Саръшабан

Саръшабан Χρυσούπολη
Саръшабан 40.983333, 24.7 Саръшабан Саръшабан
Страна	Гърция
Област	Източна Македония и Тракия
Дем	Места
Географска област	Саръшабанско поле
Площ	46,89 km²
Надм. височина	20 m
Население	8000 души (2001 г.) 171 души/km²
Покровител	Димитър Солунски[1]
Пощенски код	64200
Телефонен код	25910
Официален сайт	www.chrysoupoli.gr
Саръшабан в Общомедия

Саръшабан (на гръцки: Χρυσούπολη, Хрисуполи, катаревуса: Χρυσούπολις, Хрисуполис, до 1925 година Σαρή Σαμπάν, Сари Сабан^[2]) е град в Северна Гърция, център на дем Места (Нестос).

География

Саръшабан е разположен в Саръшабанското поле на 20 m надморска височина, в доста плодородно землище.^[3] Отстои на 25 километра източно от областния център Кавала и на 14 километра северно от Керамоти, откъдето с редовни фериботни линии се свързва с близкия остров Тасос. Край града е разположено Международното летище на Кавала „Александър Велики“. За гостите на Саръшабан е уреден музей на река Места.

Южната махала се казва Кенес (Проастио),^[4] а северната Секелер (Пондиас).^[5]

История

В Османската империя

Районът е завладян от османците около 1375 – 1376 година, а дотогава тук се е намирало селището Сапей. На днешното си място Хрисуполи възниква през XVII век под името Ески Саръшабан.

В края на XIX век Саръшабан е неголяма паланка център на Саръшабанската кааза на Османската империя. В 1891 година Георги Стрезов пише за Саръшабан:

„

Център на казата е селото „Ханлар“, което е ново и се е образувало от фамилиите на правителствените чиновници и занаятчии чужденци. Това село се е избрало за център поради своето местоположение всред казата и поради важността му от търговска страна. Числото на къщите не е по-голямо от 50. Сега почнали да се заселяват от околията постоянни жители. В „Сари-Шабан“ - така наричат понякога Ханлар - има огнена воденица.[6]

“

Към 1900 година Васил Кънчов посочва в статистиката си („Македония. Етнография и статистика“) Сари Шабанъ като селище със 780 жители, от които мнозинството 450 турци, 180 българи и 150 власи, всички християни.^[7] Всички християнски жители на Саръшабан са под върховенството на Цариградската патриаршия - по данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 180 българи патриаршисти гъркомани и 150 власи.^[8] В града има много българи абаджии, калайджии и дюлгери, а Дечо Ташков притежава бакалски магазин.^[9]

В Гърция

През Балканската война е превзет с бой от четите на Стефан Чавдаров, Асен Хадживасилев и Георги Каролеев на 2 ноември 1912 година.^[10] На 11 юли 1913 година по време на Междусъюзническата война Саръшабан е завзет от гръцки военни части и след войната остава в Гърция. Първото гръцко преброяване показва 1455 жители, но след Първата световна война населението спада в преброяването от 1920 година на 692.^[3]

През 20-те години турското население на Саръшабан се изселва по споразумението за обмен на население между Гърция и Турция след Лозанския мир и на негово място са заселени гърци-бежанци. През 1923 година в района на Саръшабан действат чети на тракийската вътрешна революционна организация, една от които напада гръцкия гарнизон в село Юрганджилар на 2 март 1923 г.^[11] През 1925 година името Саръшабан – от турското sarı (жълт, рус) и личното име Шабан,^[12] е сменено на Хрисуполи, златен град. През 1928 година гръцките семейства в града са 41 и се състоят от 185 души, а селището е смесено местно-бежанско.^[13] Други данни за 1928 година показват 1590 жители, от които 781 бежанци.^[3]

Българска статистика от 1941 година показва 2160 жители.^[3]

По време на Гражданската война (1946 - 1949) година в градчето се заселват много от жителите на съседните планински села.^[3]

Прекръстени с официален указ местности в община Саръшабан на 5 май 1969 година

Име	Име	Ново име	Ново име	Описание
Дойран	Δοϊράν	Профиту Илиу	Προφήτου Ἠλιοῦ[14]	местност между Саръшабан и Гравуна (Дойранли)
Аркия[15]	῎Αρκια	Палиавлако	Παλιαύλακο[14]	местност Ю от Саръшабан[15]

Година	1913	1920	1928	1940	1951	1961	1971	1981	1991	2001	2011	2021
Население	1455[3]	692[3]	1590[3]	2189[3]	2649[3]	5779[3]	5745[3]	7119[3]	7208[3]	15678	8885	8824

Личности

Родени в Саръшабан

• Павел Кицос (р. 1967), гръцки духовник
• Янис Богданос (р. 1939), гръцки певец

Побратимени градове

• Златоград, България^[16]

Бележки

1. Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά // Fouit.gr. Архивиран от оригинала на 2018-01-29. Посетен на 2 януари 2018.
2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
3. Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 250. (на македонска литературна норма)
4. Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 245. (на македонска литературна норма)
5. Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 251. (на македонска литературна норма)
6. Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 37.
7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 203.
8. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 232 – 233. (на френски)
9. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр. 52.
10. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр. 115.
11. Утринна поща - Независим ежедневен информационен вестник / Ред. Н. Венедиков - Варна; Кооп. печ. Гутенберг / брой 12, 12 март 1923 г., стр. 2
12. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 187.
13. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
14. Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 710. (на гръцки)
15. По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
16. „Златоград и Хрисуполис празнуват заедно“, 17 юли 2009