Сан Джорджо ин Велабро
| Сан Джорджо ин Велабро San Giorgio in Velabro | |
.jpg) | |
_-_Interior.jpg) | |
 Местоположение в Рим | |
| Вид на храма | католическа църква |
|---|---|
| Страна |  Италия |
| Населено място | Рим |
| Посветен на | Георги Победоносец |
| Религия | католицизъм |
| Вероизповедание | католицизъм |
| Епархия | Римска |
| Тип на сградата | базилика |
| Изграждане | VІІ век |
| Статут | титулярна църква |
| Сан Джорджо ин Велабро в Общомедия | |
„Сан Джорджо ин Велабро“ (на италиански: San Giorgio in Velabro) е титулярна християнска базилика в Рим, посветена на свети Георги Победоносец.
Базиликата се намира на място, което в античността било блато, наречено Велабро (на латински: velabrum). Там според легендите Фаустул намира Ромул и Рем. Посветена е на свети Георги, римски военачалник от Кападокия, обезглавен по времето на император Диоклециан през 303 г. В базиликата се съхраняват ценни реликви – главата и мечът на светеца.
История
[редактиране | редактиране на кода]Съвременната базилика е построена през 682-683 г. по време на управлението на папа Лъв II. По време на понтификата на папа Григорий IV (827-844) базиликата е преустроена, като са добавени апсида и портик. През XII век е построен нов портик, а през първата половина на XIII век - типична романска камбанария (разрушена от мълния и възстановена през 1837 г.). Около 1300 г. по поръчка на кардинал Якопо Стефанески апсидата е украсена с фреска, която се приписва на Пиетро Кавалини или на Джото. През 1923 – 1925 г. е извършена мащабна реставрация, в хода на която са отстранени всички по-късни барокови наслоения, и подът е понижен до първоначалното му ниво. В резултат на това „Сан Джорджо ин Велабро“ придобива строгия облик на типична романска църква от XII—XIII век.
Интериор
[редактиране | редактиране на кода]„Сан Джорджо ин Велабро“ е трикорабна базилика с една апсида, завършваща централния неф. По неизяснени причини базиликата не е изпълнена в класическа правоъгълна форма, а има по-скоро трапецовидна форма.
В конхата на апсидата на храма се намира единствената фреска в храма, датирана от около 1300 г., която се приписва на четката на Пиетро Кавалини или Джото.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Federico di San Pietro, Memorie istoriche del sacro tempio, o sia Diaconia di San Giorgio in Velabro (Roma: Paolo Giunchi 1791)
- Antonio Muñoz, Il restauro della basilica di S. Giorgio al Velabro in Roma (Roma: Società editrice d'arte illustrata, 1926)
- A. Giannettini and C. Venanzi, S. Giorgio al Velabro (Roma: Marietti, 1967)
- Maria Grazia Gurco, "The Church of St. George in Velabrum in Rome: techniques of construction, materials and historical transformations", Proceedings of the First International Congress on Construction History (ed. Santiago Huerta) (Madrid 2003 Vol. 3, pp. 2009-2013)
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||||||||||||||
|
