Сали Бутка

Сали Бутка
Sali Butka
албански революционер
Роден
1852 г.
Починал
1938 г. (86 г.)

Сали Бутка (на албански: Sali Butka) е албански национален герой, революционер (качак), поет и делегат от Корча на Националния албански конгрес в Люшня.[1][2]

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Сали Бутка е роден през 1857 година в корчанското село Бутка, тогава в Османската империя, днес в Албания, в големия албански род Фрашъри[3][4] и е бекташ.[5] Той принадлежи на поколение селски хора, които постепенно се образоват и се включват във въстанически чети чрез влиянието на албанската интелигенция.[5] Сали Бутка става командир на редица чети и извършва въстанически действия през 1906 година в Южна Албания, тогава част от Османската империя под властта на Султан Абдул Хамид II.[6] В началото на XX век събира пари и добитък от Яновени, Пилкати, Слимница и Тухол.[7]

По образование самоук Сали Бутка започва да пише патриотични революционни поеми, които съвместяват натуралистични текстове с националистически теми, подсилвайки албанското национално самосъзнание.[8][5] Неговите стихове са пяти като песни на останалите неграмотни селяни.[5]

Неговите революционни усилия продължават и през следващите години, особено през Балканските войни (1912 - 1913), когато се противопоставя на гръцките части в Загар и Фуша, и Първата световна война (1914 - 1918). Подобно на повечето тоски и геги революционери на Македонския фронт подпомага войските на Централните сили.[9] Сали Бутка и неговата чета са отговорни за разрушаването на части от проспериращия град Москополе през 1916 година и елиминирането на всички прогръцки и проармънски групи там. Бегълците от Москополе се насочват както във владяните от Гърция територии, така и към Корча.[2]

През 1920 година е делегат от Корча на Националния албански конгрес в Люшня.[2] Умира на 24 октомври 1938 година в Ерсека. В съвременното албанско общество е считан от армъните за престъпник, докато албанските националисти го възприемат като национален герой.[2]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Grothusen Klaus Detlev. Südosteuropa-Handbuch: Albanien. Vandenhoeck & Ruprecht, 1993. ISBN 978-3-525-36207-5, p. 666.
  2. ↑ а б в г Nikolaeva Todorova Marii︠a︡. Balkan identities: nation and memory. C. Hurst & Co. Publishers, 2004. ISBN 978-1-85065-715-6, pp. 108-109.
  3. ↑ Frashëri, Kristo. Frashëri, shkëlqimi dhe rrënimi i tij: vështrim i shkurtër. Geer, 2010. ISBN 9789995688097. с. 14.
  4. ↑ Sugarman, Jane C. Imagining the Homeland: Poetry, Songs, and the Discourses of Albanian Nationalism // Ethnomusicology 43 (3). 1999. DOI:10.2307/852556. с. 419–458.
  5. ↑ а б в г Gawrych, George. The Crescent and the Eagle: Ottoman rule, Islam and the Albanians, 1874–1913. London, IB Tauris, 2006. ISBN 9781845112875. с. 148.
  6. ↑ Skendi Stavro. The Albanian national awakening, 1878-1912. Princeton University Press, 1967, p. 210.
  7. ↑ Η Ιστορία του Πεύκου // Pefkos.gr. Посетен на 26 януари 2021 г.
  8. ↑ Biddle Ian D., Knights Vanessa. Music, national identity and the politics of location: between the global and the local. Ashgate Publishing, Ltd., 2007. ISBN 978-0-7546-4055-4. p. 137.
  9. ↑ Great Britain. War Office. General Staff. Handbook of the Austro-Hungarian Army in war, June, 1918. Battery Press, 1994. ISBN 978-1-870423-79-3, p. 50.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“          Портал „Албания“         Портал „Албания“