За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. Шаблонът е поставен на 2023-03-07. |
Сатурн IB | |
Ракетата-носител „Сатурн IВ“ на стартовата площадка. | |
Данни за ракетата | |
---|---|
Функция | ракета-носител |
Производител | Крайслер Дъглас |
Страна | САЩ |
Размери | |
Височина | 68 m |
Диаметър | 6,6 m |
Маса | 590 000 kg |
Степени | 2 |
Капацитет | |
Товар до НЗО | 21 000 kg |
История на изстрелванията | |
Статус | изведена от употреба |
Космодруми | Космически център Джон Ф. Кенеди |
Общо изстрелвания | 9 |
Успешни | 9 |
Първи полет | 26 февруари 1966 |
Последен полет | 15 юли 1975 |
Първа степен – S-IB | |
Двигатели | 8 броя H-1 |
Тяга | 6700 КN |
Време на работа | 150 секунди |
Гориво | керосин/LOX |
Втора степен – S-IVB | |
Двигатели | 1 брой J-2 |
Тяга | 890 КN |
Време на работа | 475 секунди |
Гориво | LH2/LOX |
Сатурн IB в Общомедия |
„Сатурн IВ“ (на английски: Saturn IВ) – американска ракета-носител, модернизирана версия на ракетата Сатурн I, притежаваща много по-мощна втора степен (S-IVB). За разлика от предшественичката си тя може да изведе в орбита командния и служебния отсек и лунния модул на кораба „Аполо“ на ниска околоземна орбита. Затова тя се използва за изпитания на кораба „Аполо“, когато ракетата Сатурн V все още не е готова. По-късно се използва в програмата Скайлаб и проекта Аполо-Союз.
Сериен номер | Mисия | Дата на старт | Бележки | |||
AS-201 | AS-201 | 26 февруари 1966 | Първи пробен полет. Суборбитален тест на командния и служебния модул на кораба „Аполо“ | |||
AS-203 | Aполо 2 (AS-203) | 5 юли 1966 | 2-ри пробен полет. Изпитания на степента S-IVB. Изучаване поведението на течния водород в състояние на безтегловност и изпитания на системите, осигуряващи повторно включване на основния двигател на степента. Ступента се взривява на седмата обиколка около Земята | |||
AS-202 | Аполо 3 (AS-202) | 25 август 1966 | 3-ти пробен полет. 2-ри суборбитален тест на командния и сервизния модули (безпилотни). | |||
AS-204 | Аполо 5 | 22 януари 1968 | Безпилотни изпитания на лунния модул на Земна орбита. Стартира с помощта на неизползваната ракета-носител от кораба Аполо 1. 36 обиколки. | |||
AS-205 | Аполо 7 | 11 октомври 1968 | Тестове на околоземна орбита. Екипаж: Шира, Айзъл, Кънингам. 163 обиколки около Земята. Последен старт от стартова площадка 34 | |||
AS-206 | Скайлаб 2 | 25 май 1973 | Първи екипаж на Skylab: Конрад, Уайтц, Къруин. 404 обиколки. Първи старт от площадка 39B с използване на „Сатурн-1B“. | |||
AS-207 | Скайлаб 3 | 28 юли 1973 | Втори екипаж на Skylab: Бийн, Лузма и Гериът. 838 обиколки около Земята. | |||
AS-208 | Скайлаб 4 | 16 ноември 1973 | Трети и последен екипаж на Skylab: Кар, Гибсън, Поуг. 1.214 обиколки около Земята. | |||
AS-209 | Скайлаб спасителна мисия | 1973, 1974 | Спасителната мисия Скайлаб. Не използвана. Сега може да се види в Kennedy Space Center, с имитация на кораба „Aполо“. | |||
AS-210 | ASTP | 15 юли 1975 | Тестови изпитания с кораба „Союз“. Екипаж: Стафорд, Бранд, Слейтън. 136 обиколки. Последен полет на „Сатурн IB“. | |||
AS-211 | Неизползвана. Първата степен е изложена, заедно със скачения ускорителен блок S-IVB в Alabama Welcome Center на трасе I-65 в Ardmore, AL. Втората степен (S-IVB), имитира станцията Skylab. | |||||
AS-212 | Неизползвана. Втората степен S-IVB е преработена в космическата станция Скайлаб. | |||||
AS-213 | Построена е само първата степен. Неизползвана | |||||
AS-214 | Построена е само първата степен. Неизползвана |
|