Сванте Август Арениус
| Сванте Август Арениус Svante August Arrhenius | |
| шведски физикохимик | |
 | |
| Роден |
19 февруари 1859 г.
|
|---|---|
| Починал | 2 октомври 1927 г.
Стокхолм, Швеция |
| Погребан | Упсала, Швеция |
| Религия | атеизъм |
| Националност |  Швеция |
| Учил в | Упсалски университет Стокхолмски университет |
| Научна дейност | |
| Област | Физикохимия |
| Работил в | Стокхолмски университет Упсалски университет |
| Известен с | създава теорията за електролитна дисоциация; откривател на парниковия ефект |
| Награди |  Нобелова награда за химия (1903) |
| Сванте Август Арениус в Общомедия | |
Сванте Август Арениус (на шведски: Svante August Arrhenius) е шведски учен,[1] ръководител на Нобеловия институт в Стокхолм и професор в Шведската кралска академия по физикохимия.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 19 февруари 1859 година в Упсала, Швеция. Особени интереси Сванте Арениус проявява към електричеството. Като студент наред със занятията по физика той посещава и занятия по дисциплините математика и химия. Още на 3-годишна възраст може да чете, а малко по-късно и да смята. Надминава в умствено отношение съучениците си и често спори с учителите си.
Създава теорията за електролитната дисоциация през 1887 г., като преди това изяснява природата на електролитите. Проф. П. Клеве не приема неговата теория, че има разлика между атоми и йони. Натрупал много доказателства, през 1887 година в докторската си дисертация Арениус излага основите на теорията за електролитната дисоциация.
Откривател е и на парниковия ефект, който е в основата на измененията в климата.
Арениус дълго време работи в сферата на електричеството и химичната кинетика. Изследва токсини, антитоксини и живите организми. Той е автор на редица учебници и научни публикации в областта на химията, физикохимията, електрохимията и космическата физика. Автор е на книгата „Възникването на света“.
Става носител на Нобелова награда за химия през 1903 година.
Умира на 2 октомври 1927 година в Стокхолм на 68-годишна възраст.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- 1884, Recherches sur la conductivité galvanique des électrolytes, doctoral dissertation, Stockholm, Royal publishing house, P. A. Norstedt & söner, 89 pages.
- 1896a, Ueber den Einfluss des Atmosphärischen Kohlensäurengehalts auf die Temperatur der Erdoberfläche, in the Proceedings of the Royal Swedish Academy of Science, Stockholm 1896, Volume 22, I N. 1, pages 1–101.
- 1896b, On the Influence of Carbonic Acid in the Air upon the Temperature of the Ground, London, Edinburgh, and Dublin Philosophical Magazine and Journal of Science (fifth series), April 1896. vol 41, pages 237–275.
- 1901a, Ueber die Wärmeabsorption durch Kohlensäure, Annalen der Physik, Vol 4, 1901, pages 690–705.
- 1901b, Über Die Wärmeabsorption Durch Kohlensäure Und Ihren Einfluss Auf Die Temperatur Der Erdoberfläche. Abstract of the proceedings of the Royal Academy of Science, 58, 25–58.
- Die Verbreitung des Lebens im Weltenraum. Die Umschau, Frankfurt a. M., 7, 1903, 481–486.
- 1903, Lehrbuch der Kosmischen Physik, Vol I and II, S. Hirschel publishing house, Leipzig, 1026 pages.
- 1906, Die vermutliche Ursache der Klimaschwankungen, Meddelanden från K. Vetenskapsakademiens Nobelinstitut, Vol 1 No 2, pages 1–10
- 1908, Das Werden der Welten (Worlds in the making; the evolution of the universe), Academic Publishing House, Leipzig, 208 pages.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]
|
