Сакулица

Тази статия е за селото в Северна Македония. За квартала на София, България вижте Секулица (квартал).

---

Сакулица Сакулица
— село —
Амбар махала
Сакулица 42.0453, 22.0497
Страна	Северна Македония
Регион	Североизточен
Община	Кратово
Надм. височина	591 m
Население	177 души (2002)
Пощенски код	1360
Сакулица в Общомедия

Сакулица или Секулица (на македонска литературна норма: Сакулица) е село в североизточната част на Северна Македония, община Кратово.

География

Селото e разположено на 20 километра югозападно от общинския център Кратово в северното подножие на планината Манговица. В близост е Сакуличкият проход, през който в миналото минава кервански път, свързващ Велес с Кюстендил.

История

Основно училище „Кочо Рацин“

В XIX век Сакулица е малко изцяло българско село в Кратовска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Сакулица има 350 жители, всички българи християни.^[1]

В началото на XX век население на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Сакулица (Sakoulitza) има 376 българи екзархисти.^[2]

През септември 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците. Свещеник Теодосий от Сакулица е арестуван и бит.^[3]

При избухването на Балканската война в 1912 година 7 души от Сакулица са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[4]

Личности

Йордан Секулички

Георги Кратовец

Родени в Сакулица

• Георги Соколов Кратовец (Джордже Соколович Кратовац), сърбомански четнически войвода
• Йордан Секулички (? – 1908), български революционер
• Йосиф Димитров, български революционер от ВМОРО, четник на Никола Костов^[5]
• Марко Секулички (1848 – 1925), български революционер
• Стоил Антов (1877 – 1934), български революционер
• Теодор Анастасов (1888 – 26 май 1925), български революционер, деец на ВМРО^[6]

Бележки

1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 222.
2. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 130-131. (на френски)
3. Дебърски глас, година 2, брой 22, 18 септември 1910, стр. 3.
4. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 876.
5. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.44
6. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ III. Освободителна борба 1924 – 1934 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1967. с. 935.