Салют-4

Салют-4 (ДОС-4)
Характеристика на станцията
Позивна	Салют-4
Екипаж	2[1]
Запуск	25 декември 1974[2] 04:15:00 UTC Байконур, СССР
Космодрум	Байконур, СССР
Обратно навлизане	3 февруари, 1977[3]
Маса	18 500 kg
Дължина	14,55 m
Ширина	4,15 m
Обитаем обем	90 m³
Атмосферно налягане	168 км
Перигей	168 км* km
Апогей	270 km
Орбитален период	89,1 минути
Дни в орбита	770 денонощия
Обитавана	92 денонощия
Брой на орбитите	~12 444
Конфигурация
Салют-4 (ДОС-4) в Общомедия

Салют-4 (ДОС-4 или № 124) е орбитална космическа станция по програмата за граждански пилотирани станции "„Долговременная орбитальная станция“ (ДОС)". Изведена в орбита от ракета носител „Протон-К“ на 26 декември 1974 година. Станцията приключва своята работа на 3 февруари 1977 година. За времето си на съществуване в нея работят два екипажа: на Союз 17 Алексей Губарев и Георгий Гречко, а след това на Союз 18 на станцията пребивават Пьотър Климук и Виталий Севастянов.

Общи характеристики

• Дължина – 15,8 м
• Най-голям диаметър – 4,15 м
• Обитаем обем – 90 м³
• Стартова маса – 18.900 кг^[1]
• Площ на Слънчевите батерии – 60 м²
• Количество на панели с.б. – 3
• Производство на електрическо – 4 kw
• Брой на докове за скачване – 1

Научна апаратура

Масата на научната апаратура на Салют-4 е около 2 т, в нейния състав влизат 25 см слънчев телескоп ОСТ-1 (разработка КрАО), спектрометри (дифракционен КДС-3, за регистриране на изотопи на леки ядра СИЛЯ-4, слънчев КСС-2, инфрачервен телескоп ИТС-П), детектори на метеоритни частици ММК-1 и неутрални частици „Рябина“, масспектрометър „Спектр“, датчик измерващ температурата на горните слоеве на атмосферата „Эмиссия“, апаратура за наблюдения на Земята (КАТЭ-140, КАТЭ-500, БА-ЗК), телефотометър „Микрон“, оборудване за медицински и технологични експерименти.

Сред основните инструменти на станцията са рентгеновите телескопи „Филин“ и РТ-4. Телескопът РТ-4 представлява параболично огледало (диаметър 20 см) косо отразяване (ефективна площ ~100 см²) и газов детектор за меки рентгенови лъчи в диапазон на енергията ~ 0,15 – 0,3 КеВ. Телескопът бил монтиран извън херметичния отсек на станцията и имал два водача (по двете оси) и два обектива със зрително поле около 10 градуса. Телескопът работел в няколко режима. В основен режим станцията предварително се насочвала към изследвания обект, след което водачите на телескопа са го насочвали с точност около 15 ъглови минути и стабилизирали с точност 5 ъглови минути. В режим на сканиране телескопът оглеждал участък от небесната сфера с размери 8х8 градуса. В запасен режим е имало възможност за насочване на телескопа без използването на собствените направляващи водачи на телескопа (тоест чрез завъртане на станциятс). За астрометрически наблюдения паралелно се провеждало фотографиране на небето с камера БА-3К. Рентгеновият спектрометър „Филин“ представлявал газов детектор с обща площ ~500 см². Работен диапазон на енергите – 0,2 – 10 КеВ. Спектрометърът „Филин“ също бил монтиран извън херметичния отсек на станцията.

Понеже рентгеновите инструменти не можели постоянно да работят в автоматичен режим, сеансите за наблюдения за цялото време на работа на станция Салют-4 на орбита не са много: 3 наблюдения са проведени от първата експедиция и 8 – втората.

Получен е енергетичният спектър на рентгеновите нови в съзвездие Инорог 1975 г. (A0620-00) Измерени са потоци и спектри на редица рентгенови източници, в тоя число Скорпион Х-1, SS Лебед, Лебед Х-1, Циркуль X-1 и др.

Източници

1. Ежегодник БСЭ 1976 г.
2. Ежегодник БСЭ 1975 г.
3. Ежегодник БСЭ 1978 г.