята на сакса личи тенденция към разширяване на острието и постепенно се достига до едно по-тежко и дебело острие. Нерядко в най-ранния си период саксите са допълнително оръжие към двуострия меч. След VII век вече са основно хладно оръжие наред с франкската брадва франциска.[4] В Англия дългият сакс се появява по-късно, отколкото на континента. [5][6]

Галерия

[редактиране | редактиране на кода]
  • Дълги сакси от Меровингския период
    Дълги сакси от Меровингския период
  • Сакс с отсечен гръб от Ситингбърн, Кент
    Сакс с отсечен гръб от Ситингбърн, Кент
  • Флагът на Есекс
    Флагът на Есекс
  • Дървена статуя на англосаксонски воин в Древния лес в Дартфорд
    Дървена статуя на англосаксонски воин в Древния лес в Дартфорд
  • Саксонски бит и екстериор, реконструкция, 52° 18′ 44.14″ N, 0° 37′ 54.43″ E
    Саксонски бит и екстериор, реконструкция, 52° 18′ 44.14″ N, 0° 37′ 54.43″ E

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Bosworth, Joseph, D.D., F.R.S. An Anglo-Saxon Dictionary Архив на оригинала от 2008-05-09 в Wayback Machine..
  2. ↑ „Saxon“.
  3. ↑ "Heraldry (S)".
  4. ↑ а б Schmit, George Die Alamannen im Zollernalbkreis Архив на оригинала от 2012-02-13 в Wayback Machine..
  5. ↑ Underwood, Richard (1999) Anglo-Saxon Weapons and Warfare Stroud, England: Tempus, ISBN 0-7524-1910-2, p70.
  6. ↑ Gale, David (1989) The Seax in Weapons and Warfare in Anglo-Saxon England Oxford, England: Oxbow, ISBN 0-947816-21-6

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Seax в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​